Акт от 17.05.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 903 град Пловдив, 17.05.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР

ВЪЛЧЕВ при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор Иляна Джубелиева като разгледа административно дело № 2952/2022г. по описа на съда, докладвано от председателя, прие за установено следното:

Производство по Глава ХI АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от И.И.Б. ***, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, ЕГН**********, подадена чрез адв. В.С. срещу ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София да бъде осъден да заплати обезщетение в общ размер от 20000.00 /двадесет хиляди/лева, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, дължащи се на извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията с поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и претърпени от него в тази връзка неимуществени вреди, изразили се в унижение, уронване на човешкото му достойнство, обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт.

От изложените в исковата молба обстоятелства се твърди, че неимуществените вреди се претендират във връзка с пребиваване в Затвора гр.Пловдив, когато ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за времето от 13.12.2018г до 11.08.2021г., както и от 01.09.2021година до датата на предявяване на исковата молба. Излага данни, че настъпилите за него неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, обективирани в липса на достатъчно жилищна площ, липса на условия нормално житейско пребиваване, като не е имало надежно отопление през зимния период и необходимо охлаждане през летния период, липса на постоянен достъп до санитарен възел и до постоянно течаща топла и студена вода, наличие на лошо осветление и на достъп до свеж въздух, наличие на мухъл, гризачи и други вредители, като всичко това е довело до влошаване на здравословното му състояние, както и до неприемливо уронване на човешкото му достойнство, като той е преживял стрес, болка, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност. С така изложените обстоятелства счита, че са му нарушени правата по чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС.

В хода на съдебното производство, редовно призован, участва лично и чрез пълномощника адв.С., който поддържа предявеният иск и ангажира писмени и гласни доказателства. По същество на спора дава становище, че искът е доказан по своето основание и размер и моли да бъде присъдено търсеното обезщетение. Претендира деловодни разноски.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, в която връзка ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че иска не е доказан по своето основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност, необоснованост и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът И.И.Б. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Пловдив. Установява се от събраните по делото доказателства-справка рег. №6908/29.12.2022г. на Затвор-Пловдив, че ищецът е търпял наказание „лишаване от свобода“ в периода 13.12.2018г. до 11.08.2021г.- когато е освободен, и от 03.12.2021г до момента на подаване на исковата молба. За времето от 13.12.2018г до 11.08.2021г ищецът е бил настаняван в стая ОП-2 на приемно отделение, както и в помещение №36, трета група, което е с площ без санитарен възел от 15.06 кв.м., с прилежащ санитарен възел 2.52 кв.м., в който е осигурен достъп до течаща студена вода, с един отваряем прозорец с размери 1.20х1.20м.

Спалното помещение с оглед на така установената му площ е предназначено за настаняване на 3 лица. От представената справка от 23.12.2022година се установява, че за времето на престоя си в това помещение ищецът е пребивавал при условията на пренаселеност, с изключение само на периодите 23.07.19г. - 29.07.2019год.; 05.08.-08.08.2019г.; 06.10.-08.10.2023г. и 03.08.21г.

-10.08.21г. вкл.. Така констатираната пренаселеност за период от 952 дни се е изразила в поставянето му в помещения, в които жизнената площ на всяко задържано лице е била под 4 кв.м., което съставлява нарушение на разпоредбите на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. За част от този период той е бил назначен на работа до освобождаването си със заповед №971/16.04.2019г. в обособено производство като ръчник по изчистване на детайли от термоактивна пластмаса.

