Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 06.02.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2422/2024
Вид
Решение № 135
Подписан
06.02.2026
Състав
Ненка Цветанкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пазарджик, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220102422 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Н. К. Т., с ЕГН **********, чрез пълномощник - адв. Т. П. от САК, съдебен адрес гр. София, ул. „***** против „Ди Ес Смит България“ АД, с ЕИК 822150829, с адрес гр. София, бул. „България“ № 51 Б, представлявано от Д. З. - изпълнителен директор, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 131 018,30 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 46 029,55 евро обезщетение за имуществени вреди за пет броя бъдещи протези, настъпили в резултат на трудова злополука от 24.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2021 г. - датата на трудовата злополука, до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищецът бил страна по трудов договор с ответното дружество и работил на длъжност „машинен оператор изделия от хартия в производство и опаковка“ и изпълнявал тази длъжност повече от 10 години.

Сочи, че на 24.06.2021 г. бил редовна нощна смяна. Велпапният агрегат подавал звуков сигнал за запълване с готова продукция. При наличието на такъв сигнал система „Дюкер“ спирала поради липса на възможност да бъдат изнесени наличните върху нея количества готова продукция към палетизиращия отсек. След чуване на сигнала ищецът се качил върху системата „Дюкер“ да избута с ръка количеството готова продукция, каквато била обичайната практика при всичките години работа. Тогава внезапно фотоклетката се освободила и металната верига се задействала ръчно на заден ход, като за да довърши цикъла ищецът придържал с ръка стифа, за да не падне. Друг работник ръчно задействал машината на заден ход и при задействане на веригата същата увлякла крака на ищеца и 1 вътрешната част обувката му попаднала в технологичния отвор на веригата. Това довело до захващане обувката от веригата, нейното изхлузване от крака и попадане на пръстите на ходилото на десния крак на ищеца в технологичния отвор, което довело до разкъсаноконтузна рана, впоследствие до ампутация на дясното ходило на крака на ищеца.

Ищецът декларирал трудовата злополука по реда на чл. 57 от КСО пред ТД на НОИ Пловдив, офис Пазарджик и същата била призната за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО и издадено разпореждане № 41 от 13.07.2021 г..

Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 200 във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 2, т. 1 от КТ за вреди от трудова злополука, причинили временна нетрудоспособност, 50% ТНР, инвалидност или смърт работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им. Посочва, че травмите на ищеца, получени вследствие на трудовата злополука го правели нетрудоспособен за период от около три години, както и че с издадено експертно решение на ТЕЛК му е призната 50 % пожизнена трайна неработоспособност. Ищецът твърди, че изпитва силни болки в крака, които налагат прием на тежки медикаменти, стрес, страх и тревожност. Ампутацията наложила да се придвижва с временна протеза, която се налага да бъде сменена, тъй като не била високотехнологична и му създавала проблеми. Протезите се налагало да се подменят на 4-5 години. За първата протеза ищецът заплатил 3137,33 евро, а за следващата ще трябва да заплати сума в размер на 9205,91 евро, които ще се наложи да плаща до около 70 годишна възраст, т. е. ще трябва да смени още 5 протези и общата сума, която ще му е необходима за бъдещите протези е в размер на 46 029,55 евро.

Заявява, че счита за справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания сумата от 200 000 лева, но предвид изплатените от застрахователя за трудова злополука 75 130,86 лв. и платените от ищеца разходи за протеза в размер на 6149,16 лева, претендира сумата от 131 018,30 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

В проведеното последно съдебно заседание при редовност на призоваване ищецът не се явява лично. Представлява се от адвокат Т. П. от САК, която моли съдът да уважи исковата претенция като основателна и доказана. В предоставен от съда срок представя писмени бележки, в които излага подробни доводи в подкрепа на искането си.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна.

Не се оспорва, че към процесната дата - 24.06.2021 г. страните са били обвързани от действащ трудов договор помежду си.

Сочи, че на посочената дата около 2-3 минути след началото на редовната работна нощна смяна на ищеца, звуковата сигнализация на стиф-камерата на Велпапния агрегат подала сигнал за запълване с готова продукция на автоматичното изнасящо устройство, продължение на което е система „Дюкер“. Тази сигнализация се получавала, когато подемната маса подаде ново количество готова продукция-плотове от велпапе, която, движейки се по ролганговите пътища /представляващи вериги/, взаимодейства с първата 2 фотоклетка на транспортно-изнасяща система „Дюкер“, а едновременно с това има взаимодействие на друго количество готова продукция със следващата фотоклетка от същата система. При наличие на такъв тип сигнал система „Дюкер“ спира автоматично поради липса на възможност да бъдат изнесени наличните върху нея количества готова продукция към палетизиращия отсек.

В момента на подаване на звуковия сигнал ищецът се намирал около палетизиращия отсек на системата. След чуване на сигнала ищецът се качил върху системата „Дюкер“, като отишъл до втора фотоклетка с цел да освободи същата от готовата продукция, за да тръгне количеството, намиращо се на първа фотоклетка. Ищецът стъпва и прикляква върху трета метална изнасяща верига на горно изнасящо устройство, избутва с ръка количеството с готова продукция, вследствие на което фотоклетката се освобождава и металната верига се задейства автоматично, за да довърши цикъла. При задействане на веригата същата увлича крака на ищеца, той губи равновесие и в опита му да се изправи, вътрешната част на обувката му попада в технологичния отвор на веригата. Това довело до захващане на обувката от веригата, нейното изхлузване от крака на ищеца и попадане на пръстите на ходилото на десния крак в технологичния отвор на веригата. В резултат на това ищецът получил контузно-разкъсна рана в предната част от десния крак, изразяваща се премазване на пръстите и предната част на ходилото.

