Решение № 1149 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100506664 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на ответниците в първоинстанционното производство Е. С., Д. С., В. С. и К. С., чрез особения представител – адв. Я., срещу Решение № 4142 от 11.03.2025г., постановено по гр. д. № 33324/2024 г. по описа на СРС, 53 състав, с което Е. С., Д. С., В. С. и К. С. по предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. Чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, са осъдени да платят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, сумата от по 54,91 лева главница, за всеки един от тях, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.04.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на по 12,12 лв., за всеки един от тях, за периода от 15.09.2021 г. до 28.05.2024 г., както и по 8,38 лв. – за всеки един от тях - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м.04.2021 г. до м.04.2022 г., както и сумата от по 60,90 лв., за всеки един от тях - разноски по делото, като исковете са отхвърлени в останалата им част.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

В жалбата се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност решението в обжалваните му части. Поддържа, че ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не е изпълнил задължението си за пълно и главно доказване на исковете – както по отношение на основанието (доставка на топлинна 1 енергия), така и на техния размер. Оспорва, че представените фактури, справки и извлечения от сметки не били подписани и не отговаряли на изискванията за частни свидетелстващи документи по чл. 180 ГПК, поради което не можели да се ползват с доказателствена сила. Допълнително се сочи, че не били представени доказателства за изпълнение на процедурата по чл.

150, ал. 2 ЗЕ – а именно за публикуване на Общите условия в централен и местен всекидневник, което е необходимо, за да се приеме, че те са влезли в сила и обвързват ответниците. По тези съображения, счита, че неправилно съдът е приел, че ответниците са потребители, спрямо които Общите условия са приложими. От липсата на валиден договор между страните по чл. 150 ЗЕ и на доказателства за доставка и потребление на топлинна енергия, жалбоподателят заключава, че искът е неоснователен, а вземането е недължимо. С тези съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство е подало отговор на въззивната жалба на ответника, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и моли съда да го потвърди.

Претендира разноски.

Третото лице помагач – „Техем сървисис” ЕООД не е изразило становище.

В частта, в която спрямо всеки един от ответниците е отхвърлен искът за главница за разликата над уважения размер от 54,91 лева до пълния искан размер от 84,55 лева, в която е отхвърлен искът за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 12,12 лева до пълния искан размер от 21,59 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 28.05.2024 г. и в която е отхвърлен искът за мораторна лихва върху главницата за „дялово разпределение“ в размер на 2,48 лева - лихва за периода от 15.06.2021 г. до 28.05.2024 г. решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което и на основание чл. 272 ГПК не намира за нужно да повтаря. В рамките на инстанционния контрол, въззивният съд констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в 2 сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Ответниците не оспорват пред въззивния съд титулярстрвото си върху правото на собственост по отношение на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, р-н „Оборище“, бул. **** и това обстоятелство се установява от приобщените по делото: Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 24, том LLI, дело № 20210/1994г. на нотариус С.М., с район на действие: СРС;

Договор за доброволна делба на жилищен имот от 09.08.1955г., Справка за наследници на Е. С. от НБД; Удостоверение за наследници от 23.04.2003г. на Х.Х. С..

От представения Договор № 2093/20.03.2002г. се установява, че процесният имот е разположен в сграда, в режим на етажна собственост, която е била присъединена към топлоснабдителната мрежа.

От представеното по делото Заявление –декларация, с рег. № ТО/1535 от 07.05.2003г., адресирано до „Топлофикация – София“ ЕАД е видно, че наследодателят на ответниците – Е. С. е пожелал да му бъде открита партида, съгласно Общите условия за продажна на топлинна енергия за топлоснабдения имот с адрес гр. София, р-н ****, с абонатен № 325561, който имот – с дотогаваше потребител – Х. С. /наследодател на Е. С./.

По делото е представена Декларация от наследодателя на ответниците – Е. Георгиев С., според която, към дата 07.05.2003г., последният декларирал пред топлофикационното дружество, че използва процесния имот за задоволяване на жилищните си нужди.

От изготвената справка НБД се установява, че Е. С. е починал на 06.06.2019г., в Република Италия, като за свои наследници по закон е оставил 3 ответниците – Е. С. /съпруга/, Д. С. /син/, К. С. /дъщеря/, В. С. /дъщеря/.

Според изготвената Съдебно-техническа експертиза, ответниците не са ползвали ТЕ за отопление на имот през целия процесен период и такава не им е била начислявана, а е била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. От проверката на писмените доказателства по делото, вещото лице установило, че в процесния имот са разположени 4 броя отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 4 броя топлинни разпределители и 4 броя термостатни вентили, както и с 1 брой водомер за отчитане на БГВ.

Вещото лице сочи, че за периода не е извършвано дялово разпределение от четирите броя ИРРО, поради занулени показания на измервателните средства.

За периода 05.2020 г. - 04.2022 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на 1 брой водомер за топла вода, като до края на процесния период БГВ е отчитана по неговите показания.

Отчетът на всички измервателни средства - разпределители и водомер е дистанционен.

Вещото лице констатира, че през целия процесен период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в абонатната станция в сградата в режим на етажна собственост, като същата, се определяла по данни от техническата характеристика на абонатната станция от производителя, коригирана с емпирична формула с параметри като: броя на часовете в месеца с подаване на ТЕ в АС /респ. броя на дните в месеца с подаване на ТЕ в АС/, температурата на околната среда, температурата на подаващия и връщащия топлопроводи, както и температурата на почвата на дълбочина 1,25 м по данни от НИХМ към БАН. Точността на извършените отчети е била подложена на проверка от вещото лице, посредством извършването на сметки за произволен месец. Вещото лице сочи, че за процесния период, топлинна енергия не е била потребявана, а съответно и не е била начислена такава.

Според експертното заключение, начислената такава се отнася до топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, като делът на процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 184 куб. м към пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер в размер на 2 279 куб. м., а припадащият се за процесния имот: 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. - 1447,876 кВтч; 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. - 1685,172 кВтч, или общо за целия процесен период - 3133,048 кВтч.

Посочено е още, че За периода 05.2020 г. - 04.2022 г. разходът за битова гореща вода /БВГ/ е определян на основата на реален отчет на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода, с показания в куб. м и изравняване в края на всеки отоплителен сезон, като потребеното количество топла вода е минимално: 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. 18,111кВтч; 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. - 6,769 или общо за целия процесен период: 24,88 кВтч.

Така според заключениято, общата стойност на доставената до имота и потребена топлинна енергия е в размер на: 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. - 3 157,928 кВтч, включваща, топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за битова гореща вода.

Според заключението, изравнителните сметки за процесния имот и за 4 исковия период са извършвани редовно от дружеството за дялово разпределение ФДР - „Техем Сървисис“ ЕООД.

Според експертизата общата за ТЕ за процесния период, изчислена на база Обща стойност на фактурираната /начислена ТЕ за процесния период:

337,04 лв.; Обща стойност на сумата от изравнителните сметки за процесния период /за доплащане/: 7,06 лв.; възлиза на - Стойност на потребената топлинна енергия : 344,10 лв.