Решение № 262562 от 14.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр.

София, 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

При участието на секретаря Капка

Лозева, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 16477 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, рег.

№ 156622/ 17.12.2019 г., подадена от Е.Т.Р. от гр. София, ж. к. „******, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител, с която е предявила против З. „А.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, иск за осъждането му да и заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените и неимуществени вреди – душевни болки и страдания в следствие смъртта на дядо и К.

Я.М., б. ж. на с. Габер, починал на 17.01.2015 г. в резултат на ПТП от 12.01.2015 г. с МПС – л. а. м.

„Фолксваген“, модел „Туарег“ с ДК№ ******, управлявано от С.Б.П., за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното и изплащане, претендирани са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищцата е внучка на К. Я.М., с ЕГН **********, който на 12.01.2015 г. е пътувал в линейка, марка „Дачия“, модел „Логан“ с ДК№ ******, управляван от В.И.Б.по бул.

„Черни връх“ в гр. София. По същото време и на същото място водачът на л. а. м.

„Фолксваген“, модел „Туарег“ с ДК№ ****** – С.Б.П., е предприел внезапно маневра „обратен завой“ от най-дясна лента на булеварда, отнемайки предимството на специализирания автомобил, в резултат на което е настъпило ПТП, в следствие на който К. Я.М. е получил тежка черепно-мозъчна травма, от която е починал на 15.01.2015 г. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 36 ал. 1 и чл. 37 ал. 2 от ЗДвП, управлявайки МПС след употреба на алкохол, с концентрация от 1.36 на хиляда. Ищцата приела изключително болезнено смъртта на дядо си, тъй като помежду им съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, уважение и привързаност, дълбока и трайна. Емоционалният свят на ищцата е бил сринат, изгубила съня си, изпадала в депресивни състояния, изпитвала мъка, скръб и липса от загубата на дядо си и неговата подкрепа.

За управляваното от виновния водач МПС „Фолксваген“, модел „Туарег“ с ДК№ ****** била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството – ответник.

При тези съображения ищцата настоява дружеството – ответник да и заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до пълното изплащане на дължимата сума. Настоява за пълно удовлетворяване на иска, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Армеец“, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на исковата молба, в която е признал наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Фолсваген Туарег“ с peг. № ****** към датата на процесното събитие. Противопоставил се е на основателността на заявената претенция като погасена поради изтичане на предвидената в чл. 378 ал.

1 от КЗ /отм./ погасителна давност. Ответникът оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени изцяло. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищцата, тъй като формалната връзка на родство, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. случаи, не предполагала наличието на особена близост между ищцата и нейния дядо, съответно такива болки и страдания от смъртта на близкия родственик, които да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Липсвали доказателства, които да обосновават житейски обстоятелства или ситуации, които да обосновават наличието на особена близост, поради което ответникът оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия и дядо, както и настъпването за нея на дълбоки като интензитет и продължителност душевни болки и страдания.

Твърденията за такива не били подкрепени с доказателства, липсвали данни за наличието на пряка причинно – следствена връзка между увреждането и твърдените вреди. Последните трябвало да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента, а не да са предполагаеми и основани единствено на твърденията на ищцата. При условията на евентуалност се оспорва размера на предявената претенция, тъй като надвишавала изискванията за справедливост, залегнали в чл. 52 от ЗЗД. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 493 а ал. 4 от КЗ, съгласно която, когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2, като до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493 а ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493 а ал. 4 се определя в размер до 5000 лева. Водачът С.Б.П. не нарушил правилата за движение по пътищата и не носел отговорност и вина за настъпилото ПТП. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, както и причинно - следствената връзка между описаните в исковата молба увреждания на К. Я.М. и произшествието. пряката и непрекъсната причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на К. Я.М.. Според ответникът смъртта на К. Я.М. не е настъпила в резултат на травматичните увреди от процесното ПТП. При условията на евентуалност е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия К. Я.М., с оглед неговата възраст и общо увредено здравословно състояние, които са оказали негативно влияние върху състоянието от получените травми. Като пътник в лекия автомобил същият е бил без поставен обезопасителен колан.

Неоснователността на главния иск обуславяла неоснователност на акцесорната претенция за лихви, която вън от горното била погасена поради изтичането на погасителната давност, предвидена в чл. 111, б.

„в“ от ЗЗД.

Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Противопоставя се на искането за присъждане на разноски на ищеца поради липса на доказателства за плащането им.

С определение № 6912/ 11.05.2020 г. съдът е конституирал по искане на ответното застрахователно дружество С.Б.П., водача на л. а. м.

„Фолксваген“, модел „Туарег“ с ДК№ ******, като подпомагаща ответника страна.

