Решение № 664 от 05.05.2021, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 664 Година 05.05.2021 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на шести април две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела Драгнева

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1314 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на П.Д.Г. *** против заповед № РД-01-338/11.06.2020г. на кмета на Община Ц., с която му е разпоредено да премахне строеж „Масивна постройка тип-гараж“ с идентификатор *** по КККР на гр.Ц., изградена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв.м. Счита заповедта за незаконосъобразна и прави искане да бъде отменена и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът

– Кмета на Община Ц., редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна – З.П.Г. ***, чрез процесуални си представител изразява становище за основателност на жалбата.

Заинтересованата страна - М.П.Г. ***, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Констативен акт № 1/24.01.2020г. (л.17-18 от делото) е съставен за извършена проверка от работна група при Община Ц. на обект „Масивна постройка тип-гараж ” със застроена площ 49кв.м., с тухлени ограждащи стени, стоманобетонна плоча и колони, находяща се ПИ с идентификатор *** на границата със съседния ПИ *** по КК на гр.Ц.. В акта е посочено, че имотът е собственост на П.Г., като строителството на обекта е извършено без одобрени проекти по чл.137 ал.3 от ЗУТ и без разрешение за строеж. Посочено е, че строежът е V категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, като няма данни за периода на изграждане на неговото изграждане. Посочено е, че изграденият гараж не отговаря на издаденото разрешение за строеж №6/02.03.1987г. и одобрения план на 27.01.1987г., като одобрените книжа са за обект „гараж със склад“ с размери 3,30/6,70м., ситуиран на улична регулация.

Констативният акт е изпратен на жалбоподателя с писмо № 94-01-4570-/2/ 04.02.2020г. (л.14 от делото), връчено на 06.02.2020г., видно от приложеното известие за доставяне (л. 15 от делото).

Срещу констативния акт е постъпило писмено възражение с вх. № 94-01-387/1/13.02.2020г.

(л.11 от делото) от П.Г., в които се сочи, че гаражът е построен още през 1988г., а издадените за него архитектурен проект и строително разрешение е представил в общинската администрация със заявление вх.№ 94-01-4193/16.11.2016г.

Със заповед № РД-01-338/11.06.2020г. на кмета на

Община Ц. (л.9 от делото), на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „Масивна постройка тип-гараж“ с идентификатор *** по КККР на гр.Ц., изградена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв.м., изпълнена от тухлени ограждащи стени, стоманобетонни колони и плоча. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на съставения констативен акт. Посочено е, че издадените строителни книжа са за обект „гараж със склад“ с размери 3,30/6,70кв.м. ситуиран на уличната регулация, което не съответства на извършеното строителство, като и че липсва съгласие на собствениците – бивши или настоящи на ПИ с идентификатор ***. Прието е, че не е приложима разпоредбата на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежът не отговаря на действащите разпоредби и не представлява „търпим строеж“, същият е в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ – построен е без одобрен проект и без издадено разрешение за строеж.

Заповедта е връчена на П.Г. на 15.06.2020г., видно от приложеното известие за доставяне (л.7а от делото) и е обжалвана с жалба вх.№ 94-00-2126/29.06.2020г. (л.3 от делото), подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

По делото е разпитан като свидетел Г. А. К., който сочи, че е бил извикан от П.Г. през м.септември-октомври 1988г. да му построи гараж. За гаража е имало проект, като не знае дали е имало строително разрешение. Строежа е около 50,00 кв.м. и представлява една цяла сграда състояща се от гараж и залепена за него стая-работилница. П. се е разбирал със съседа и той му е разрешил да строи. В момента строежа е във вида в който е бил и при изграждането му. Гаражът не граничи с улицата, като има около 5 метра отстояние от тротоара, наравно е с жилищната сграда и е залепен за къщата.

