Решение № 295 от 23.12.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Монтана, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500439 по описа за 2025 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Н. ООД гр. *, подадена чрез пълномощник мл. юрисконсулт Д.Д. срещу решението на РС Монтана № 305/19.06.2025г. , постановено по гр. дело № 980/2024г. В ЧАСТТА , с която е осъден жалбоподателя да заплати на С. Г. от гр. *на основание чл. 55 ЗЗД сума над горницата от 588.87 лева до присъдения размер от 1048.77 лева, недължимо платена по договор за кредит от 25.11.2022г..

Твърди се във въззивната жалба, че в обжалваната част решението е неправилно, поради погрешно прието от съда, че ищецът е платил по договора сума в размер на 3451.40 лева. Твърди се за установено по делото от събраните доказателства, че платената от ищца сума е в размер на 3101.40 лева, в каквато насока е и приетото по делото заключение на вещо лице. Надплатена се явява само сумата 588.87 лева при положение, че в производството е останало недоказано наличието на правоотношение по договор за гаранция. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска в тази част, ведно със съответно присъждане на разноски. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

С подаден в срок писмен отговор, насрещната по жалбата страна С. Г., чрез пълномощник адвокат Е. И. поддържа правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.

Предмет на разглеждане е и частна жалба на С.Г., подадена чрез пълномощник 1 адвокат Е. И. срещу постановено на основание чл. 248 ГПК определение № 1063/29.07.2025г. , с което съдът е оставил без уважение молбата му за изменение постановеното решение в частта относно размера на присъденото на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение.

С подаден в срок писмен отговор частната жалба е оспорена като неоснователна от насрещната страна.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответната част съдебен акт.

Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо постановено по осъдителен иск с правно основание чл. 55 от Закона за задълженията /ЗЗД/.

С решението съдът е уважил предявения иск до размер 1048.77 лева недължимо платени суми по сключен между страните договор за потребителски кредит от 25.11.2022г. , като е приел , предвид събраните доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че по делото не е установено основанието за плащане на тази сума, която е преведена от ответника към дружество гарант „К.Г.БГ“ ООД. Над уважения до предявения размер от 1451.40 лева искът е отхвърлен като неоснователен и в тази част решението на МРС като необжалвано е влязло в сила.

Така постановеното решение е правилно.

Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото доказателства при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответно приложение на материалния закон, като направените фактически и правни изводи, съдържащи се в мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 ГПК процесуална възможност.

По наведените с въззивната жалба доводи, съдът приема следното:

Безспорно е установено, че на 25.11.2022г. година между страните в производството е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът получил в заем сумата от 2000 лева, която се задължил да върне в срок от една година, до 26.11.2023г., разпредЕ. на равни месечни вноски, всяка от които по 205.00 лева. За целия период на действие на договора се задължил и със сумата от 460.00 лева възнаградителна лихва.

Безспорно е установено, че към 09.03.2024г. договорът между страните е прекратен, поради погасяване от страна на длъжника дължимите по договора суми.

От страна на ответника са представени справки за дължимите и платени суми по договора. Видно от справка на л. 33, представена с отговора на исковата молба , общо погасените към 03.08.2023г. по договора суми от заемателя са 2402.63 лева , включващи 2

2000 лева главница и 402.63 лева лихва, като постъпилите плащания са на 06.04.2023г. сума от 333 лева и на 03.08.2023г. сума от 2768.40 лева. Справката включва и други плащания по договора за кредит, а именно 14.34 лева обезщетение за забава за периода до 06.04.2023г. , 38.19 лева обезщетение за забава за периода от 07.04.2023г. до 03.08.2023г. , както и получени и преведени към К.Г.БГ ООД две суми – 127 лева и 519,24 лева. Въз основа на така представената от ответника справка , на 02.01.2025г. по делото е депозирано заключение на вещо лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза , според което общо платените от ищеца суми са в размер на 3101.40 лева, с които ответникът е погасил 2000 лева главница, 402.63 лева договорна лихва, 52.53 лева лихва за забава и 646.24 лева по договор за гаранция. Направен е извод, че при дължими по договора 2460 лева лихва и главница, платено обезщетение за забава от 52.53 лева и евентуална недължимост на сумите по договор за гаранция, то без основание се явява платена от ищеца сума в размерна 588.87 лева.

След депозиране на това заключение в съда, от страна на ответника е подадена молба на 09.01.2025г. / л. 106/ , с която заявява, че необходимата за изпълнение заключението информация е предоставило на вещото лице на 06.01.2025г. , поради което и следва да му се даде възможност да я съобрази. Към молбата е приложена електронна кореспонденция между вещото лице и ответното дружество. Съобразявайки предоставената му нова справка / л. 116 от делото/ , вещото лице на 10.01.2025г. е приложило към заключението си коригирана Таблица № 1 , според която общото платени по договора суми от ищеца са 3451.40 лева , с които са погасени 2000 лева главница, 402.63 лева договорна лихва и 1048.77 лева платена сума по договор за гаранция. От приложената на л. 116 справка на ответника се установяват получени плащания на 30.01.2023г. – 350 лева, на 06.04.2023г. – 333 лева и на 03.08.2023г. – 2768.40 лева, от които по договор за гаранция са преведени общо 1048.77 лева.

