Решение № 269 от 24.06.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Плевен, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500423 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №225/21.02.2026г., постановено по гр.д.

№2090/2025г. по описа на РС-Плевен състав на същия съд е отхвърлил предявения от С. А. Д., ЕГН **********, от гр. Разлог, обл. Благоевград, ул.

****, № 4Б, иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр чл. 59, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника „БУЛФЕМНИСТОРОВ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

Плевен, ***, вх.Б, ап.25 представлявано от Н.Н., че дължи сумата от общо 2500лв.- главница, съставляваща обезщетение за ползване без основание на НИВА от 7,315 дка, имот №044004, м. ****, съставляващ поземлени имот с идентификатор *** и НИВА от 3,940дка, имот №090070, в м. ****, съставляващ поземлени имот с идентификатор ***., находящи се в землището на с. ****, за стоп.

2020/2021г. и 2021/2022г. и сумата от общо 850,26лв.- лихва за забава, за които суми има издадена заповед за изпълнение № 379/07.02.2025г. по ч.гр.д.

№37/2025г. по описа на ПлРС, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.3, вр. Ал.5 от ГПК съдът е осъдил С. А. Д., ЕГН **********, от гр. Разлог, обл. Благоевград, ул. ****, № 4Б да заплати на "БУЛФЕМ- НИСТОРОВ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***, вх.Б, ап.25 представлявано от Н.Н., сумата от 635лв. съставляваща направени разноски в настоящето производство и сумата от 317,50лв.-разноски по ч.гр.д.№37/2025г. по описа на 1

Районен съд – Плевен.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от С. А. Д. чрез процесуалния й представител адв. К. И. от АК-Перник.

Във въззивната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Развити са доводи, че съдът неправилно е приел, че е налице договор, сключен между ответника и наследодателя на ищцата. В заключение е отправено искане за отмяна на поставеното съдебно решение и за постановяване по същество на спора на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна БУЛФЕМ- НИСТОРОВ ЕООД, ЕИК **** депозира отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. Д. Н.. Развити са доводи за неоснователност на въззивната жалба. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Прави се искане съдът да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател С. А. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. К. И., който поддържа въззивната жалба.Претендира разноски по реда на чл.38 от ЗАдв.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна се представлява от адв. В.М., който оспорва въззивната жалба. Прави искане съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Плевенски окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК акт, поради което ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е ДОПУСТИМА и РЕДОВНА.

Разгледана по същество, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е частично

ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че то е частично неправилно, поради което следва да бъде изменено в частта, в която е отхвърлен искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД по отношение на обезщетението за ползване без основание на нива от 7,315 дка, имот №044004, м. ****, съставляващ поземлени имот с идентификатор *** и НИВА от 3,940дка, имот №090070, в м. ****, съставляващ поземлени имот с идентификатор ***., находящи се в землището на с. ****, за 2 стопанската 2021/2022г.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание 422, ал.1 от ГПК, вр чл. 59, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2500лв.- главница, съставляваща обезщетение за ползване без основание на земеделски земи, с №044004 и 090070, находящи се в землището на с. ****, за стоп. 2020/2021г. и 2021/2022г. и сумата от 850,26лв.- лихва за забава- общо, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №37/2025г. по описа на Районен съд – Плевен.

За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че от писмото, изпратено от Областна дирекция Земеделие Луковит, се установява, че за стопанската 2021/2022г. имотите са ползвани от ответника БУЛФЕМНИСТОРОВ ЕООД, въз основа на договор, сключен с насл. А.Д., която облигационна връзка изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. Съдът е приел, че твърдението на ищеца, направено в открито съдебно заседание, че такъв договор не съществува, не се ползва с доказателствена сила, като твърдение на изгоден за страната факт.

Съдът е развил тезата, че при наличие на договорни отношения между страните и установяване факта на евентуалното неизпълнение, са предмет на друг иск. По отношение на стопанската 2020/2021г., съдът е приел, че процесните имоти са ползвани от други лица, поради което е приел, че в тази част искът се явява също неоснователен и недоказан.

Настоящият въззивен съдебен състав приема за правилен и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд относно неоснователността на исковата претенция за ползване от страна на ответника на процесните поземлени имоти за стопанската 2020/2021г.

Фактическият състав на субсидиарния иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД изисква ищецът да докаже наличието на обогатяване без наличие на годен юридически факт, пораждащ действително материално правоотношение; обедняване без правно основание (преминаване на имуществено благо от един патримониум в друг имуществен комплекс без да е налице годен юридически факт); връзка между обедняването и обогатяването, която не следва да е причинноследствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи факта; стойностно съотношение между обогатяването и обедняването (обогатилият се без правно основание е длъжен да върне само това, с което се е обогатил, но до размера на обедняването) и липса на друг ред за възстановяване на неоснователното имуществено разместване.

