Решение № 27 от 08.04.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Перник, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211700600303 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260040/18.06.2021г., постановена по НЧХ дело № 373/2021 г.

Пернишкият районен съд е признал подсъдимия Т. К. Т. – роден на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес ***, *** образование, работещ като ***, неосъждан, с ЕГН ********** за невиновен в това, че в периода от *** до *** в ***, при условията на продължавано престъпление, чрез разпространение по друг начин (чрез интернет с две публикации в социалната мрежа „Фейсбук“, в групата „***“) е нанесъл публично обида на В. Х. Д., като му казал унизителни за честта и достойнството му думи, както следва:

1. На ***, в гр.***, чрез разпространение по друг начин (чрез интернет в социалната мрежа „Фейсбук“, в групата „***“) нанесъл публично обида на В. Х. Д., като му казал унизителни за честта и достойнството му думи: „този миндил В.“, „боклука му долен“, „лайно“, „кьоравата глава“;

2. На *** в гр.***, чрез разпространение по друг начин (чрез интернет в социалната мрежа „Фейсбук“, в групата „***“) нанесъл публично обида на В. Х. Д., като му казал унизителни за честта и достойнството му думи: „некоректен работодател“, „недосегаем“, „безнаказан“, „влечуго“, „мишок“, „нищожества“, поради което и на основание чл.304 от НПК , го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 и т.2, пр. 2-ро, вр. чл. 146 ал.1, вр. чл. 26, ал.

1

1 от НК.

С присъдата съдът е отхвърлил като недоказан предявения и допуснат за съвместно разглеждане в съдебното производство граждански иск от частния тъжител В. Х. Д. срещу подсъдимия Т. К. Т. за сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 и т.2, пр. 2-ро, вр. чл. 146 ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и е осъдил частния тъжител и граждански ищец В. Х. Д. да заплати на подсъдимия Т. К. Т. сумата от 800 лева, представляваща направени от него разноски в производството.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител и граждански ищец В. Х. Д., който в срок е подал въззивна жалба. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт поради нарушение на императивни разпоредби на НПК. Отправени са доказателствени искания. Прави се искане въззивната инстанция да отмени постановената оправдателна присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия Т. К. Т. за виновен по повдигнатото обвинение и да го осъди, както и да уважи предявения граждански иск.

С протоколно определение от 04.11.2021г. въззивният съд е допуснал изготвянето на компютърно-техническа експертиза по поставените във въззивната жалба въпроси, допълнени с въпросите към вещото лице, поставени в проведеното съдебно заседание, като по делото са приети и писмени доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител и граждански ищец - адв. Р.З. поддържа депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения.

Защитникът на подсъдимия – адв. С.Д. е изразил становище, че постановената от РСПерник оправдателна присъда е обоснована, законосъобразна и правилна, като предлага същата да бъде потвърдена от въззивната инстанция.

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства с оглед на сочените доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Като е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства, РС-Перник е направил прецизен анализ на развилата се през инкриминирания период фактическа обстановка, а тя се свежда до следното: Частният тъжител и граждански ищец В. Х. Д. и бащата на подсъдимия се познавали, тъй като работели като ***, с вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията собственик и управител на дружеството Н.Г.Т..

На *** св. Л. К. М. племенница на частния тъжител, видяла публикуван пост в социалната мрежа „Фейсбук“ в интернет, в гурпата „***“, от профил с име „Т.Т.“ и снимка на подсъдимия, в който авторът с обидни квалификации – „този миндил В.“, „боклука му долен“, „лайно“, „кьоравата глава“, изложил негативно отношение към В. Х. Д., като към публикацията били приложени и две снимки, на едната от които бил заснет и частният 2 тъжител. В коментарите по повод тази публикация също били изложени негативни изказвания и закани от различни потребители на социалната мрежа и членове на групата „***“. Св. М. веднага уведомила частния тъжител за съдържанието на публикацията, след което му я показала от собствения й телефон, тъй като тъжителят не бил потребител на социалната мрежа.

На *** св. Л. К. М. отново видяла и показала на частния тъжител публикация в същата социална мрежа „Фейсбук“ в интернет, в гурпата „***“ от същия профил с име „Т.Т.“ и снимка на подсъдимия, в която по адрес на В. Х. Д. били използвани думите „некоректен работодател“, „недосегаем“, „безнаказан“, „влечуго“, „мишок“, „нищожества“.

Двете публикации тъжителят Д. възприел по идентичен начин, като отправени спрямо личността му, с техен автор - подсъдимият Т.Т., който с публикуването им накърнил личната чест, достойнство и добро име в обществото на тъжителя Д..

Гореизложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил от показанията на разпитания по делото свидетел Л. К. М., от събраните писмени доказателства: разпечатки под формата на скрийншот (екранни снимки) на двете публикации и свидетелство за съдимост, а също така и от обясненията на подсъдимия Т.Т..

Същата се потвърждава и от събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства: приемателно – предавателен протокол, трудов договор, заповед за прекратяване на трудов договор и справка от НОИ, както и от приетото и неоспорено от страните заключение по изготвената компютърно – техническа експертиза.

