Решение № 3141 от 20.05.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 20.05.2020 г.

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 4263 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 02.08.2017 г., постановено по гр.дело № 70483/2015 г. на СРС, І Г.О., 124 състав, е отхвърлен предявения от Г.Б.Н., ЕГН **********,***, срещу

С. О.- гр.София, ул.“ *******, и Д., представлявана от М. на р. р., гр.София, ул.*******, иск с правно основание чл.124 от ГПК- за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание придобивна давност, изтекла в периода от 1980 г. до 17.11.2015 г., на недвижим имот/ дворищен парцел/, находящ се в гр.София, кв.“ *******, с площ от 300 кв.м., съставляващ имот с № 1707, кв.17, при съседи: улица, П.В.и И.М., заедно с построената в него къща, на един етаж, състояща се от три стаи, хол, антре и сервизни помещения, представляващ поземлен имот, с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10 м./, находящ се в гр.София, район „*******, с идентификатор № ***, целият с площ от 189 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, еднофамилна, с идентификатор № *** със застроена площ от 93 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***, № ***, № *** и №

***. С решението на съда е отхвърлен предявения от С.О.- гр.София, ул.“ *******, срещу Г.Б.Н., ЕГН **********,***, насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК- за признаване за установено по отношение на Г.Б.Н.,*** собственик на основание придобивна давност, изтекла в периода от 1966 г. до 17.11.2015 г., на недвижим имот/ дворищен парцел/, находящ се в гр.София, кв.“ *******, с площ от 300 кв.м., съставляващ имот с № 1707, кв.17, при съседи: улица, П.В.и И.М., заедно с построената в него къща, на един етаж, състояща се от три стаи, хол, антре и сервизни помещения, представляващ поземлен имот, с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10 м./, находящ се в гр.София, район „*******, с идентификатор № ***, целият с площ от 189 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, еднофамилна, с идентификатор № *** със застроена площ от 93 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***, № ***, № *** и № ***.С решението на съда е отхвърлена молбата на Г.Б.Н., ЕГН **********,***, за присъждане на разноски, както и е отхвърлена молбата на С.О.- гр.София, ул.“ ******* за присъждане на разноски.

Срещу решението на СРС, 124 с-в е постъпила въззивна жалба от ищеца Г.Б.Н., подадена чрез пълномощника адв.С.М., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен предявения установителен иск за собственост, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения установителен иск за собственост, по съображения подробно изложени в жалбата. Твърди се, че решението, в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник С.О., чрез юрк.П.Г.оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна- ответник Д., представлявана от М.на р.р.и б., чрез юрк.И.Т., оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение

–потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

По делото е постъпила и въззивна жалба, подадена от С.О., гр.София, чрез процесуалния представител юрк.П.Г.срещу решението на СРС, 124 състав, с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен предявения насрещен установителен иск за собственост, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения насрещен установителен иск за собственост, по съображения подробно изложени в жалбата.

Въззиваемата страна- ищец Г.Б.Н., чрез пълномощника си адв.С.М. оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение

–потвърдено в обжалваната от С.О. част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Д., представлявана от М.на р.р.и б., чрез юрк.И.Т., не оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да уважи същата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По въззивната жалба, подадена от ищеца Г.Б.Н., чрез пълномощника си адв.С.М., съдът приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По направеното възражение за недопустимост на производството по предявения от ищеца срещу Д., представлявана от М.на р.р.и б., установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът намира следното:

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всички видове искове, включително на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава това право с фактически или правни действия. Предвид задължителните указания дадени с т.3б от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС действителният собственик има правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди предявяване на исковата претенция. Изразеното становище по поставения въпрос следва да намери приложение и в разглеждания казус при извършване на преценка дали за ищците съществува правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу Д., предвид обстоятелството че исковата претенция е насочена срещу Д. в качеството й на праводател на общината след приемането на ЗМСМА и ЗОС. В подкрепа на изложеното е Определение № 124/30.06.2017 г. по ч.гр.дело № 1858/2017 г. по описа на ВКС, I ГО. Параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА посочва кои държавни имоти стават общински след влизане на закона в сила. Тези разпоредби се отнасят както за заверените обекти, т.е. такива, които са били държавни при влизане в сила на ЗМСМА, така и за обекти, които ще се придобиват в бъдеще. Общините придобиват тези обекти от Д. безвъзмездно, без да се заплаща цена или обезщетение. Прехвърлянето на собствеността настъпва по право, без да е нужно да бъде издаван административен акт.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му, в обжалваната от ищеца част е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. В процесния случай, при постановяването му неправилно е приложен материалния закон. С оглед на което същото се явява по същество неправилно в обжалваната част, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от ищеца срещу ответника установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото. Доводите на ищеца изложени в жалбата, относно неправилност на решението в обжалваната част са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, съдът приема за установено следното:

Със ЗДС и ЗОС се определиха и прецизираха основанията за придобиване от Д. и общината на право на собственост. Тези закони определят правното основание на което Д., респективно общината придобива правото на собственост. То следва да бъде посочено в АДС, респективно в АОС. Когато това основание изисква настъпването на конкретен юридически факт, или реализиране на сложен фактически състав – завещание, дарение, отчуждаване, реституция, които не настъпват по силата на закона, в акта следва да се посочи и фактическото основание освен правното. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗОС, Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост с акта за общинска собственост Последователна е съдебната практика, че АДС и АОС се ползва с доказателствена сила, съгласно чл.5, ал.2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самия акт не създава права за Д., респективно за общината – чл.5, ал.3 от ЗОС. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от Д., респективно от общината. / Решение № 541 от 06.07.2010 г. по гр.дело № 661/2009 г. ІІ г.о. по чл. 290 от ГПК/.

Съгласно чл.6 от ЗС в първоначалната му редакция /ДВ бр.92/1951 г. Д. става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик.С чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС в първоначалната му редакция /Д.В. бр. 44/1996 г./ общинска собственост стават и “недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен”. Тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респективно за общинска собственост е да установи, че към момента на актуването, имота е имал собственик. Ако успее да докаже това, имота не се придобива от Д., респективно от общината и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр.