Решение № 12555 от 15.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12555 гр. София, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110134847 по описа за 2022 година

Производството е oбразувано по искова молба на К. Д. Н., ЕГН ********** срещу Е. И. И., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на постановения с влязло в сила съдебно решение режим на лични отношения на бащата с детето Димитър К.ов Н..

В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение № 286253/26.11.2019г на СРС, 89 състав по гр. д. № 25817/2019г. От брака си страните имат родено едно малолетно дете – Димитър К.ов Н.. С посоченото решение родителските права върху детето са предоставени за упражняване на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения с детето. Сочи, че от постановяване на съдебното решение е изминал значителен период от време, като са се променили както потребностите на детето, така и на неговите родители. Счита, че с порастването на детето необходимостта му от по – чести контакти с баща му нараства и същите тези по – чести контакти биха изиграли значителна роля при формирането на неговия характер и ценности. Отделно от това, бащата също изпитвал желание тези контакти с детето да бъдат разширени. Излага твърдения, че при така определения режим на контакти, се получавал период от време, през който бащата не можел да види сина си. През времето, когато трябва да вземе детето във вторник и четвъртък от 17.00 часа до до 20.00 1 часа, имали малко време да прекарат заедно, като голяма част от времето се губело в пътуване, а бащата не можел да заведе сина си на друго място, освен в квартала на майката. Твърди, че имало случаи, в които майката отказвала да му предаде детето съгласно определения режим, тъй като то било болно, като не му била предоставена компенсация за това през следващата седмица. Моли да бъде изменен постановения с решение на СРС, 89 състав, режим на лични отношения на бащата с детето, като предлага такъв. Претендира разноски.

В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответницата, предявена е и насрещна искова молба. Оспорва изложеното в исковата молба, като моли определеният режим на лични отношения на бащата с детето да бъде ограничен. Излага подробни съображения в тази посока. Претендира разноски.

В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба. Оспорва изложените обстоятелства и счита същата за неоснователна.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са родители на малолетното дете Димитър К.ов Н., ЕГН **********. С Решение № 286253 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 25817 по описа за 2019 г., на СРС, 89 състав, поправено с решение № 20070978 от 18.03.2021г., бракът на страните е прекратен с развод, упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Димитър е предоставено на майката, при която то да живее, определен е режим на лични отношения на бащата с детето, бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето, постановено е след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име И., като ползването на семейното жилище е предоставено на майката.

На 26.07.2021г. детето е било с установена основна диагноза Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена, като на майката е издаден болничен лист за период от 27.07.2021г. до 30.07.2021г. за придружаване и гледане на дете до 18 – годишна възраст.

На 09.09.2021г. детето е страдало от остър бронхит, с предписано 2 домашно лечение от 09.09.2012г. до 17.09.2021г. включително.

На 04.08.2022г. на детето е извършен преглед в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ ЕАД, с установена основна диагноза: повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация.

Видно от представеното и прието по делото удостоверение, ищецът работи в Джиниъс Спортс Сървисис ЕООД като оператор,въвеждане на данни при непълно работно време от 4 часа.

Въз основа на молба от ищеца от 23.11.2020г., ведно с приложен изпълнителен лист от 27.01.2020г., издаден по гр.д. 25817/2019г. по описа на СРС, 89 състав срещу Е. И. И. е образувано изпълнително дело при ДСИ.

С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални доклади от ДСП – Възраждане и ДСП - Младост. Видно от проведеното социално проучване, грижи за детето полага майката съгласно съдебното решение. Бащата осъществява редовен контакт с детето, няма данни за наличие на отчужденост от страна на детето спрямо някой от родителите.

Майката и детето живеят заедно с бабата по майчина линия. За детето е осигурена самостоятелна стая, в която е осигурено легло, малка секция с гардероб и множество образователни игри и играчки. Жилищните условия са много добри. Димитър познава и контактува с роднините по майчина и бащина линия. Разказва, че има много приятели от детската градина, ходи на рождените им дни. Димитър посещава 54 ДГ „Дъга“, много му харесват госпожите в нея. Изброява всичките си приятели. Казва, че посещава народни танци, футбол, модерни танци, английски език и приложни изкуства.

Наблюдава се видима емоционална връзка между детето и майката. Димитър е спокоен, добре облечен, малко срамежлив. Детето разказва спокойно как прекарва дните с баща си, къде ходят, какво му готви, че тате го учи на букви, а мама – на цифри. Димитър споделя, че много му харесал предишния режим на контакт. Пояснява, че баща му го водил на цирк и планина и той бил много доволен. От наблюденията и разговора с детето може да се каже, че майката поддържа положителен образ за бащата, детето не е настройвано срещу бащата и е добре обгрижено. Не е констатирано възпрепятстване на личните контакти на бащата с детето. Постановеният режим на контакт се изпълнява съгласно решението на СРС. Бащата живее в жилище, собственост на неговите родители, заедно със своята приятелка и нейното дете – момиче на 3

10 г. По данни на бащата, от 20.03.2022г. работи като програмист с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа. Има възможност да работи и от вкъщи.

Заявява, че доходите му позволяват да поддържа добър жизнен стандарт. По данни на бащата, той и майката комуникират основно чрез писане на текстови съобщения и по – рядко с разговори по телефона по въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на малолетния Димитър. Бащата поддържа контакт с детето в определеното му от съда време за личен контакт с детето.

От показанията на св. Гергана Благоева Григорова се установява, че детето живее при майка си, като отива в дома на баща си два уикенда, а понякога и в дните по два – три часа през вторник и четвъртък, но не винаги, и на празниците, на които е отредено да е с ищеца. През юли 2022г. били на почивка с детето. На Нова година през 2022г. също били с детето.

Отношенията между бащата и детето са много добри. За празници се случвало бащата и детето да се чуят чрез майката. Детето и бащата се виждат, както е определен режима на лични отношения. През юли 2022г. ищецът и детето били при бабата и дядото на ищеца в гр. Бургас. Свидетелката се присъединила към тях седмица по – късно и прекарали заедно втората седмица от определените 15 дни на ищеца. Били три дни в гр. Бургас и 4 дни в с. Бадевци. Ищецът изцяло се грижел за детето – да се храни, да спи следобед, влизали заедно в басейна. Свидетелката има дъщеря. Случвало се детето да е болно. Идвало с лекарствата от майка си – сиропи и температуропонижаващи лекарства. Свидетелката заедно с ищеца се грижили за детето, когато било болно, като баща му давал лекарствата. Страните комуникират помежду си във връзка с детето предимно във вайбър. Когато детето идвало болно при баща си, то идвало с описание кога и по какъв начин да се дават лекарствата, направен от майката. Ищецът ходи сам, за да вземе детето по определения режим. Не е имало случай, в който детето да е оставено на грижите на дъщерята на свидетелката и те с ищеца да са отсъствали. Ищецът учил детето да тича по – добре. В плувен басейн или в морето детето винаги влиза с пояс, като ищецът го учи как да си движи краката, за да плува. Пръскат се във водата.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.

Григорова като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.

4

Видно от показанията на св. Димитринка Цветанова Цветкова, на 04.08.2022г. бащата дошъл и взел детето съгласно сключено между родителите споразумение. Взел в 17.00 часа и трябвало да го върне в 20.00 часа същия ден. Бабата по майчина линия слязла пред входа да посрещне детето. То плачело, било много разстроено. Попитала го какво му се е случило, а детето отговорило, че много, много го боли и че паднало от високо си е ударило дупето, гръбчето, главичката и при всяко едно движение то изпитвало болка и казвало, че много го боли. Бащата на детето се обърнало към него и казал „Няма нищо страшно, ти си добре, като се качиш горе мама ще ти сложи обелки от лук и лед и всичко ще ти мине“. Бабата и детето се качили в дома. Майката го видяла, много се притеснила. То продължавало да плаче. Бащата си тръгнал. Детето не можело да си намери място от болка, не можело нито да седне, нито да легне. Започнало да се оплаква, че болката започва да се вдига към гръдния кош и започва да не може да диша. Майката се обадила на бащата, за да разбере какво се е случило. Той обяснил, че изпуснал детето, били са в Южния парк. Хванал го с едната си ръка за двете ръце на детето, вдигнал го на метър и половина височина и го е изпуснал.

