Решение № 798 от 10.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Д. Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20221100508836 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 23.10.2020г., постановено по гр.д. № 17990/2018г. по описа на СРС, ГО, 167 състав са отхвърлени предявените от Д. Г. А. срещу Лесотехнически университет обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик и за предаване на владението върху следните недвижими имоти:

НИВА с площ от 8, 253 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кръстопътя“, при съседи по акт за собственост: път, шосето, С.Л. и С.С., която нива, съгласно скица-проект № 15-153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор *** с проектна площ 8 251 кв.м. и на НИВА с площ от 9, 900 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кривински път“, при съседи по акт за собственост:

Кривински път, братя А., П.М. и път, която нива, съгласно скица-проект № 15153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като 1 поземлен имот с проектен идентификатор *** с проектна площ 9 898 кв.м. Със същото решение са отхвърлени предявените от Д. Г. А. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието, храните и горите обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено, че към момента на влизане в сила на действащата кадастрална карта и кадастралния регистър към нея, одобрени със Заповед № 18-954/04.12.2015г. на началника на СГКК – София, район „Кремиковци“, Столична община, ищецът е бил собственик на следния недвижим имот:

НИВА с площ от 8, 253 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кръстопътя“, при съседи по акт за собственост: път, шосето, С.Л. и С.С., която нива, съгласно скица-проект № 15-153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор *** с проектна площ 8 251 кв.м. С решението е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР срещу държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, за признаване за установено, че към момента на влизане в сила на действащата кадастрална карта и кадастралния регистър към нея, одобрени със Заповед № 18-954/04.12.2015г. на началника на СГКК – София, район „Кремиковци“, Столична община, ищецът е бил собственик на следния недвижим имот: НИВА с площ от 9, 900 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кривински път“, при съседи по акт за собственост: Кривински път, братя А., П.М. и път, която нива, съгласно скицапроект № 15-153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор *** с проектна площ 9 898 кв.м. С първоинстанционното решение е прекратено производството по делото в частите по предявените срещу Министерство на образованието искове с правно основание чл. 108 от ЗС, както е прекратено производството по делото в частта по предявения срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустроството иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на имот, представляващ НИВА с площ от 9, 900 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кривински път“, при съседи по акт за 2 собственост: Кривински път, братя А., П.М. и път, която нива, съгласно скицапроект № 15-153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор *** с проектна площ 9 898 кв.м.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца от Д. Г. А., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ищецът е собственик на идеална част от процесните имоти, които са били възстановени с влязло в сила решение на ОСЗГ.

Поддържа се релевираното оспорване на съдържанието на представения акт за публична държавна собственост № 08404/18.03.2014г. Излагат се съображения, че процесната земя, извън частта, в която е реализирано държавно мероприятие - инфраструктурно съоръжение - магистрален път, няма характеристиките на публична държавна собственост и реално не се ползва по предназначение — за опитно поле към Лесотехнически университет, доколкото видно и от двете експертизи, същото не се простира реално върху процесните имоти, те не са засети и обработвани със земеделски култури и не се доказва функционираща изградена в тях напоителна система, която да е свързана или да обслужва останалата част, която реално университета ползва за опитно поле. Счита, че към датата на издаване на акта за публична държавна собственост са били налице пречки за актуването на процесната земя като публична държавна собственост, тъй като видно от приетите по делото експертизи, същата попада в земите, предназначени за възстановяване по ЗСПЗЗ. Оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния съд, че силата на присъдено нещо на решението в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ не засяга ответника Лесотехнически университет, тъй като той не е бил страна в процеса, по който е постановено влязлото в сила решение, от което черпи собственически права ищецът.

Излага, че с Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г по тълк. дело № 5/2011 г на ОСГК на ВКС е прието, че с решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол е задължително за 3 държавата и органите й, стопанисващи горите и земите от ДГФ, както и земеделските земи, включени в ДПФ. Държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Независимо от задължителния характер на това тълкувателно решение обаче, първоинстанционният съд е достигнал до други изводи. Съдът е игнорирал обстоятелството, че с АПДС е установено, че собствеността е на държавата, а имотът, описан в него се предоставя за стопанисване и управление на Лесотехнически университет, като последният черпи права от самата държава и то дотолкова, доколкото тя самата ги има и то не права на собственост, а на стопанисване и управление.

