Решение № 57 от 03.06.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Царево, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20232180100492 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от А. А.

Изпълнителен директор и И. Е.-***************, чрез процесуален представител юрисконсулт Ф. И. адрес: гр. С., ул. “Я.” *******, срещу: Г. А.

Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ******, обл. С., общ. Л., ул.

„З.“ № ********, вх. ****, ***********, ап. *********, Адрес на топлоснабден имот: гр. С., ********, обл. С., общ Л., ул. „З.“ № *********, вх. *******, *************, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 738,36 лева, от които 607,97 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 111,90 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г. както и суми за дялово разпределение: 15,06 лева- главница за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2021 г. ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 03,44 лева- лихва за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г. Да присъди на ищеца направените разноски по заповедното производство и по настоящето исково 1 производство.

Ищеца ангажира писмени доказателства. Прави искане за допускане на експертиза и за привличане на трето лице в процеса.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, и е взел становище по предявения иск. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

С исковата молба се твърди, че на 10.01.2023г. дружеството ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 5795 срещу В. Б. Б. с ЕГН ********** и Г. А. Б. с ЕГН: **********, в условията на разделна отговорност при квоти, за сумата от общо 1476,72 лева. Сочи се, че с разпореждане, постановено по гр. дело № 117/2023 г. по описа на Районен съд-Царево, е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Сочи се, че с оглед депозирано възражение, в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, е предявен и настоящия иск.

Твърди се, че ответницата е клиент на ТЕ, в качеството и на собственик на процесния недвижим имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата са клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Според ищеца, ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Ищеца твърди, че ответницата е използвала доставяната 2 от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е заплатила задължението си.

В отговора на исковата молба се твърди, че исковата молба е неоснователна, тъй като ответника не е потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот. Твърди се, че имота не е топлоснабден.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, "Топлофикация София" ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против ответника, за вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, мораторна лихва, обезщетение за забава в размер на законната лихва, от датата на депозирането на заявлението, до окончателното заплащане на главниците.

Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу ответника. Срещу заповедта е постъпило в срока по чл. 414 от ГПК възражение от последния, поради което съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията си. В срок е постъпила искова молба от "Топлофикация София" ЕАД, въз основа на която е образувано настоящото производство, поради което съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуването на вземането на заявителя в заповедното производство е допустим.

Съгласно изслушаната и приета по делото съдебно- техническа експертиза, имота на ответниците не е топлоснабден, през него не преминава сградна инсталация, в имота не е доставяна ТЕ. Вещото лице дава заключение, че през процесния период, имота на ответниците не е бил топлоснабден.

При това положение, претенцията предявена по реда на чл. 422 от ГПК, е неоснователна

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78 от ГПК, право на разноски има само ответника, който е направил своевременно искане за присъждането им, в размер 1184,00 лв. съгласно представения списък по чл.

80 от ГПК.

3

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения иск от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от А. А. Изпълнителен директор и И.Е.-*****************, чрез процесуален представител юрисконсулт Ф. И. адрес: гр. С., ул. “Я.” *********, срещу: Г. А. Б. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. С., ********, обл. С., общ. Л., ул. „З.“ № **********ап. ********, Адрес на топлоснабден имот: гр. С., *********, обл.

С., общ Л. ул. „З.“ № ************** ап. *******, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 738,36 лева, от които 607,97 леваглавница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 111,90 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 15,06 лева- главница за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2021 г. ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 03,44 лева- лихва за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.

ОСЪЖДА “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Г. А. Б. с ЕГН: **********, сумата от 1184,00 лева, за разноски по делото.

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч. гр. д. № 117/ 2023 год. по описа на ЦРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4