С искова молба, с вх. № 35403/ 25.03.2020 г. З. „А.“ АД е предявило срещу С.Б.П. ***, с ЕГН **********, обратен иск, като настоява, в случай на осъждането на му да заплати на първоначалния ищец Е.Т.Р. обезщетение за вреди, ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати на дружеството – застраховател сумата от 1 250 лв. като част от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното и изплащане. Съобразно изложените в исковата молба за обратния иск твърдения, ответникът по обратния иск е управлявал МПС след употреба на алкохол, което обуславя регресните права на застрахователя. Настоява за уважаване на обратната претенция, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по обратния иск С.Б.П., чрез процесуалния си представител, е депозирал в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността както на главната, така и на обратната искови претенции. Оспорва твърденията на първоначалния ищец, че е допуснал виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, като твърди, че вина за ПТП имал водача на линейката изключително или при наличието на съвместна между двамата водачи на ППС вина. Оспорва констатациите в приложения като доказателство към исковата молба констативен протокол в частта му, в която е отбелязано, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, като твърди, че при вземането на проба са били допуснати нарушения, които опорочавали изследването. Не отговаряло на истината, че е употребил алкохол към момента на произшествието. Релевирано е възражение за неоснователност на претенцията за изсрочването и по давност на 13.01.2020 г.

Настоява за отхвърляне на обратния иск.

С оглед доводите и съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения Констативен протокол № К-38/ 12.01.2015 г., изготвен от дежурен ПТП – О„ПП“-СДВР, посетил ПТП, се установява, че на същата дата в около 23,00 ч. в гр. София, по бул. „Черни връх, в района на блок № 47, е настъпило ПТП между л. а. м. „Дачия“, модел „Логан“ с ДК№ ******, управляван от В.И.Б., и л. а. м. „Фолксваген“, модел „Туарег“ с ДК№ ******, управляван от С.Б.П., като за последния е посочено, че при тестването му с „Алкотест Дрегер“ е била отченета концентрация на етилов алкохол в издишания въздух от порядъка на 1,36 промила, като е отказал кръвна проба. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че лекият автомобил „Дачия Логан“ се е движил по бул. „Черни връх“ в посока от бул. „Никола Вапцаров“ към бул.

„Джеймс Баучер“, като в района на блок № 47 е настъпил удар между този автомобил и извършващият обратен завой л. а. м. „Фолксваген Туарег“. В резултат на ПТП е пострадал К. Я.М., роден на *** г., който е бил отведен във ВМА с работна диагноза „фрактура на раменната кост, контузия на мозъка с опасност за живота“. На 15.01.2015 г. същият е починал във ВМА.

От представената епикриза от

Клиника по неврохирургия от ВМА става ясно, че приживе К. Я.М. е страдал от хронична бъбречна недостатъчност с 3 – годишна давност. В резултат на ПТП, по време на което същият е бил пасажер в лек автомобил – линейка поради проведена късно вечерта хемодиализа, е бил отведен във ВМА, при което била констатирана фрактура на раменната кост, затрудняваща движението на горен ляв крайник, бил е в съзнание, не можел да говори поради тотална моторна афазия, при КТ на глава било установено наличието на интерцеребрален хематом в ляво, фронтопариетално, и перифокален едем около хематома. Соматичното му състояние е било описано като увредено общо такова, с абсолютна аритмия при предсърдно мъждене. На 15.01.2015 г. била проведена оперативна интервенция за отстраняване на контузения участък в мозъка, след която е развил внезапно брадикардия и е починал.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че ищцата Е.Т.Р. е негова внучка. К. Я.М. е оставил наследници преживяла съпруга и 5 деца.

Против водачите на двете МПС е било образувано досъдебно производство № 11019/ 2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 12289/ 2015 г. по описа на СГП, като с постановление от 28.09.2017 г. наказателното производство против водача на л. а. м. „Дачия“, модел „Логан“, с ДК№ ******, В.И.Б., е било прекратено, а е било разпоредено да продължи против С.Б.П. за престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 б. А пр. II б. Б, вр. ал. 1 б. Б пр. II и б.

В, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

По отношение на л. а. м.

„Дачия Логан“ е налице записване на скоростта му, като от представената справка от „Д.П.Е.Б.“ АД става ясно, че е била 35 км./ч. непосредствено преди ПТП. От следващо уведомително писмо се установява, че не може да се определи дали е спирал на светофарни уредби преди това.

За л. а. м. „Фолксваген“, модел „Туарег“ с ДК№ ****** е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна от 24.07.2014 г. до 23.07.2015 г.

Ищцовата страна е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения.