Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 497 от 13.06.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 416/2025
Вид
Решение № 497
Подписан
13.06.2025
В сила
05.07.2025
Състав
Христина Запрянова Жисова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.185 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 ал. 1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.325 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.212 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. гр. Хасково, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева в присъствието на прокурора Мирослав Ст. Кръстев като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640100416 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ от Н. М. Г., ЕГН **********, с адрес:

**************, съдебен адрес: ***********, адв. Б.И.К., член на *** против Прокуратура на Република България.

Ищецът твърди, че на **** г., в гр. **** в следобедните часове, при управление на лек автомобил марка „*********", с рег. № ****** бил спрян на ул. ****" № **** в града, при рутинна проверка от служители на РУ-Хасково при ОД на МВР-Хасково, сектор „Противодействие на криминалната престъпност". В сградата на РУ- Хасково ищецът бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Draeger Drug Check 5000" с № ****, като уредът отчел употреба на „амфетамин". С оглед на установеното нарушение спрямо ищеца бил съставен АУАН с бл. № ****/****г. от служител на РУХасково при ОД на МВР- Хасково, както и ЗППАМ № ****/****г. и му било временно отнето свидетелството за правоуправление, до решаване на въпроса за наказателната отговорност, но за не повече от 18 месеца, за извършеното от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Предвид констатираното деяние, а именно управлението на МПС под въздействието на наркотични вещества, установено с техническо средство, било образувано ДП № 177/2023 г. по описа на РУ-Хасково при ОД на МВР-Хасково, представляващо пр.пр.

№ 764/2023 г. по описа на РП-Хасково за осъществено престъпление от Н. М. Г. по чл. 343б, ал.3 от НК. Тъй като ищецът не бил съгласен с отчетения резултат на техническото средство 1 и не бил употребявал наркотични вещества, дал биологичен материал за изследване, а именно кръв и урина, поради което била назначена и изготвена съдебна химикотоксилогична експертиза във ВМА гр. ****. Видно от заключенията на извършените изследвания на представените проби, не се установило наличието на наркотични вещества, поради което образуваното ДП № 177/2023г. по описа на РУ- Хасково при ОД на МВРХасково било прекратено с постановление на прокурор от РП- Хасково на ****г. на основание чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК.

Поддържа се в исковата молба, че в следствие на издадените Заповеди от ОД на МВРХасково, с които били приложени принудителни административни мерки и образуваното във връзка с тях наказателно производство, ищецът бил лишен от възможността да ползва както собствения си лек автомобил, така и следвало да преустанови работата си в *********, тъй като там работел като ***** в куриерска фирма. С оглед действията на разследващите органи по образуваното досъдебно производство, което впоследствие било прекратено поради липса на извършено престъпление, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, което станало достояние на целия му социален кръг - приятели, близки и роднини. Ищецът се затворил в себе си, като избягвал да излиза от дома си, предвид факта че приятелите му разбрали за случая и част от тях спрели да общуват с него, сочейки че е наркоман. Ищецът от няколко години работел във Федерална Република *********, като ***** в куриерска фирма. Основните му задължения били да разнася пратки от един район на ********* до друг. След отнемането на щофьорската му книжка, той бил принуден да напусне добре платената си работа и да се завърне в България. Освен това били причинени ред неудобства и в ежедневието му. Трябвало да ангажира свои познати да го карат на различни места. Доста често му се е налагало да ползва услугите на такси. Отделно от това, след отнемане на свидетелството му за управление на моторно преводно средство, ищецът останал значителен период без работа, тъй като за дейността, която извършвал се изисквало свидетелство за управление на МПС. Така, по време на седем месечния период на воденото срещу ищеца досъдебно производство, той претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност и притеснения, довели до негативни чувства и психоемоционален срив. Периодът на емоционалния дискомфорт продължил повече от седем месеца и до настоящия момент. Независимо, че срещу ищеца не било повдигано обвинение, наказателното производство се водило именно срещу него за престъпление по чл.343б ал.3 НК, което създало в изключително голяма степен чувства на унижение и срам у него.

Според ищеца, в случая били налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България и ОД на МВР-Хасково за вреди, по смисъла на чл. 2 ал. 1 т.3 ЗОДОВ поради това, че на първо място било налице незаконосъобразно обвинение против него, осъществено с действията на Прокуратурата, доколкото срещу същия било образувано и водено наказателно производство, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното не е престъпление.

