Решение № 2271 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2271 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100104933 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 4, § 3 от Договора на Европейския съюз.

Ищецът –Ф. Г. твърди, че на 18.10.2016г. при преминаване през митническия пункт – Калотина не е декларирал сумата от 104 850 евро.

Относно това негово деяние е образувано досъдебно производство и на 20.10.2016г. ответникът е одобрил споразумение по нохд №736/2016г., с което на ищеца на основание чл. 251, ал. 1 от НК е наложено наказание в размер на 5 месеца лишаване от свобода, отложено с тригодишен изпитателен срок и на основание чл. 251, ал. 2 от НК недекларираната сума, която е предмет на престъплението, е отнета в полза на Република България. Ищецът твърди, че ответникът е приложил закон, който противоречи на чл. 9, §1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005 на Европейския парламент и на съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от общността от 26.10.2005г. С решение №435 от 07.11.2018г. постановено по н. д.

№1300/2018г. по описа на САС е възобновено нохд №377/2018г. по описа на РС – Сливница и е отменено отнемането на недекларираната сума по чл. 251, ал. 2 от НК на основание чл. 9 от посочения регламент. Относно съществуването на противоречие между вътрешноправната уредба и посочения регламент е постановено решение по дело С – 707/2017г. на съда на ЕС. Моли да се постанови съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати сумата от 205 068, 78 лв., представляващи левовата равностойност на 104 850 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски, за което е представен списък в съдебно заседание съгласно чл. 80 от ГПК /л. 31/ и договор за правна защита и съдействие.

Ответникът – Районен съд - Сливница в законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, като към него е приложено в оригинал нохд №736/2016г. по описа на РС – Сливница. В него изрично е посочено, че не се оспорват фактите, които са изложени в исковата молба относно развилото се наказателно производство срещу ищец и одобряване на споразумение, с което е наложено наказание – 1 отнемане на недекларираната сума в полза на Република България. Посочва, че действително е установено, че нормата на чл. 251, ал. 2 от НК е несъвместима с правото на ЕС с делата С – 335/18 и С – 336/18, които са постановени след като е било одобреното споразумението с ищеца по наказателното дело. Предвид това се поддържа, че до постановяване на акт от РС – Сливница не е съществувал акт на съда на ЕС, с който да е обявена нормата на чл. 251, ал. 2 от НК за несъвместима, от което се поддържа, че ответникът не е извършил достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, което да е от естество да ангажира неговата имуществена отговорност.

Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск.

Претендира разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца, в случай, че същото надхвърля размера съгласно Наредба №1/2004г. за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2016г. по нохд №736/2016г. по описа на РС – Сливница е одобрено постигнато споразумение между ищеца и Районна прокуратура – Сливница, с което ищецът е признат за виновен в това, че на 18.10.2016г. около 22.00 часа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на Митнически пункт – Калотина, при влизане от Република Сърбия в Република България е нарушил чл. 11а, ал. 1 във вр. с ал. 5 и чл. 14г от Валутния закон, като не е декларирал сума в размер на 104 850 евро с левова равностойност 205 068, 78 лв., което представлява престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от пет месеца, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години и се отнема в полза на държавата сумата от 104 850 евро, находяща се на съхранение в сейф в митница Сливница.

С решение №1338 от 13.12.2021г. постановено по в. гр. д.

№3062/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, Г.О., 8 състав е обезсилено постановеното съдебно решение при първоначалното разглеждане на настоящия спор /гр. д. №14 152/2019г./, като е върнато делото на СГС за ново разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 4, §3 от ДЕС срещу Районен съд – Сливница – ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация от друг съдебен състав.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно направения доклад от съда на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК е указано, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването 2 на следните факти:

1. посочената правна норма от правото на ЕС да предоставя права на лица, в които се включва и ищеца,

2. противоречие между тази правна норма и приложената правна норма от ответника,

3. това нарушение да е съществено,

4. постановяване на решение №435 от 07.11.2018г. по нохд №1300/2018г. по описа на САС, с което е възобновено нохд №377/2018г. по описа на РС – Сливница и е отменено отнемането на недекларираната сума по чл. 251, ал. 2 от НК на основание чл. 9 от посочения регламент, 5. задържане на отнетата от ищеца сума и след постановяване на посоченото по – горе съдебно решение,

6. претърпяване на вреди от ищеца в резултат на прилагане на вътрешната норма от ответника и

7. причинно – следствена връзка между нарушението и претърпяната от ищеца вреда.

В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че описаният в т. 4 факт не е относим към настоящия спор, тъй като с посоченото съдебно решение на САС не е възобновено наказателното производство, по което обвиняем е ищеца. Този извод следва и от установеното в настоящото производство, че образуваното наказателно дело срещу ищеца е с №736/2016г. на РС – Сливница. Предвид тези нови твърдения от страната следва, че не е предмет на доказване в настоящото производство на факти под т. 4 и т. 5, от описаните по-горе.