Следващият престой на ищецът Б. *** е от 03.12.2021година в резултат на извършена екстрадация от Върховен областен съд на Хамм, ФР Германия, за което е представено писмо от прокуратурата на Хамм, като е поставено изискването, че екстрадацията е обвързана със задържането му в България на места за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, които отговарят на минималните европейски стандарти. През този следващ престой в Затвора Пловдив ищецът е бил настанен от 03.12.2021г. до 10.12.2021г. в приемно отделение, стая РЦ, която е с площ 27.04кв.м. и разполага с два отваряеми прозореца, като към нея има самостоятелен санитарен възел, който е с площ 2.66 кв.м. с един прозорец. Стаята е предназначена в нея да бъдат настанени не повече от 6 лица. За времето на престоя си той е пребивавал за дните от 03 до 05.12.21г съвместно с 6 лица, а за дните от 06.12.21г до 10.12.21г със 7-8 лица. За времето от 13.12.2021г до 22.02.2022г. в помещение №63, пост 5, което е с размери 26.99 кв.м, с прилежащ самостоятелен санитарен възел от 2.48 кв.м. и отварям прозорец с размери 0.30х1.17м. Към спалното помещение има два отваряеми прозореца с размери 0.45х1.17м и 0.90х1.17м, като са поставени легла с размери 90х180см и шкафове за всяко лице с размери 45х50 см.. Помещението е предназначено за не повече от 6 лица, като в него през по- голяма част от периода са били настанявани именно по толкова лишени от свобода, с изключение на времето от 13.12.21г до 29.12.21г. когато са настанени 7 лица и от 14.01.2022г до 17.01.22г - 7 лица, което е нарушение на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Така именно в тези кратки периоди от 21 дни ищецът е пребивавал при условията на пренаселеност. В последствие от 22.02.2022г. Б. е бил преместен в спално помещение №37, пост 3, където е пребивавал до 29.03.2022г., а след това в помещение №39, където е престоял до 11.10.2022година. Помещение №37 е с площ от 46.55 кв.м, с отделен санитарен възел с площ от 4.44 кв.м., предназначено за настаняване на 11 лишени от свобода. Същевременно за целия престой на ищецът в него той е пребивавал при условията на пренаселеност, като там са били настанени повече от 11 лица, с изключение на 2 дни за времето 23-24.03.2022г., което е нарушение на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Помещение №39 е с площ от 47.80 кв.м., с прилежащ отделен санитарен възел от 2.50 кв.м., предназначено за настаняването на 11 лишени от свобода в него. За времето на пребиваване на ищецът в него този капицетет не е бил превишаван, с иключение за кратък период от 17 дни за времето от 18.06. до 04.07.2022г., когато той е пребивавал при нарушения на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС и което съставлява нарушение на чл.3 ЗИНЗС.

Ввъ всички спални помещения, в които е пребивавал ищецът, лишените от свобода имат постоянен достъп до течаща студена вода, до обособен самостоятелен санитарен възел, а като работещ и до топла вода и баня всеки ден.

Отоплението се осъществява чрез централно- локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на спалните е чрез отваряемост на прозорците по желание на самите лишени от свобода, които имат и задължение за поддържане на хигиената на помещенията. Самият ищец при престоя си е трудово ангажиран, като със Заповед №Л-2069/12.08.2022г. е назначен отново в обособено производство при 8 часов работен ден, 6 работни дни. При започване на работа им се раздава работно облекло, а периодично ръкавици и маски. От приложените с отговора протоколи за ДДД обработка е изяснено, че в помещенията има вредни насекоми и гризачи, но ответникът периодично извършва тяхната санитарно- химическа обработка. Приложени са протоколи за дизенсекция, дезинфекция и диратизация на вредители и гризачи за периода от 06.03.2019г. до 10.11.2022година съгласно сключени договори за санитарни обработки. Редовно се раздават перилни и хигиенизиращи препарати на лишените от свобода. По отношение на вентилацията в помещениетя се сочи в приложената справка рег.№9907/21.12.2022г., че дограмата е подменена 2017г., извършено е боядисване на помещенията и редовни текущи ремонти. Сушенето на дрехи и спално бельо става в сушилна машина в случаите, когато са перят в затворническата пералня, а когато се перат от самите лишени от свобода, сушенето е извън спалните помещения в обособени в общото помещение на поста простори или на откритото пространство за каре. Сочи се, че при нормално проветряване на спалното помещение, в него не би следвало да има образуван мухъл, в предвид и на периодичните ремонти, които се извършват.

В хода на съдебното производство са приобщени гласни доказателства по искане на ищецът, касаещи показанията на свидетеля Д.Т.Д., който пребивава също в Затвора гр.Пловдив. Същият излага факти, че при престоя на Б. след 03.12.2021г постоянно е пребивавал в пренаселени помещения, в които има влага, мухъл, липсва вода. Сочи, че дрехите на лишените от свобода се сушат в спалните помещения. Излага факти за постоянно наличие на вредни насекоми и гризачи.

Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира и свидетелските показания, които счита, че са обективни, логични и съответни на писмените доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните гласни и писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Исковата претенция е за присъждане на обезщетение в общ размер на 20000.00лева за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив. Същата е предявена срещу ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“–София, като е посочен период от 13.12.2018г. до 11.08.2021г. и от 03.12.2021г. до момента на предявяване на исковата молба. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, включва и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, която е административна дейност по своето естество. При преценка на допустимостта на иска, съдът съобрази разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Нормата на чл.12, ал.1 от ЗИНЗС определя, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В ал.2 е посочено, че тя е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, и се допълва от ал.3, посочваща, че затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. От това следва извода, че ГД Изпълнение на накаказанията“ се явява юридическото лице, което е лигитимиран процесуален ответник по подадения иск, а предявеният спрямо него иск се явява допустим.