Решение № 130 от 21.10.2019, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№____ гр.

Русе.21.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия в публичното_____заседание________на______седемнадесети______октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Петър Балков

Членове:1. Александър И.

2. Ралица Герасимова при секретаря_______Анелия Генчева__________________и в присъствието на прокурора__________Валентина Личева_______като разгледа докладваното от председателя________Петър Балков________________ВНОХД № 613 по описа за 2019 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 87/28.05.2019 год., постановена по НОХД № 651/2019 год., РРС-VІІ-ми нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. Х.М.И. ***, за ВИНОВЕН в това, че на

29.07.2018 г. в гр.Р****, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон „S****“ с ИМЕЙ ****, ведно със СИМ-карта към „****“, всичко на обща стойност 285 лева, от владението на В.К.Т. ***, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 вр. с чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което е НАМАЛИЛ С ЕДНА ТРЕТА, а именно на ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.69, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ВЪЗЛОЖИЛ е възпитателната работа с подсъдимия Х.М.И. на началника на РУП по местоживеенето му.

ПРИЗНАЛ е също така подс. И.М.И. ***, за ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2018 г. в гр.Р****, с цел да набави за себе си имотна облага, спомогнал да бъде отчуждена движима вещ: мобилен телефон „S****“ с ИМЕЙ ****, ведно със СИМ-карта към „****“, всичко на обща стойност 285 лева, собственост на В.К.Т. ***, за която знаел, че е придобита от другиго – Х.М.И. чрез престъпление - грабеж, поради което и на основание 215, ал.1 вр. с чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което е НАМАЛИЛ С ЕДНА ТРЕТА, а именно на ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ВЪЗЛОЖИЛ е възпитателната работа с подсъдимия И.М.И. на началника на РУП по местоживеенето му.

ОСЪДИЛ е подс. Х.М.И., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР-Русе сумата от 81.24 лв. припадаща се част от направените на досъдебното производство разноски, както и по сметката на РРС сумата от 50 лв., представляваща полагаща се държавна таксавърху уважения размер на гражданския иск.

ОСЪДИЛ е подс. Х.М.И. да заплати на В.К.Т. с ЕГН: ********** сумата от 285 лв, представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди, като е ОТХВЪРЛИЛ предявения срещу И. М. И. солидарно граждански, като неоснователен.

ОСЪДИЛ е подс. И. М. И., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР-Русе сумата от 81.24 лв. припадаща се част от направените на досъдебното производство разноски.

Жалбоподателят Х.М.И. ***, лично и чрез своя защитник адв. З.З. от ***, недоволен от нея я обжалва в законния срок и развивайки оплакване за явна несправедливост на наказанието, моли присъдата да бъде изменена и същото да бъде намалено.

Жалбоподателят И. М. И. ***, лично и чрез своя защитник адв. З.З. от ***, недоволен от нея я обжалва в законния срок и развивайки оплакване за явна несправедливост на наказанието, моли присъдата да бъде изменена и същото да бъде намалено.

Гражданският ищец В.Т. ***, счита жалбата на двамата подсъдими е неоснователна поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на окръжна прокуратура гр. Русе счита, че жалбите са неоснователни, поради което настоява присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи и становището на представителя на РОП, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че

ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Изменителното основание по чл. 337 ал. 1 т. 1 и 3 от НПК е налице.

Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка по делото. Съобразил е всички относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация на извършените от двамата подсъдими престъпления за първия грабеж по смисъла на чл. 198, ал.1 от НК. Настоящата въззивна инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, както и на тези по чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимте.

Районният съд правилно е приел за установено, че на

28.07.2018 г. вечерта подс. Х. И. бил със св. К.Ф. и св. М.Г. пред дома на последния, като разговаряли и слушали музика. В периода около 21:00 ч. – 22:00 ч. решили да си купят бира от м-н “П****“, след което да я изпият в ЦДГ „Р****“-Р****. Впоследствие решили да отидат да си закупят още бира. Така по пътя към магазина минали покрай блок “Г****“, в който живеел св. М. Т.. Пред посочения блок срещнали св. Т. в компанията на св. В.Т., които пиели бира на пейка. Тъй като св. К. Ф., св. М.Г. и подс. Х.И. също искали да пият бира, всички се отправили към денонощния магазин намиращ се в к-с „Д****“, който се оказал затворен. Така се отправили към денонощния магазин до кръстовището на бул. „****“, от където закупили бира, сладки и семки. Подсъдимият Х.И. видял, че св. В.Т. имал в себе си мобилен телефон “S****”, който харесал и решил, че ще го отнеме същата вечер. Всички заедно се отправили към ЦДГ „Р****“-Р****, където пушили цигари, пили бира и ползвали мобилните си телефони.

Към 02:00 ч. решили да се прибират. Свидетелят К.Ф. тръгнал да изпрати св. В.Т., тъй като бил пил повече, но като наближили блока го оставил да се прибира сам. Подсъдимият Х.И. знаел къде живее св. В.Т.. Придвижил се до входа на блока му и там изчакал пострадалия между паркирани в близост автомобили. Увил на главата си и през лицето сиво-червена кърпа, за да не бъде разпознат от св. Т..

