Решение № 9605 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9605 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110104015 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от В. М. А., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, срещу В. А. Ц., ЕГН:

**********, с адрес: /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1,00 лев, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди /накърняване на честта, достойнството, професионалната репутация, духовния и социалния интегринет/, настъпили вследствие изказани от ответницата клеветнически твърдения по отношение на ответника на заседание на С. к. В. с. с., проведено на 15.10.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на 15.10.2024 г., по време на заседание на С. к. В. с. с., ответника целенасочено изложила твърдения, че ищеца е съучастник на М. Б., публично известен като „Н.“, внушавайки, че същият е част от организирана престъпна група за извършване на престъпления против правосъдието. Поддържа, че никое от изложените от ответника твърдения по отношение на него, не отговарят на истината. Твърди, че клеветническите твърдения засегнали личната му чест, достойнство и доброто му име в обществото, както и професионалния и социалния му интегритет, в резултат на което ищецът претърпял душевни болки и страдания.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че в цялостния контекст на събитията, предявяването на настоящия иск представлява дело „шамар“ по смисъла на Директива (EС) 2024/1069 относно защитата на лица, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява и поради все още неизвършеното й транспониране в националното ни законодателство, искът следва да се разглежда при съобразяване на установените в нея принципи и защитни механизми. Излага твърдения, че е направила оценка на взаимоотношенията между ищеца и М. Б. – Н., а не фактическо твърдение, поради което липсва възможност да се изследва нейната истинност и съответно да е налице клевета. Ответника поддържа, че направената от нея оценка е базирана на конкретни факти и обстоятелства, които е възприела непосредствено и посредством нея напълно легитимно е упражнила правото си на мнение. Моли съда да отхвърляне на иска.

1

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Т., който поддържа предявения иск. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък. По делото са постъпили писмени бележки в срок.

Ответника се представляват от адв. И., който поддържа отговора на исковата молба.

Оспорва исковата претенция на ищеца и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя списък.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представения по делото пълен стенографски протокол № 39 от заседание на С. к.

В. с. с., проведено на 15.10.2024 г., на стр.18 от същия, се установява, че ответникът е заявила: „….елементарен житейски анализ показва съгласуваност на действията на все още живия М. Б. по прякор Н., неговите съучастници – адвокат В. А., адвокат К. Ч. и медията, която аз окончателно със осъдила за обезщетение за 24 900 лева.“ (стр. 26), а на стр. 22 от протокола, е заявила: „Свързаността на разследването срещу Н. и „О. д.“. Тя е известна още от юли месец. Обърнах ви внимание, но още веднъж искам, все пак, да ви подчертая не на база мои интерпретации или журналистически анализи. В. А., който имаше качеството на защитен свидетел и същият този прокурор публично разкри, това за мен е държавна тайна, кой има качеството на защитен свидетел, същият този прокурор Й. П. в ефира на Н. т. разкри самоличността на защитения свидетел по делото „О. д.“ и обяви, че това е адвокат В. А.. В моите очи В. А. е съучастник на М. Б., видимят съучастник. Какво казва самият В. А. – че преди да бъде разкрита самоличността му той е получил заплаха, знае, че заплахата е от П. Е. и му е казано, че от положението му на защите свидетел и това, което би могъл да каже в ущърб на П. Е., зависи какво процесуално качество ще има той в разследването срещу групата на Н., част от която е и В. А.. И той действително до ден днешен – В. А., и останалите видими, аз настоявам разследването да продължи нататък, има качеството „свидетел“, той не е обвиняем.“(стр. 30).

