Решение № 4369 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4369 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330115516 по описа за 2022 година

С исковата молба ищцата В. К. К. е предявила против И. К. С., Б. К. П.

(конституирани с Определение № 3087/12.03.2024 г., постановено по делото, в качеството им на наследници на К. В. П., участвал в процеса – лично и в качеството му на конституиран наследник на К. Р. П.) и Й. Н. Х. (конституиран на основание чл. 227 ГПК с с Определение № 3682/24.03.2023 г., постановено по делото, в качеството си на наследник на починалата в хода на процеса К. Р.

П.), иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 2/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор № ***. по КККР на с.

В., Община М., одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 07.06.2022 г., с адрес с. В., местност „И.“ с площ от 3 000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, с номер по предходен план: ***, при граници: поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***11 и поземлен имот с идентификатор 1

№ ***. и 2. поземлен имот с идентификатор № ***. по КККР на с. В., Община М., одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 07.06.2022 г., с адрес с. В., местност „И.“ с площ от 4 693 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, с номер по предходен план: ***, при граници: поземлен имот с идентификатор № ***11, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***31, както и за осъждане на ответните страни да предадат владението по отношение на описаните имоти. С исковата молба е направено искане за отмяна на ***** на н. Н. Д., до размера на правата на ищцата в съсобствеността от 2/3 ид.ч.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесните недвижими имоти са възстановени с решения на Поземлената комисия в полза на наследниците на В. К. Н., починал на *** г. и оставил за свои наследници: *** си И.Г.Н., починала на *** г., *** К. В. П. и *** В.В.Ч., починала на *** г.

Твърди, че приживе – на 27.03.1996 г., И.Г.Н. се е разпоредила със своята 1/3 ид.ч. от имотите в полза на своята *** В.В.Ч., която е придобила общо 2/3 ид.ч. от правото на собственост. Сочи, че В.В.Ч. е оставила за свои наследници *** К.Г.Ч., починал на *** г., Г.К.Ч. и В. К. К.. Сочи, че тъй като Г.К.Ч. е заявил отказ от наследството на своите родители, ищцата в качеството й на единствен наследник е придобило собствеността по отношение на 2/3 ид.ч. от процесните имоти. Твърди, че ищцата от дълги години живее в К.И. и за интересите й в страната се грижи нейният *** П.З.К., който е надлежно упълномощен. Сочи, че имотите са отдадени съответно под аренда и под наем и пълномощникът на ищцата комуникира редовно с арендатора и получава от името и за сметка на ищцата договорените суми за 2/3 ид.ч. по сключените договори. Твърди, че установила, че ответникът – съсобственик на ищцата, се е снабдил по реда на обстоятелствената проверка с констативен нотариален акт за собственост по давност по отношение на двата имота, като с нотариалният акт за собственик е призната и *** на ответника К. Р. П..

Твърди, че ответните страни осъществяват владение по отношение на процесните имоти като ги предоставят за възмездно ползване на други лица и претендират да получават изцяло договорената насрещна престация. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и отмяна на констативния нотариален акт до размера на правата на ищцата в 2 съсобствеността.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответните страни К. В.

П. и Й. Н. Х., са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Не оспорват изложените в исковата молба твърдения относно възстановяването на правото на собственост в полза на наследниците на В. К. Н.. Твърдят, че извършеното от И.Н. разпореждане с наследствените й ид.ч. не е било известно на ответника и покойната му ***.

Сочат, че ответника К. В. П. и покойната му *** К. Р. П. се легитимират като собственици на имота по силата на констативен нотариален акт, като след смъртта на *** на ответника последният е придобил ¾ ид.ч. от правото на собственост, а Й. Х. – ¼ ид.ч. Сочат, че процесните имоти никога не са били фактически обобществявани като са се владели от общия наследодател на страните, като неговата воля към момента на смъртта му през *** г. е била тези имоти да останат в собственост на *** му К. П.. Твърди, че наследодателката на ищцата В.Ч. е напуснала бащиния си дом след сключване на граждански брак и не е участвала в обработването на земята. Ответникът К.

П. твърди, че е сключил граждански брак със ***си на *** г. и от този момент – без прекъсване, двамата са обработвали процесните имоти, като са отглеждали предимно зеленчуци, с продажбата на които семейството е осигурявало доходите си. Твърдят, че имотите са в непосредствена близост до жилищния имот на двамата съпрузи, а именно – имот с идентификатор № ***.