Твърди, че началник смяната Д. С. М. като чул виковете на ищеца и ръчно спрял системата чрез натискане на стоп-бутон. Д. М. и намиращият се в близост С. С. С. оказали първа помощ на ищеца. Бил подаден и сигнал на телефон 112, след което ищецът бил откаран в МБАЛ „Пазарджик“, където му била направена рентгенова снимка и превръзка.

Сочи, че на 24.06.2021 г. ищецът бил приведен по желание на негови близки в УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където му била извършена операция на крака. Счита, че несвоевременното предприемане на действия по лечение на ищеца е довело до влошаване състоянието му и е предопределило тежестта на настъпилите увреждания, довели до пожизнената трайна неработоспособност.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че „друг работник е задействал ръчно машината на заден ход, което довело до увличане на крака на ищеца и попадане на част от обувката му в технологичния отвор на веригата“. Причина за задействане на веригата били действията на ищеца - качване върху система „Дюкер“, приклякване върху металната верига и ръчното избутване на готовата продукция от периметъра на втора фотоклетка, на която стифът е спрял, което довело до автоматично задействане на веригата, за да довърши цикъла.

Твърди, че получените в резултат на злополуката увреждания на ищеца са изцяло в причинно-следствена връзка с поведението му в нарушение на правилата, докато система „Дюкер“ е в режим на работа да се извършва качване и преминаване по цялото й продължение или да се почиства от паднали плотове.

Посочва, че ищецът не се е съобразил с правилата за безопасност, като по този начин е допуснал нарушение на изискванията на пункт II, т.1, предложения първо и второ от 3

Инструкция за безопасност № 00212501 - Работната инструкция за безопасна работа на транспортно изнасяща система „Дюкер“ от м. март 2020 г., както и на пункт 3 от Инструкция за безопасност № 00211102 - Инструкция за безопасна работа при обслужване на изнасящото устройство. Към момента на възникване на злополуката не били налице отклонения от нормалните условия на труд на работното място и в работното помещение, както не били налице отклонения от техническите параметри на система „Дюкер“, свързани с експлоатацията и поддръжката й. Задръстването на машината с паднали плотове било обичайно, но качването върху системата и преминаването през нея, докато е в работещо състояние, било в разрез с основните изисквания за безопасност.

Не се оспорва, че злополуката е призната за „трудова“ с влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ Пазарджик. Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на злополуката като е проявил груба небрежност, изразяваща се в това, че е е нарушил цитираната инструкция и по - конкретно пункт 1. „Абсолютно се забранява по време на работа:

Преминаването през транспортната система „Дюкер“ по цялото й продължение;

Почистването на система „Дюкер“, транспортна лента, ролки, пластична лента, вериги от паспал, паднали плотове велпапе или хартиени изрезки“, както и пункт 3 от Инструкция за безопасност № 00211102 - Инструкция за безопасна работа при обслужване на изнасящото устройство - „забранява се при прибутване на пълните палети да се стъпва по ролганговите пътища“.

Посочва, че и предходни инструкции за работа със система „Дюкер“ съдържали забрана за движение и преминаване в зоната на действие на съоръжението по време на работа, а подвижните ролганги /вериги/ били посочени като рискови зони поради опасност от притискане, като движението по движещите се ролганги /вериги/ било квалифицирано и посочено за рисково поради опасност от падане - инструкции от 16.04.2015 г. и 06.11.2015 г.

Ищецът бил многократно инструктиран за правилата за безопасна работа със система „Дюкер“ и изнасящото устройство, а самите инструкции били поставени на видно място в производствените помещения непосредствено до машините, т. е. до работните места на служителите. В задълженията на ищеца съгласно длъжностните характеристики било предвидено, че е: „длъжен да спазва утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни условия на труд“, „при изпълнение на длъжностните си задължения: да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на други лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции; да използва правилно машините, апаратите, инструментите“, както и че „МОИХ, помощник е длъжен да спазва инструкция за експлоатация, инструкция за безопасност при работа при работа с повереното му съоръжение и съдейства с дейността си по опазване здравето и работоспособността на другите“.

Твърди, че въпреки, че към момента на настъпване на злополуката ищецът бил напълно наясно с посочените правила за безопасност, е проявил груба небрежност, като е допуснал очевидно нарушения на същите - без да спре намиращата се в режим на работа транспортна система „Дюкер“ се е качил върху същата, преминал е до втора фотоклетка и 4 докато се е намирал стъпил върху ролганговите пътища /метални вериги/, е прибутал с ръка стифа, заседнал на тази фотоклетка, при което веригата закономерно автоматично се е задействала и е увлякла крака му, причинявайки уврежданията, довели до трайната неработоспособност. Счита, че с тези си действия ищецът е проявил именно груба небрежност, имайки предвид и над десетгодишния му стаж на длъжността, както и обстоятелството, че през целия този период е работил на система „Дюкер“ и изнасящо устройство. Ищецът бил наясно, че докато система „Дюкер“ е в режим на работа при освобождаване на фотоклетката от заседналата продукция, веригата се задейства автоматично, за да може системата да продължи и довърши цикъла.