Между къщата и гаража няма отстояние за минаване. Гаражът е на границата със съседа и между него и оградата няма никакво разстояние за минаване.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, в изготвеното заключение по която вещото лице сочи, че процесният обект с идентификатор ***, находящ се в имот е идентификатор *** по КККР на гр.Ц., представлява масивна постройка със стоманобетонова конструкция - ивични основи, колони, пояси, покривна плоча и тухлени ограждащи стени. Постройката не е сглобяема и не е възможно демонтиране на отделните ѝ конструктивни елементи, както и преместване и поставяне в нейната цялост на друго място, където да се ползва за същото или подобно предназначение. При премахване на сградата не се изменя трайно субстанцията на земята от която същата се отделя. Възможно е след премахване на сградата и разбиване на основите, земята да бъде възстановена в първоначалното ѝ състояние. На място замерената застроена площ на строежа, е приблизително същата с тази, отбелязана в констативния акт. Отбелязано е, че в окомерната скица към КА № 1/24.11.2020г. санитарният възел не е нанесен. В заключението е посочено, че в УПИ II-1082, кв.81, съставляващ ПИ *** по КККР на гр.Ц., кв.Василико, е показана 2Мж. Процесната сграда, така както е изпълнена, не е включена в режима на застрояване на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Ц., а посочените размери на постройката по одобрения проект от 27.02.1987г. в който, е предвидено изграждане на два гаража, на регулационната граница между двата съседни имота и на уличната регулация се различава от тези, на място. Съответно издаденото разрешение за строеж № 6/02.03.1987г., с което се разрешава на П.Г. да построи гараж със склад, в парцел X, кв.81 по плана на кв. „Василико“, гр.Мичурин е несъотносимо към изградения на място гараж. Посочено е, че сградата не е изграждана на етапи, строителството е приключено и тя се ползва по предназначение, като представлява допълващо застрояване по смисъла на ЗУТ. Вещото лице е установило, че разстоянието между изградения на регулационната граница строеж и сградата на основното застрояване с идентификатор ***, по КККР на гр. Ц., е приблизително 4.50м., а височината на гаража, замерена по стената между двата имота е приблизително 3м., като са спазени нормативните изисквания по отношение на височината.

Прието е и допълнително заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, в което е направено подробно описание за съответствието на строежа с нормативните изисквания. Вещото лице е установило, че строежът е допустим по действащите градоустройствени планове и отговаря на правилата и нормативите действащи по време на извършването му, като не са открити доказателства за декларирането му пред одобряващия орган до 31.12.1998г.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Заповед № РД-01-338/11.06.2020г. на кмета на Община Ц. е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и при спазване на установената писмена форма.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.

Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен акт № 1/24.01.2020г. за проверка извършена в отсъствието на лицата. Не съществува законова пречка, констативния акт да бъде съставен в отсъствието на заинтересуваните лица.

Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 04.02.2020г., като в указания срок са подадени от лицето писмени възражения с вх.№

94-01-387/1/13.02.2020г., които са обсъдени при издаване на процесната заповед.

След като изрично в констативния акт е посочено, че той е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за издаване на заповед за премахване, той е връчен на жалбоподателя и от него са подадени възражения в определения срок, то правото му на защита не е нарушено.

Не е налице и процесуално нарушение с оглед на обстоятелството, че З.Г. и М.Г., не са конституирани като заинтересувани страни в административното производство, в качеството им на наследници на Недялка Г. – съпруга на жалбоподателя. В хода на производството е прието, че извършител на строителството е единствено жалбоподателя, съгласно подаденото от него заявление с вх.№ 94-01-4193/1/16.11.16г. (л.24 от делото) и представеното разрешение за строеж № 6/02.03.1987г., на което той е единствен адресат.

Твърдения, че строежът е извършен по време на брака на жалбоподателя с Недялка Г. не се съдържат и в представеното писмено възражение срещу констативния акт. В тях се сочи „Аз като собственик на имота на съм присъствал …“, „….по време на пребиваването си в моя имот……“, „….преди датата на одобряване на техническия проект за изграждане на собствения ми гараж….“, „Тъй като гаража си го построих през 1988г. …..“, „Държа да подчертая, че този мой гараж съм реализирал като строителство през 1988г…..“, от които твърдения административният орган не би могло да стигне до извода, че процесния строеж е изграден в условията на СИО и в резултат на наследяване, към настоящия момент е съсобствен между жалбоподателя и неговите деца. Ето защо, след като липсват такива твърдения административният орган е нямало как да ги провери и да конституира и тези лица, като страни в административното производство. Твърдения в този смисъл са направени за първи път в сезиращата съда жалба и доколкото наследниците на Недялка Г. са конституирани като заинтересувани страни в производството, правото им на защита не е нерушено, тъй като не е преклудирана възможността им в хода на съдебното производство да направят възражения, доказателствени искания и да ангажират доказателствата с които разполагат, което не са могли да сторят в хода на административното производство.

Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в заповедта е посочено, че площта на строеж е 49,00 кв.м., а според вещото лице, тя е 48,51 кв.м. Така констатираното разминаване е минимално и разликата би могла да се дължи на начините по които е извършено замерването в двата случая. След като, не е налице съмнение, че се касае за един и същ строеж, още повече, че не се твърди и не се установява в имота да има друг незаконен строеж и не е налице неяснота кой точно строеж е предмет на обжалваната заповед и следва да бъде премахнат, то не е допуснато твърдяното съществено процесуално нарушение.

В изложения смисъл, не е налице и процесуално нарушение, след като в заповедта е посочено, че се касае за „Масивна постройка тип-гараж“, без да е описано, че в нея е налице и стая със санитарен възел.

Тяхното наличие би могло да се установи при вътрешен оглед, какъвто в случая безспорно не е извършван, тъй като жалбоподателя не е присъствал при проверката, като наличието им не би могло да доведе до промяна на констатациите на административния орган, относно извършеното строителство и неговия характер.

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ.

Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.