Решение № 268 от 09.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Бургас, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120200596 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на Т. А. А., ЕГН ********** чрез адв. Ч. против наказателно постановление № 23-0769-003237/06.12.2023г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Т. А. А. ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, не било ясно каква е скоростта на управление, не било ясно описано нарушението, било налице и несъответствие между нарушението и дадената правна квалификация.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от адв. Ч., който поддържа жалбата и моли да се отмени НП и да се присъдят разноски.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява представител юрк.

Ж., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

На 28.04.2023 г. в 19:13 ч. Т. А. А. в гр. Бургас на път Първи клас № Е773 км.491 от ПВ Лукойл в посока към КПП 1 управлява лек автомобил *** с рег. № ***, с наказуема скорост 133 км/ч, при максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80 км/ч. при отчетен толеранс -3% на измерената скорост. Нарушението било установено и заснето със стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, снимка № 301, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%.

Представена е декларация по чл. 188 от ЗДвП от 26.08.2023г. от собственика на МПС Г.И. А.а, че на посочената дата и час 28.04.2023г. в 19,13 часа МПС се е управлявало от Т.

1

А. А., който също е попълнил декларация, че именно той е управлявал МПС. Следва да се отбележи, че съдът се доверява на показанията на актосъставителя, които се подкрепят от представената писмена декларация и сведения, че първоначално собственикът А.а е посочила (с декларация от 11.08.2023г.), че на 28.04.2023г. в 19,30 ч. МПС се е управлявало лично от Г. А.а, но след това се сетила, че МПС в деня и часа на нарушението било управлявано от сина й, който собственоръчно попълнил декларация и потвърдил, че на 28.04.2023г. в 19,13 часа лично е управлявал МПС.

С оглед на така установеното на 26.08.2023г. св. К. М. съставил АУАН срещу Т. А. А. за това, че на 28.04.2023 г. в 19,13 часа на път Първи клас № Е773 км.491 от ПВ Лукойл в посока към КПП 1 управлява лек автомобил *** с рег. № ***, с наказуема скорост 133 км/ч, при максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80 км/ч. при отчетен толеранс -3% на измерената скорост. Нарушението било установено и заснето със стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, снимка № 301. Липсва възражение срещу АУАН.

Наказващият орган изцяло възприел установените от актосъставителя факти и на 06.12.2023г.г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21 ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства, които взаимно се допълват и не са налице такива, които да си противоречат.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОД на МВР –Бургас, сектор ,,Пътна полиция‘‘, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министър на вътрешните работи и Заповед Рег. № 8121к-12134/28.09.2023г . на Главен секретар МВР. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е открил кой е нарушителя на датата на попълване на декларация – 26.08.2023г. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Безспорно се установи, че процесното нарушение е било констатирано и заснето със стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, снимка № 301 с отчетен толеранс на измерената от -3%. Следва се посочи, че с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015 г., предписваща задължение на контролните органи мястото за контрол да е обозначено с пътен знак „Е24”, поради което и към датата на нарушението не е съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.

Представен е протокол от проверка № 005-СГ-ИСИС/09.02.2022г., съгласно който MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9 съответства на одобрения тип с дата на проверката – 09.02.23г. Номерът на техническото средство е ясно посочен в снимката, както и в АУАН и НП като липсват такива доказателства, които да наведат съда на съмнение относно техническа неизправност на АТСС. В случая е налице административно нарушение, установено със стационарно автоматизирано техническо средство, като в АУАН и НП са 2 описани всички негови съставомерни признаци, приложен е снимков материал като се вижда вида на автомобила, неговият регистрационен номер, посоката на движение, това, че няма други МПС, както и номера на АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

От представената по делото снимка се вижда изображение на рег. номер на процесния автомобил, посочено е и мястото на нарушение и отчетената скорост 138 км/ч. Именно от отчетената скорост е приспаднат толеранс от 3% и АУАН и НП ясно посочва наказуемата скорост, с която се е движило МПС от 133 км/ч. и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

По отношение на възражението за неправилна квалификация и липса на съвпадение относно описание на нарушението и правна квалификация, съдът счита, че това не отговаря на материалите по преписката. Видно от приложения АУАН и НП АНО ясно е посочено време, място, установената скорост, отчетеното превишение и приложимата разпоредба - чл.

21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП като чл. 21, ал. 2 ЗДвП е тази, която определя, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, както е направено в случая. Въведеното ограничение на скоростта е сигнализирано с пътен знак, съгласно посоченото в представената снимка, както и съгласно схема на Община Бургас, но следва да се посочи, че се касае и за населено място, където общото ограничение, в случай, че липсваше пътен знак, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. Направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е за да обуслови, че в случая скоростта от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26 („Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“) и е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона (в този смисъл Решение № 1056 от 6.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1060/2020 г.).

В самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба и квалификацията е правилна. В случая е налице отклонение от правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП като е било въведено ограничение от 80 км/ч с пътен знак В 26, поради което и правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

В случая собственикът на автомобила е представил декларация с данни за лицето, на което е предоставил МПС, което е потвърдило това обстоятелство. Последният в хода на делото не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че не той е управлявал МПС, нито е посочил на кого го е предоставил, поради което и съдът намира, че правилно именно по отношение на него е бил издаден АУАН и НП.

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80 км/ч, по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Ясно, конкретно и точно е описано времето и мястото на нарушението и са посочени нарушените разпоредби, както и правилно е 3 определена и санкционната разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая наказващия орган е определил размера на наказанието глоба в размер на 700 лева като е взел предвид, че превишението е с 53 км/ч. Задължително законодателят е предвидил, че наред с наказанието глоба се налага и наказание три месеца лишаване от право да управлява МПС (ЛПУМПС). Това се дължи на обстоятелството, че се касае за обществени отношения, в които участват широк кръг от лица и превишаването на разрешената скорост винаги поставя в опасност живота и здравето на всички участници в движението, особено когато става дума за населено място.

Ето защо по мнение на този съдебен състав правилно е било наложено и кумулативното наказание ЛПУМПС, като същото е във фиксиран размер и не подлежи на преценка, а именно 3 месеца.

С оглед изложеното според този съдебен състав наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди като наказващия орган правилно е определил размера на санкцията и не подлежи на изменение.

С оглед изхода на спора основателна е претенция за на разноски на АНО, представляван от юрк. Ж., които се дължат на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно потвърждаването на наказателното постановление в размер на 100 лева, като се отчита фактическата и правна сложност на делото и жалбоподателя следва да бъде осъден да ги заплати.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд

Разпечатката съдържа 35 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c705e73a-da36-4642-887e-b7f13ad38233