Майката повикала такси и заедно с детето отишли в Пирогов. Било предписано лечение. Детето все още не било спокойно. Лечението продължило една седмица. Нямало нищо счупено по детето. Когато детето било по – малко, около 2 – 3 годишно, когато се връщало от срещи с бащата, в момента, в който прекрачило прага на дома си, започвало просто да реве.

Нямало как да обясни какво се е случило. Съвсем наскоро детето започнало да споделя, но не под формата на разговор и не в същия ден, когато се прибира, а, например, когато нещо се случва в момента то го асоциира. През зимата направило впечатление, че при удара на вратата на асаньора детето просто се стряскало и тичало да се скрие в стаята си, което било нетипично за него и никога до този момент не го е правил. Тогава детето споделило, че във времето, когато е бил при баща си от петък до неделя е останал сам с още едно момиченце, което е дъщеря на настоящата съжителка на бащата, като те са били сами, а възрастните са излезли. Започнали да играят, като момиченцето се правило на вещица. Детето се скрило, бягайки, и от този момент и тази реакция у детето то обяснило, че го е страх да не би някой да влезе вкъщи. Споделило, че просто се е страхувало, че са останали сами. През май 2023г., когато бащата довел в неделя детето, то имало рани по лицето, по 5 брадичката, около устната. Детето обяснило, че е оставено от баща си само в банята да се къпе независимо, че го молел да остане с него. Когато тръгнал да си мие зъбите, намерил в чашата самобръсначка и започнал с нея да минава по лицето си. Когато видяло кръвта, изпаднало в шок и ужас. В повечето случаи детето отказва да се среща с баща си. Когато бабата и майката се опитвали да разберат защо, то отговаряло „Не, не мога да кажа“. Както бабата, така и майката, предимно майката, обяснявали на детето, че с баща си ще се забавляват, но в повечето случаи то отказвало да се среща с него.

Детето тръгвало без желание за срещи с бащата. В повечето случаи се дърпало от него, но бащата просто го гушкал на ръце и тръгват. В повечето случаи детето се връща изтощено, изморено. В повечето случаи бащата връщал детето от 30 до 60 минути по – късно. Връщало се изморено и изтощено. Първият път, когато детето споделило, че не иска да ходи при баща си, било след случая, когато били оставени сами в апартамента. Казвало, че не иска да ходи там, защото при бащата нямало собствено легло, няма къде да спи. Когато иска да си почива или да си играе, баща му в повечето случаи не го чувал и правил това, което той е решил да правят с детето. Когато се прибере, детето казвало, че иска да си почива, да си играе с неговите си книжки, рисунки, пъзели, конструктори. Казвало, че иска да има време да играе с любимите си неща. Детето споделяло също, че с бащата излизат, карат колело или тротинетка. В повечето случаи режимът на детето не се спазвал – обедния му сън, защото от сутрин до вечер били навън. В повечето случаи детето се връщало с температура, кашлица, хрема и т.н. Последният път детето било с кашлица и лека хрема, когато го дали на бащата, но това било в отшумяващ етап. Майката, детето и бабата по майчина линия живеят в един апартамент. Преди Д.ден 2022г. имало комуникация между страните за това как ще протече Д.ден. Майката предложила на бащата или той да вземе детето за определено време, или след детската градина да бъдат тримата заедно съвместно. Бащата отказал категорично, като казал, че иска да вземе детето вечерта и да остане при него с преспИ.е, както и майката да бъде с тях също с преспИ.е. До обяд на Д.ден детето било в детската градина. Майката го взела на обяд, била му организирала тържество с други дечица в детски кът. Вечерта те се прибрали. След 17.30 – 18.00 часа бащата звънял на дома им, защото искал да вземе детето и да празнува с него имения ден. Майката тогава не му дала детето. Бащата извикал полиция. Когато дошли полицаите, 6 майката им обяснила какво е предложила на бащата и че той е отказал и сега просто настоява да вземе детето с преспИ.е. Полицаите помолили бащата да напусне. Същия ден съседи започнали да звънят на бабата по телефона, както и на вратата, като казвали, че бащата ги помолил майката да му даде детето, за да прекара вечерта с него. Категорично майката не е отказвала да даде детето на бащата съгласно споразумението.