С въззивната жалба от страна на жалбоподателя не се оспорва, че по договор за гаранция суми от страна на ищеца като кредитополучател не са дължими, като се твърди грешка на съда при определяне платените от ответника към гаранта суми, внесени от ищеца по договора за кредит.

Твърденията му биха били основателни в случай, че самият жалбоподател в хода на първоинстанционното производство не беше представил нова справка относно общо платените от ищеца по договора суми и превеждане по сметка на гаранта сума в общ размер 1048.77 лева. На справката , приложена на л. 116 изрично ответникът се е позовал с искане вещото лице да я съобрази и именно коригираната съгласно тази справка таблица № 1 към заключението е приета от съда в проведеното на 12.02.2025г. съдебно заседание, след като в предоставения от съда в с.з. от 15.01.2025г. срок на страните да изразят становище по заключението на вещото лице, такова не е депозирано от ответника. Приетото по делото заключение, обективно и компетентно дадено , неоспорено от страните, изготвена на основание справка , предоставена от ответника, установява преведени от ответника към дружество гарант по договор за гаранция сума в размер на 1048.77 лева, която е внесена от ищеца по сключения договор за потребителски кредит от 25.11.2022г. . По делото не е 3 установено наличие на основание за плащане на тази сума при липса на представени доказателства за сключен между ищеца и дружество гарант договор, като в тежест на ответника е да установи основание за получаване на тази сума.

Предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваното в съответната част решение на РС Монтана правилно, поради което и следва да се потвърди.

При този изход на въззивното производство на въззиваемия се следва заплащане на направените във въззивното производство разноски. В случая С. Г. е представляван от адвокат Е. И. с приложено пълномощно и договор, установяващ безплатно представителство на основание чл. 38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата, съответно съдът следва да определи на основание чл. 38,ал.2 ЗА на процесуалния му представител възнаграждение. При определяне на същото съдът съобрази разпоредбата на чл. 36,ал.2 ЗА, според която на адвоката за положения от него труд се дължи възнаграждение, което следва да е справедливо и обосновано по размер. Съобрази също така, че след постановяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 от ГПК , посоченото в чл.

36,ал.2 ЗА изискване този размер да е не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, не подлежи на съобразяване от съдилищата. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (Определение № 2436 от 30.07.2025 г., постановено по к. ч. т. д. № 743/2025 г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение № 972 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 856/2024 г., г. к., IV г. о. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/2022 г., т. к., I т. о. на ВКС и други).

Пред въззивния съд единствения повдигнат спор според поддържаното във въззивната жалба е относно размера на платеното от ищеца без основание по сключения договор за кредит, като твърдението е за неправилното му изчисляване, поради което не е налице нито фактическа, нито правна сложност на спора, пренесен във въззивното производство. Видно от приложения по делото отговор на въззивна жалба, конкретни съображения относно дължимия размер пълномощникът на въззиваемия не е изложил.

Отговора, макар и многостранен , не съдържа доводи във връзка правилността на решението според поддържаното във въззивната жалба. Във въззивното производството е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на въззиваемия не се е явил, а с подадената молба от 21.11.2025г. фактически и правни доводи по спора не са изложени.

При така установените извършени от адвокат Е. И. действия в защита на въззиваемия, както и липсата на фактическа и правна сложност на спора , то съдът определя на основание чл.

38,ал.2 ЗА на адвокат Е. И. възнаграждение в размер на 300 лева с включен ДДС.

Относно подадената срещу Определение № 1063/29.07.2025г. частна жалба, съдът 4 приема следното:

С обжалваното определение , постановено на основание чл. 248,ал.1 ГПК, съдът е оставил без уважение искането на ищеца, чрез пълномощник адвокат Е. И. за изменение решението си в частта за разноските, с което на основание чл. 38,ал.2 ЗА на адвокат И. е определено и присъдено адвокатско възнаграждение от 400 лева.

С подадената в срок молба по чл. 248,ал.1 ГПК е поискано изменение на присъденото възнаграждение с присъждане на ДДС върху същото.

С определението съдът е приел, че не са налице основания за изменение размера на присъденото възнаграждение, като конкретни съображения относно дължимостта на ДДС върху същото не са изложени. От мотивите може да се приеме, че съдът във сумата от 400 лева, присъдено с решението възнаграждение е включил и дължим ДДС.