Съгласно Протокол № 4535/25.09.2025 г. от проведено на 23.09.2025 г. публично съдебно заседание по НОХД № 364/2025 г. по описа на СГС, НО, 39 състав (стр 115-117), при разпит, като свидетел, ищецът В. А. е заявил, че се е познавал с М. Б. – Н., като последният дълги години му е бил клиент, а след това двамата били и съдружници в няколко дружества, които обслужвали една банка. След като дружествата преустановили дейността си, ищецът пак бил адвокат на М. Б. – Н., но имало и период от около две години и нещо, в което двамата не контактували. Делата, по които ищецът представлявал М. Б. били граждански и търговски. М. Б. използвал целия са интелектуален и манипулативен потенциал, вследствие на което В. А. дал показания по делото срещу П. П., за които заявява, че не са плод на негови лични впечетления и не може да каже, че са верни. М. Б. заплашвал ищеца, като му казвал, че по желание на главния прокурор И. Г. той следва да бъде свидетел срещу П. П., иначе ще го съсипят медийно. Насоката била дадена по отношение на лицата, за които трябва да се говори, че имат контакт с П. П.. М. Б. оказвал влияние на свидетеля в тази насока повече от три пъти в кратък период от време, тъй като ищецът трябвало да замине извън страната, посредством което целял да отложи или да избегне даването на тези показания.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. А., която посочва, че познава ищеца от 2013 г. и над 10 години работят в една кантора, като през годините В. А. станал много близък с нея и нейното семейство. На 15.10.2024 г. двамата били заедно в офиса и гледали онлайн изслушването на съдия В. Ц.. В момента, в който последната заявила, че в нейните очи В. Атаносов е съучастник на М. Б., ищецът се ядосал, 2 почервенял, казал, че не може да повярва, че това се случва и малко след това си тръгнал от офиса. Свидетелката посочва, че се опитала да се свърже с него, като по-късно отишла до дома му и видяла, че е много разстроен. Казал й, че не разбира защо съдия В. Ц. го свързва с тази престъпна група. В следващите дни ищецът отказал да идва в офиса и да се среща с клиенти, като се наложило съпругът й да поеме голяма част от работата, тъй като ищецът не бил в състояние да върши ежедневните си задължения и да осъществява срещи с клиентите си. Това състояние продължило почти една година, както и до ден днешен и когато се споменавала тази история, ищецът се разгневявал и ясно си личало, че преживява много тежко случилото се. Свидетелката заявява, че й е известно, че В. А. е познавал М. Б., тя също познавала последния, тъй като той се е свързал с тях, когато имало предложение да се обслужва правно, във връзка с което имали много редки контакти с него. И двамата с ищеца имали служебни взаимоотношения с М. Б., като ищецът и М. Б. имали три дружества, регистрирани през 2015 г., като контактите между двамата били само и единствено в тази връзка. Посочва, че В. А. никога не са го притеснявали разпитите във връзка с тази група, защото никога не е имал притеснения, че извършва нещо нередно.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

За да бъде уважен този иск ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. противоправно поведение на ответника, 2./ настъпили вреди по вид и размер, както и 3/. причинната връзка между поведението на ответника и причинените вреди.

Ответникът следва да обори законоустановената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина.

В разглеждания случай ищецът се позовава на увреждащо поведение на ответника, изразяващо се в разгласяване на клеветнически твърдения, че ищецът е съучастник на М. Б., публично известен като Н., внушавайки, че същият е част от организирана престъпна група за извършване на престъпления против правосъдието.

Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл.

39, ал. 1 от Конституцията на Република България, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за упражняване на това основно право на гражданите е въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно – това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /аргумент и от чл.

32, ал. 1 от Конституцията/. Разгласяването на неистински позорни обстоятелства и/или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета /чл. 147, ал.

1 НК/, с което се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му. Следователно, преценката дали е осъществено противоправно деяние, осъществяващо признаците на клевета, е предпоставена от границите, въведени с разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията.

В контекста на изложеното е необходимо да бъде направено уточнението, че за да е позорно едно изявление, обективирано устно или писмено, то следва същото да представлява твърдение на конкретно лице за съществуването на определен факт, свързан с личността на адресата, до който е отнесен, който факт е неистински и е от естеството да накърни доброто име на последния в обществото. Приписването на престъпление е изявление на конкретно лице, че друго лице е извършило някакво конкретно престъпление, което в действителност последното не е извършило. Твърдението трябва да е обективно позорно, да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като 3 сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти. Следователно, е необходимо разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, каквито изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Противоправността на подобно поведение е обусловена от неистинността на разгласеното обстоятелство и на приписаното престъпление – аргумент от чл. 147, ал. 2 НК, т.е установена е оборима презумпция, че всяко позорно обстоятелство е неистинско и че всяко приписано престъпление не е извършено. Установяването на противното, а именно – че макар обстоятелството да е позорно е истинско, или че престъплението е извършено е в тежест на ответника.

Във всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвиденото с чл. 39-41 от Конституцията ограничения и оценъчните съждения, които са извън този обсег. Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията и свободата на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, твърденията и оценките могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е ако не осъществяват състав на обидата или състав на клеветата (в този см. Решение № 253/29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г., III г.о. на ВКС).