В настоящия случай претенцията на ищеца е за ползване на земеделски земи от страна на ответника за две стопански години – за стопанската 2020/2021г. и за стопанската 2021/2022г. По делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че ответникът реално е ползвал процесните земи за стопанската 2020/2021г., а напротив – налице са доказателства, които опровергават този факт. От писмените доказателства по делото, в това число писмо от Общинска служба по земеделие – гр.Луковит, се установява, че за стопанската 2020/2021г. от страна на ответника не са подавани заявление или декларация от ответника БУЛФЕМ- НИСТОРОВ ЕООД, че земите са ползвани 3 от него, в каквато насока са твърденията на ищеца.

Поради изложенити, съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователен и недоказан искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД за плащане на обезщетение за ползване на процесните земеделски земи за стопанската 2020/2021г. от страна на ответника.

По отношение на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на процесните земеделски земи за стопанската 2021/2022г. от страна на ответника, съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

В молба-становище, депозирана от страна на ответника след изтичане на срока за отговор на исковата молба, е оспорено твърдението, че ответникът е ползвал процесните земи в посочения период, без да е въведено договорно основание от страна на ответника. По делото е постъпило писмо от Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Ловеч, в което е посочено, че за стопанската 2021/2022г. имотите са ползвани от ответника по делото въз основа на договор, сключен с наследодателя на ищцата. Именно това писмено доказателство е в основата на заключението на първоинстанционния съд, че искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, поради наличие на договорно основание, което изключва приложението на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД.

Според настоящия въззивен съдебен състав данните или твърденията на трето, неучастващо в делото лице, че земите се ползват на договорно основание, не правят автоматично искът на ищеца неоснователен. Както беше посочено по-горе, в процес по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за ползване на земеделска земя, ищецът-собственикът следва да докаже следните факти и обстоятелства: че е собственик на земята; че ответникът реално е ползвал/обработвал земята през исковия период; размера на обедняването си. След като ищецът докаже тези факти, в тежест на ответника е да докаже, че е имал правно основание да ползва имота. В настоящия случай липсва правоизключващо възражение от ответника. Тъй като самият ответник не твърди договорно основание и не представя такъв договор, то той не е провел успешно насрещно доказване.

Твърденията или справкита от трети лица, че даден имот се обработва на договорно основание, нямат обвързваща материална доказателствена сила за съда относно валидността на такова основание между ищеца и ответника, тъй като същият този договор не е представен. В тази връзка не е ясно откъде третото лице има данни за наличие на такъв договор и какъв е той – за аренда или за наем. Ако такъв договор е бил представен от страните в него, то същият следва да се представи по делото. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в Агенцията по вписванията, като договорите за наем на земеделска земя също изискват писмена форма за доказване.

Субсидиарният характер на общия състав за неоснователно обогатяване означава, че ищецът не може да предяви иск по чл. 59 от ЗЗД, само ако между 4 него и ответника има сключен договор, в който случай защитата е по реда на договорната отговорност. След като по делото няма доказателства за договорна обвързаност между ищеца и ответника, за собственика не съществува друг, в това число договорен иск за защита. Единственият му път е именно предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД.

В този смисъл, тъй като по делото са налице данни, че ответникът е заявил в Общинска служба по земеделие – гр. Луковит, че е ползвал процесните земеделски земи за стопанската 2021/2022г., то искът на ищеца в тази част се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира с доверието си като компетентно изготвена от вещо лице, в чиято безпристрастност няма основание да се съмнява, се установява, че средният пазарен наем на процесните имоти за стопанската 2021/2022г. са в общ размер на 405,14лв.

С оглед изхода на главната претенция, основателен се явява и искът за присъждане на лихва за забава. Посоченият в исковата молба падеж на вземането а именно дата 01.10.2022г. касае случаите, в които е налице писмен договор за ползване на земеделските земи. Същият е изводим от разпоредбата на чл.8, ал.5 от ЗАЗ, съгласно който, ако в договора не е уговорен конкретен срок за плащане, то арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичане на стопанската година, който в настоящия случай е 03.10.2022г., който е първият работен ден след изтичане на стопанската година. В този случай забавата би започнала да тече от 04.10.2022г. В настоящия случай, обаче, се касае не са договорни, а за извъндоговорни отношения, поради което приложима е разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД. Съгласно същата длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора. По делото няма данни ищецът да е отправял покана до ответника, поради което съдът приема, че исковата молба има характер на такава. В този случай размерът на мораторната лихва следва да се определи от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 06.01.2025г. до изплащане на задължението от страна на ответника.