По изложените съображения счита, че съдът е следвало да зачете силата на присъдено нещо, разпростираща се върху държавата и нейните субституенти.

Навеждат се и съображения за неправилно приложение на нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ, доколкото по делото е установено, че процесните имоти попадат върпу терен, който не се ползва по предназначение като учебноопитно поле. Оспорени са и формираните изводи на съда по отношение на отхвърлените искове по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Въззиваемата страна Лесотехнически университет оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Поддържа, че СРС е приложил правилно чл. 5 от ЗДС и ТР № 11/21.3.2012 г. на ОСГК на ВКС относно доказателственото значение на акта за държавна собственост като е приел, че той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти (включително фактът, че държавния имот е предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му), а за собствеността на държавата и нейния публичен характер следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за държавна, респ. за публична държавна собственост, до доказване на противното, като държавата не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за държавна и конкретно за публична държавна собственост. Счита за правилни изводите на съда, че процесните имоти са публична държавна собственост, доколкото по делото е безспорно установено, че двата поземлени имота с проектни идентификатори *** и ***, попадат изцяло в площта на имота, отчужден за нужди на 4 държавата с Разпореждане № 2136/10.12.1960 г. на Министерския съвет на основание чл.101 от ЗС. Поддържа, че посоченото разпореждане не е отменено по предвидения за това ред, а без отмяната му правото на собственост върху отчуждените с него земеделски земи не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ или по някой друг от реституционните закони - §41 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.28/1992 г. и на §35 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. Кои земи подлежат на възстановяване се определя от ЗСПЗЗ, а не от решенията на ОСЗ, от плановете за земеразделяне или от становищата на службите на МЗХГ. Следователно, държавата не е загубила правото си на собственост върху спорните два поземлени имота, които е придобила в резултат на отчуждаването им с РМС № 2136/10.12.1960 г.

Излага, че държавата е предоставила двата спорни поземлени имота за управление на Лесотехническия университет, поради което и на основание чл.

89, ал. 2 от ЗВО те са публична държавна собственост, а собствеността върху имотите - публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване - чл.

7, ал. 4 от ЗДС и §16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ, бр. 17/2009 г. Сочи, че основанието, на което Лесотехническия университет владее спорните два поземлени имота е предоставянето им от държавата за управление по чл. 14 от ЗДС, а не използването им като учебно-опитно поле. Ако Лесотехническият университет не използва тези имоти за осъществяване на дейността си, те могат да му бъдат отнети на основание чл. 17, ал. 1 от ЗДС, но това няма да легитимира ищеца като собственик, защото пречката за възстановяване на правото му на собственост е отчуждаването на спорните имоти на основание чл. 101 от ЗДС и докато РМС № 2136/10.12.1960 г. не бъде отменено правото на собственост върху спорните два поземлени имота не подлежи на възстановяване, независимо за какво се използват те. Освен това се сочи, че 7 490 кв. метра от поземлен имот с проектен идентификатор *** са част от северната скоростна тангента и представляват поземлен имот с идентификатор ***, който на основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията и чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, е изключителна държавна собственост. Тези обстоятелства са самостоятелно основание за потвърждаване на обжалваното решение на СРС относно този имот. Счита за неоснователно позоваването от страна на въззивника на ТР № 5/14.01.2013 г. на ОСГК на ВКС. Навежда съображения, че изводът на СРС, че Лесотехнически университет (както и другите държавни висши училища), 5 макар и създаден от държавата, е различна от държавата и от нейните органи автономна организация, която не е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебните решения по чл. 14, ал. З от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Освен това решението на съда по чл. 14, ал. З от ЗСПЗ има сила на пресъдено нещо само по предмета на спора, т.е. само относно валидността и законосъобразността на оспореното пред него решение на ОСЗ, с което е отказано възстановяване на правото на собственост.

Частта от съдебното решение, с което се решава спора по същество и се възстановява правото на собственост има конститутивно действие, но няма сила на пресъдено нещо относно новосъздаденото вещноправно съС.ие възстановеното право на собственост на жалбоподателя. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.