От заявеното от страните следва да се приеме, че същите не спорят относно първите два факта. С оглед на това съдът ще разгледа по-долу установяването на фактите по т. 3, 6 и 7.

Ответникът поддържа, че липсва допуснато нарушение от страна на него, тъй като след постановяване на съдебния акт от този съд са постановени актове на съда на ЕС, с които е установено противоречието на чл. 251, ал. 2 от НК с чл. 9, §1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. Настоящият съдебен състав счита, че това възражение на ответника е неоснователно по следните аргументи. Регламент (ЕО) 3

1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността се прилага от 15.06.2007г. Следователно към датата на постановяване на съдебния акт по нохд №736/2016г. по описа на РС – Сливница посоченият международен акт е приложимо право по отношение на всички страни членки на Европейския съюз, включително и в Република България. Кога съдът на ЕС е приел в свое решение, че вътрешна норма от право на държава – членка е в противоречие с посочения регламент, е без правно значение за преценката дали е допуснато нарушение от тази държава – членка или друга, със сходна правна уредба. Поддържане на тезата на ответника, че до постановяване на акт на съда на ЕС, с който се приема, че вътрешна норма на държава – членка противоречи на правото на ЕС, прилагането на вътрешната норма не представлява съществено нарушение на правото на ЕС и основание за претендиране на обезщетение, би довело до нееднакво положение на адресатите на тази правна уредба. За да се приеме, че съществува нарушение на правото на ЕС е достатъчно да съществува несъответствие между действаща правна норма от правото на ЕС с вътрешна правна уредба в държава – членка, независимо дали към този момент съда на ЕС е признал това в свое решение. С оглед на изложеното настоящия съдебен състав приема, че с постановяване на описания по-горе съдебен акт от РС - Сливница е допуснато нарушение на правото на ЕС /по – конкретно в чл. 9 от посочения регламент/.

Съдът приема, че това решение е съществено, тъй като в резултат на него са засегнати в много голям размер имуществени права на ищеца.

Допълнително следва да се посочи, че относно тази характеристика на нарушението страните не спорят.

В резултат на така допуснатото нарушение са настъпили вреди за ищеца изразяващи се в отнемането му на парична сума в размер на сумата, която не е декларирана от него – 104 850 евро.

Между извършеното нарушение на правото на ЕС и претърпяната от ищеца вреда съществува причинно – следствена връзка, тъй като основанието за извършването на отнемането на паричната сума е постановения съдебен акт. Подробно относно пасивната процесуална легитимация на ответника и съответно кой е държавния орган, който носи отговорност пред гражданите за 4 допуснатото нарушение следва да се съобрази и т. 6 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС постановено по т. д. №3/2004г. В посочения съдебен акт е прието, че по исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е установил всички факти, за които носи доказателствена тежест, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Относно направените по делото разноски

В депозирания пред съда списък по чл. 80 от ГПК от ищеца се претендира единствено адвокатско възнаграждение. От представения договор за правна защита и съдействие – л. 32 от делото се установява, че е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5 800 лв. Така претендираното възнаграждение е под минималния размер съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не обсъжда направеното възражение за прекомерност на ответника.

С оглед изхода на делото, направеното искане на ищеца за присъждане в тежест на ответника на направените от него разноски за настоящото производство, следва да бъде уважено, като се осъди ответникът да му заплати сумата от 5 800 лв.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Районен съд – Сливница, с адрес: гр. Сливница, пл. Съединение №1 да заплати на Ф. Г., роден на ****г., с холандско гражданство, с адрес:

Холандия, гр. Венло, ул. „Албатросстраат“ и със съдебен адрес: гр.

Сандански, ул. **** – чрез адвокат В. Н. В. на основание чл. 4, § 3 от ДЕС сумата от 205 068, 78 лв., представляваща левовата равностойност на 104 850 евро, които са му отнети в полза на държавата на основание чл. 251, ал. 2 от НК, въз основа на одобрено от съда споразумение между него и Районна прокуратура – Сливница на 20.10.2016г. по нохд №736/2016г. по описа на РС – Сливница, с което ищецът е признат за виновен в това, че на 18.10.2016г. около 22.00 часа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на Митнически пункт – Калотина, при влизане от Република Сърбия в Република България е нарушил чл. 11а, ал. 1 във вр. с ал. 5 и чл. 14г от 5

Валутния закон, като не е декларирал сума в размер на 104 850 евро с левова равностойност 205 068, 78 лв., което представлява престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от пет месеца, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години, заедно със законната лихва върху тази сума от 29.10.2019г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 5 800 лв.