Съгласно последното, фейсбук профил не може да бъде установен по лични данни на лицето, три имена, ЕГН, лична карта, постоянен адрес и други, а информацията, която идентифицира потребителския профил е: име, пол, снимка на профила, снимка на корицата, потребителско име и потребителски идентификатор (номер на акаунта), последните две от които присъстват в URL адреса на профила, като тази информация е винаги публична и общодостъпна, както за хора с, така и за хора без регистрация във Фейсбук. От представените като доказателства по делото пред първа инстанция снимки /стр.5 до 11 включително/ вещото лице не може да установи профил „Т.Т.“, тъй като на снимките в материалите по първоинстанционното дело липсват данни за потребителския идентификатор, същите не съдържат всички данни от интерфейса на социалната мрежа „Фейсбук“, а профилните снимки на страница 5 и 8 от делото са с много лошо качество и не може да се направи лицево разпознаване. Експертът е установил публична група „***“, създадена на ***, след изтриването на група със същото наименование, като в хронологията на новата група не са запазени данни от първата група и не могат да бъдат установени публикации от *** и ***, направени от потребител с профил „Т.Т.“. Вещото лице посочва, че поради невъзможността за установяване на данни за потребителския идентификатор на профил „Т.Т.“ и на старата група „***“, не може да бъде направено запитване към доставчика на електронната услуга „Фейсбук“ за предоставяне на данни от минал период.

Именно предвид гореустановеното на базата на събраните доказателства по делото пред първата и пред настоящата инстанция, съдът приема за правилен извода на РС 3 Перник, че обвинението срещу подсъдимия Т.Т. не е доказано по несъмнен начин, съобразно изискването на чл.303, ал.2 от НПК.

Законосъобразно РС-Перник в мотивите на постановения съдебен акт е отразил, че авторството на деянието, описано в тъжбата, не е установено по несъмнен и категоричен начин, тъй като липсват доказателства подсъдимият Т.Т. да е автор на двете инкриминирани публикации.

Изпълнителното деяние на престъплението обида по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.2, пр. 2-ро, вр. с чл.146 от НК се осъществява чрез публично разпространение на нещо унизително за честта или достойнството на другиго, което той е възприел. Т.е обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личност и обществена ценност, като доброто име на човек се предполага. За да е налице обида по посочените състави, то следва деецът да е разпространил публично думи, които пострадалият е възприел и които са годни да накърнят честта или достойнството на му, които са неприлични, вулгарни или цинични. Това следва да е доказано по несъмнен и категоричен начин, тъй като присъдата не може да се основава на предположения.

Следователно, в конкретиката на казуса стои установяване на фактите дали подсъдимият действително е разпространил публично чрез публикации в социалната мрежа „Фейсбук“ нещо унизително за достойнството и честта на частния тъжител, с думи, конкретно визирани в процесната тъжба.

Разпитаната по делото като свидетел Л. М. установява, че профил с име „Т.Т.“, с профилна снимка, в която свидетелката разпознава подсъдимия, е публикувал двете инкриминирани публикации във „Фейсбук“ групата „***“, с посоченото негативно съдържание в тях по адрес на частния тъжител, както и че на инкриминираните дати свидетелката е показала публикациите на тъжителя и че същият ги е възприел като обидни за честта и достойнството му. Единствената индиция за авторството на публикациите е изложеното от свидетелката предположение, базирано на субективната й преценка, свързваща профилната снимка на профила с име „Т.Т.“ с личността на подсъдимия.

Обосновано първостепенният съд е приел, че показанията на този свидетел са крайно недостатъчни за ангажиране на отговорността на подсъдимия за престъпление по чл. 148, ал.

1, т. 1 и т.2, пр. 2-ро, вр. чл.146, ал.1 от НК. Сходството в имената на потребителския профил „Т.Т.“ и на подсъдимия, както и профилната снимка, в която свидетелката го разпознава, навежда на извод, че е възможно подсъдимият да е потребителят на социалната услуга, регистриран под този профил, но от това не може да се направи категоричен извод, че именно той е авторът на процесните публикации.

По отношение приложените към частната тъжба снимкови материали - разпечатки на публикации, настоящият състав изцяло споделя и възприема като компетентно, безпристрастно и изчерпателно дадено заключението на вещото лице по изготвената по делото пред въззивната инстанция компютърно – техническа експертиза, като приема, че от посочените снимкови материали не може да бъде установен профил „Т.Т.“, тъй като липсват 4 данни за потребителския идентификатор, същите не съдържат всички данни от интерфейса на социалната мрежа „Фейсбук“, а поради лошото качество на профилните снимки не може да се направи лицево разпознаване. Също така групата, в която са били разпространени инкриминираните публикации е изтрита и на нейно място на *** – след инкриминирания период, е създадена нова такава със същото наименование „***“, в хронологията на която не са запазени данни от първата група, включително и публикации от *** и ***, направени от потребител с профил „Т.Т.“.

Останалите събрани по делото пред първа и пред настоящата инстанция писмени доказателства нямат отношение към инкриминираното деяние и касаят само периферни за настоящия казус факти.

Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съдебен състав, че не е установен идентитет между автора на инкриминираните публикации и подсъдимия Т.. Този доказателствен извод на ПРС е обоснован и направен в съответствие с разпоредбите на чл.