Решение № 1396 от 10.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. Варна, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Диана К. Стоянова

Радостин Г. П. при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Радостин Г. П. Въззивно гражданско дело № 20223100501859 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба с вх.

№ 42863/27.06.2022г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК 204915054, чрез пълномощника юриск. Петко Палазов, против решение № 1999/20.06.2022г., постановено по гр.д. № 7243/2021г. по описа на ВРС, в частта в която са отхвърлени предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК 204915054, против И. П. И., ЕГН **********, с адрес:

********** обективно установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 640.18 лева (шестстотин и четиридесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща неплатена главница по Договор за кредит № PLUS-16316603 от 24.08.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и И. П. И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 83.38 лева (осемдесет и три лева и тридесет и осем стотинки ), представляваща мораторна лихва за периода 20.09.2019г. - 16.02.2021г., които суми са предмет на Заповед № 261553/25.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2794/2021 г. по описа на ВРС, XX -ти състав, като неоснователни.

1

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е преценил, че договорът за кредит не отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Излага, че договорът е съобразен с изискванията на чл.11, ал.1, т.9-12 ЗПК и чл.10, ал.1 ЗПК. С въззивната жалба е направено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на какъв по вид и размер шрифт е изготвен договор за кредит № PLUS16316603.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна, чрез назначения особен представител адв. А. К., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.

По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не се представлява. С депозирана преди съдебно заседание молба пълномощникът на въззивника моли жалбата да бъде уважена, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява. С депозирана преди съдебно заседание молба особеният представител моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по предявени искове от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК 204915054, срещу И. П. И., ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 640.18 лв. (шестстотин и четиридесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща неплатена главница по Договор за кредит № PLUS-16316603 от 24.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 83.38 лева (осемдесет и три лева и тридесет и осем стотинки ), представляваща мораторна лихва за периода 20.09.2019г. - 16.02.2021г., които суми са предмет на Заповед №261553/25.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2794/2021 г. по описа на ВРС. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати горните суми. Ищецът твърди, че по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-16316603/24.08.2018 г. е предоставил на ответника кредит от 3150 лева, който ответникът се е задължил да върне на 12 месечни погасителни вноски от по 320.09 лева в срок до 20.09.2019 г. Ответникът е заплатил такса ангажимент, поради което договорът е сключен при фиксиран лихвен 2 процент. Твърди, че ответникът е погасил десет вноски и след 20.08.2019 г. е преустановил плащанията по кредита. Излага се, че вземането по кредита е станало изискуемо изцяло на 20.09.2019 г. Сочи, че в условие на евентуалност предявява осъдителни искове, като моли исковата молба да се счита за волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С писмен отговор особеният представител на ответника адв. А. К. оспорва исковете.

Оспорва между страните да е сключван договор, като оспорва и автентичността на подписите положени за ответника в процесния договор за кредит. Излага, че на ответника не е представен стандарния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Сочи, че договорът е нищожен попради липса на предписаната от ЗПК форма и съдържание - договорът е написан на сложен и неразбираем език, а шрифтовете му както и на относимите Общи условия са по-малки от 12 и се различават помежду си по вид и размер. Излага, че не е посочен и срок на договора, както и условията за усвояването на кредита в нарушение на т.6, съответно т.7 от чл. 11, ал.1 на ЗПК. Излага, че на нито един етап на договора не е правено изчисление на ГПР и е неясно как е определена посочената в договора стойност от 34,27 %. Излага, че не става ясно от съдържанието на договора на каква база е определен лихвеният процент от 23,65 % и каква част от анюитетните вноски включва главница и каква лихва. Поддържа се, че в договора липсва информацията по т.12, т.20 до т.24, както и предупреждението по т.16 за последиците за потребителя при просрочие на вноските. Оспорва усвояването на кредита.

Оспорва дължимоста на посочената в договора за кредит „застрахователна премия“ от 211.68 лева се сочи, че не се дължи, защото не е ясно с кой застраховател и при какви условия е сключен договора, нито ответникът да е изразил съгласие за сключването му.

Излага в тази връзка, че погасената от ответника сума от 141.12 лева е надплатена и е следвало да се отнесе към погасяване на анюитетните вноски. Оспорва дължимостта и на „такса ангажимент“ от 110.25 лева, доколкото срещу нея на ответника не е предоставена услуга, поради което и същата следва да се отнесе за погасяване на дължимите вноски.

Сочи, че в евентуалност има вземане към ищеца за „застрахователна премия“ от 141.12 лева и за „такса ангажимент“ от 110.25 лева, като платени без основание, с които суми заявява възражение за прихващане. Оспорва и претенцията за мораторна лихва в частта, в която е начислявана лихва за предвидения по чл.6 от ЗМДВИП период.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

3

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Страните са сключили Договор за потребителски паричен кредит PLUS16316603/24.08.2018 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит от 3150 лева, който ответникът се е задължил да върне на 12 месечни равни погасителни вноски от по 320.09 лева в срок до 20.09.2019 г. Договорът е подписан при следните параметри и условия: кредит за потребителски цели – 3150 лева; застрахователна премия – 211.68 лева; общ размер на кредита – 3150 лева; такса ангажимент – 110.25 лева; брой погасителни вноски – 12; месечна погасителна вноска – 320.09 лева; обща стойност на плащанията - 3841.08 лева; ГПР – 34.27%; лихвен процент – 23.67 %. В погасителния план са посочени падежите на дванадесетте вноски по 320.09 лева и оставащата главница след заплащане на вноската. Пред въззивната инстанция особеният представител не поддържа оспорването си, че договорът не е подписан от ответника, а и от заключението на вещото лице по СГрЕ е видно, че ответникът е подписал договора.

От заключение на вещото лице Р. С. по ССЕ се установява, че на 27.08.2018 г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 3039.75 лева, като разликата до сумата от 3150 лева – 110.25 лева представлява такса ангажимент. От заключението се установява също, че ответникът е погасил 3200.90 лева от кредита. Установява се също така, че приложимия лихвен процент е 23.67%, а възнаградителната лихва за целия срок на договора е 479.40 лева.

След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид основната дейност на ищеца, въззивната инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна ответникът, като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 ЗПК, когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва той да съдържа.

Необосновани са оплакванията във въззивната жалба, че е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на 4 плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния случай в договора за заем е посочено, че заемателят се задължава да върне заетата сума с 12 вноски, всяка от които в размер на 320.09 лева, посочени са и датите на 12-те вноски, но не е посочено каква част от кредита от 3150 лева и застрахователната премия от 211.68 лева включва всяка една от вноските.

В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 в договора за кредит не е отразено, кои главници и какви допускания са включени при изчисляване на годишния процент на разходите, освен годишният лихвен процент.

Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.