Сочат, че едва с напредване на възрастта им имотите са предоставени под наем/аренда за обработване на други лица, като имот с идентификатор № ***. е отдаден под аренда на „Д. Агро 85“ ООД, но фактически и двата имота са предоставени през последните 10 години за реално ползване на физическо лице – А., който е отглеждал люцерна и пшеница в тях и е заплащал наем на съпрузите. Поддържат, че владението на имотите е продължило необезпокоявано от 1980 г., като на *** г. *** на ищцата заявила на ответника П., че иска имотите да останат за него и не желае нищо за себе си. Сочат, ч за периода след *** г. владението по отношение на имотите е явно, трайно, спокойно и непрекъснато. Оспорват представения от ищцата договор за наем на земеделска земя от 01.02.2018 г. за поземлен имот с идентификатор № ***.

Твърди, че последният не е подписан от сочения наемодател В.Ч., поради което оспорва истинността на представения документ. Твърдят, че посоченият в договора наемател З.Х. никога не е ползвал и обработвал процесния имот.

3

Оспорват договора, поради липса на правоспособност и дееспособност на наемодателя В.Ч., която е страдала от психическо заболяване, което е възпрепятствало да разбира свойството и значението на извършеното. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Направено е и искане за отмяна на констативния нотариален акт до размера на правата на ищците по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, което искане не представлява самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост – в този смисъл е трайно установената практика на Върховния касационен съд - Решение № 123 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4730/2019 г., II г.о., Решение № 142 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г., I г. о., Решение № 236 от 03.07.2013 г. по гр. д. № 1215/2012 г., IV г. о. и др.

С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.

За уважаване на заявената искова претенция следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесния имот на наведеното основание, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота, без да има основание за това.

С Решение № А02А/14.08.1995 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в 4 землището на с. В. на Поземлена комисия – Община М., в полза на наследниците на В. К. Н. е възстановено правото на собственост по отношение на земеделски земи, включително имот, представляващ нива от 3 000 дка, четвърта категория, местност И., имот № *** по плана за земеразделяне, при съседи: нива № ***, нива № ***, нива № ***, полски път *** и канал на кметство ***.

С Решение № 025Е/15.08.1995 г. за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановени стари реални граници в землището на с. В. на Поземлена комисия – Община М., в полза на наследниците на В. К. Н. е възстановено правото на собственост по отношение на нива от 4 693 дка, четвърта категория, местност И., имот № *** по картата на землището, при съседи: нива № ***, нива № ***, полски път *** и нива № ***.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че нива от 3 000 дка, четвърта категория, местност И., имот № *** по плана за земеразделяне на с. В. съответства на поземлен имот с идентификатор № ***. по КККР на с. В., Община М., одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и че нива от 4 693 дка, четвърта категория, местност И., имот № *** по картата на землището на с. В. съответства на поземлен имот с идентификатор № ***. по КККР на с. В., Община М., одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Това обстоятелство се установява от представените по делото скици на поземлените имоти.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че В. К. Н. е починал на *** г. и е оставил за свои наследници: И.Г.Н. – ***а, починала на *** г., К. В. П. – *** и В.В.Ч. – ***, починала на *** г.

С оглед обстоятелството, че имотите са възстановени след смъртта на В.

К. Н., с настъпване на която е прекратен бракът му с И.Г.Н., следва да се приеме, че имотите са възстановени на законните наследници на В. К. Н., които са придобили по силата на наследственото правоприемство по 1/3 ид.ч. от имотите.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** г. И.Г.Н. е прехвърлила на В.В.Ч. собствените си 1/3 ид.ч. от недвижими имоти, включително процесните: нива от 3 000 дка, *** категория, местност И., имот 5

№ ***, парцел *** в масив *** по земеразделителния план в землището на с.

В., и нива от 4 693 дка, четвърта категория, местност И., имот № *** парцел *** във възстановими граници в землището на с. В..

Следователно установява се, че В.В.Ч. е придобила на основание договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство от В. К. Н. общо 2/3 ид.ч. от процесните имоти, представляващи поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В. и поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., а К. В. П. е придобил 1/3 ид.ч. от тези имоти на основание наследствено правоприемство от В. К. Н..

Установява се, че В.В.Ч. е починала на *** г. и е оставила за свои наследници К.Г.Ч. – ***, починал на *** г., Г.К.Ч. – *** и В. К. К. – ***. По делото са представени удостоверения, издадени от Районен съд – Пловдив, от които се установява, че в особената книга на съда са вписани отказите на Г.К.Ч. от наследството му, оставено от неговите родители - В.В.Ч. и К.Г.Ч..