Когато видял, че св. В.Т. бил пред входа, подс. Х.И. го приближил и ударил с юмрук в лицето, след което му направил подсечка. Свидетеллят В.Т. паднал на земята и тогава подс. Х. И. му нанесъл още няколко юмрука в лицето и няколко удара и ритници в областта на гърдите, като му повтарял да даде всичко което има. През това време от джоба на св. В.Т. изпаднал мобилния телефон. Подсъдимият го взел и избягал от местопрестъплението. Пострадалият В.Т. се прибрал и съобщил на родителите си за случилото се, като баща му подал сигнал на 112. Пристигналият автопатрул заедно със св. В.Т. обиколили квартала, като спирали различни лица, но без резултат. Малко по-късно подс. Х.И. се прибрал в дома си.

На следващия ден дал на брат си подс. И.И. телефона, с молба да го декодира и междувременно му разказал как го е отнел от св. В.Т.. Подсъдимият И.И. се опитал да декодира телефона, но не успял. Впоследствие на 08.08.2018 г. той заложил телефона в заложна къща „Е****“ЕООД-Р**** за сумата от 35лв., като умишлено не отишъл да го откупи. Когато подс. Х.И. попитал за мобилния телефон, подс. И.И. го информирал, че апарата бил продаден в заложна къща, а парите бил похарчил.

Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка и неговите констатации изцяло се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства, а именно от направените самопризнания от подсъдимите и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, от показанията на свидетелите В.К. Т., К. Х. Т., М. Ц. Г., К. И. Ф., Ц. И. Ц., С. П. Т., М. Т.Т., съдебно ценовата експертиза, графологическа експертиза, заложен билет № 5033/08.08.2018 г., справки за съдимост, характеристична справка, справки от мобилни оператори, писма, протоколи за доброволно предаване, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и автобиографични справки.

От всички тях се установява извършеното деяние и участието на подсъдимите в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, както и всички други обстоятелства имащи значение за отговорността им.

Така например самопризнанието на подсъдимия Х.И. се потвърждава категорично от показанията на св. В.Т. и обясненията на подс. И.И.. Пострадалият депозира показания, в които последователно описва как подсъдимия е употребил сила и в резултат на нея му отнел мобилния телефон марка „S****„ с IMEI

****. Подсъдимият И.И. дава обяснения, че процесният телефон е донесен от брат му Х.И., който му е заявил, че го е придобил чрез престъпление.

Самопризнанието на подс. И.И. се потвърждава от обясненията на подс. Х.И., който сочи, че е разяснил на брат си И. престъпния начин, по който е придобил телефона. Обясненията на И.И. се подкрепят и от заложен билет № 5033, декларация, разписка за продажба № 4944, уведомление за продажба на заложена вещ. От тях се установява, че на 08.08.2018 г. подс. И.И. е продал инкриминираната вещ на заложна къща „Е****“ ЕООД.

Признанията на двамата подсъдими се подкрепят и от показанията на св. Ц. Ц., от които е видно, че във връзка с изпълнение на служебните му задължения като **** във ****-гр. Р**** е извършил оперативни действия за установяване авторството на грабежа, при което е провел беседи с подсъдимите и те признали участието си в деянията.

Изложеното се допълва от показанията на свидетелите М. Ц.Г., К. И. Ф. и М. Т.Т., които описват в подробности как е преминала вечерта, в която е извършено деянието, както и техните действия преди прибирането им и осъществяването на деянието от подс. Х.И..

От показанията на св. К. Т. става ясно, че той пръв е придобил наблюдения относно извършеното престъпно посегателство над сина му св.

В.Т., който му е разказал какво се случило, както и че е подал сигнал до полицията за извършения грабеж.

От изисканите справки от мобилните оператори се установява, че инкриминираният мобилен телефонен апарат „S****“ с IMEI: **** е бил регистриран към мобилния оператор „****“ в периода 18:14 ч. на 29.07.2018 г. до 11:37 ч. на 07.08.2018 г. само за интернет услуги със СИМ- карта с № ****.

Абонат на този номер бил св. С. П. Т. ***, от чиито показания се установява, че е баща на подсъдимите.

От назначена съдебноценова експертиза се установява, че стойността на мобилния телефон марка „S****“, възлиза на 285.00 лв.

От изготвената графологическа експертиза става ясно, че подписа за заемател, декларатор и ръкописното изписване на „И.И.“ в Заложен билет № 5033 / 08.08.2018 г. и в декларация към него, на заложна къща „Е****“ ЕООД са изпълнени от подс. И.И..

Според справката за съдимост на подс. Х.М.И., същият е неосъждан. Съгласно характеристичната му справка този подсъдим се водел на учет в ДПС от 20.03.2018 г., за извършена кражба на желязо от цех, кражба на вещи от вилен имот, кражба на джанти за лек автомобил и строителни материали.

Подсъдимият И.М.И. е осъждан веднъж, като непълнолетен по НОХД № 1938/2011 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което му било наложено наказание „Пробация“, изтърпяно на 30.09.2012 г.

От изложеното съдът правилно е достигнал до несъмнения извод, че авторството на деянието в лицето на подс. Х. И. и подс. И.И. и участието им в извършването на престъпленията са несъмнено доказани. Поради тази причина, съдът е кредитирал техните обяснения и показанията на всички свидетели.

Направен е цялостен анализ на всички гласни доказателства, които сами по себе си са непротиворечиви, последователни и логични, подкрепящи се както от техните признания, така и от останалите писмени доказателства и от доказателствените средства от експертен порядък.