Настъпили преки и непосредствени вреди от незаконния акт на прокуратурата по воденото 2 досъдебно производство срещу него. Тези вреди в неимуществен план засегнали психиката на ищеца чрез продължилия в продължение на повече от седем месеца емоционален стрес, с оглед воденото наказателно преследване. Налице била и причинно-следствена връзка между действията на ответника и настъпилия вредоносен резултат. На ищеца били причинени и имуществени вреди, предвид факта, че е бил освободен от работа, че му е била отнета шофьорската книжка и не е можел да изпълнява служебните си задължения, а заплатата му е била около **** ****на месец. Така, на ищеца се следвало обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди от образуваното и водено срещу него наказателно производство. Налице било отрицателно въздействие върху него, което рефлектирало върху самооценката му, достойнството му и цялостния начин на живот. След образуване на наказателното производство, независимо, че ищецът бил убеден в правотата на своите действия, същият изпитал разочарование, потиснатост, нервно напрежение и големи неудобства от факта, че срещу него е образувано наказателно производство, което впоследствие е било прекратено поради липса на престъпно деяние.

Предвид гореизложеното и на основание с чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, ищецът намира, че за него е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на образуваното и водено срещу него наказателно производство, а имено ДП № 177/2023 г. по описа на РУ - Хасково при ОД на МВР-Хасково.

По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде присъдена в полза на ищеца сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образуваното наказателно производство за извършено престъпление по чл.343б ал.3 НК на ****г., ведно със законната лихва върху нея, считано от ****г. до окончателно й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът - Прокуратура на Република България оспорва иска. Счита го за недопустим и неоснователен.

Според изложеното в отговора, предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е недопустим, тъй като в хода на разследването, ищецът не е бил привличан като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Спрямо ищеца не била прилагана мярка за процесуална принуда, както и не били извършвани с негово участие процесуалноследствени действия. Наказателното производство приключило в неговата досъдебна фаза /****г. - ****г./ в сравнително кратък период. За вреди от 24-часовото задържане по реда на ЗМВР, съставянето на АУАН, налагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС" и ,,временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца", т.е. за действия, извършени от административен орган, не съставлявали процесуални действия, осъществени в рамките на наказателното производство, респ.

Прокуратура на РБ не била пасивно-легитимирана да отговаря.

Ответникът намира предявеният иск за изцяло неоснователен по отношение 3 претендираните неимуществени вреди като го оспорва по основание и размер. Исковата претенция била недоказана. Оспорва се обстоятелството, че спрямо ищеца е било образувано и се е водило процесното досъдебно производство. След реформата на НПК /ДВ бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г./, наказателните производства се образували по факта на деянието, а не срещу конкретно лице. Ответникът излага насрещно твърдение, че спрямо ищеца не е било образувано и не се е водило досъдебно производство, също предвид и липсата на повдигнато и предявено обвинение спрямо него.

При условията на алтернативност, ответникът намира претенцията за прекомерна.

Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение от 5000 лева за неимуществени вреди. Предявеният иск срещу Прокуратурата на Република България и претендираната с него сума била явно завишена и не била съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика, както и с обществено - икономическите условия в страната, както и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Размерът на обезщетението не следвало да бъде източник на обогатяване на пострадалия. Изложените обстоятелства в исковата молба не сочели на необичайно претърпени неудобства от воденото досъдебно производство. Претенцията не била съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Наказателното производство приключило само в неговата досъдебна фаза /****г. - ****г./ и продължило сравнително кратко. В случай, че се докаже наличието на увреждане, то същото било от най-ниска степен предвид краткия период на продължителност на воденото досъдебно производство - шест месеца.

Оспорва се и претенцията на ищеца за отговорност на Прокуратурата на Република България за вреди, произтичащи от трудовото правоотношение на ищеца с негов работодател в друга страна от ЕС. Касаело се за автономно договорно трудово правоотношение, основано изцяло на волята и преценката на страните в правоотношението, без това да има връзка и зависимост с каквито и да е актове и действия на органите на Прокуратурата на Република България.

Оспорва се изцяло и акцесорната претенция за законна лихва от посочената дата в исковата молба - ****г. В процесния случай, при доказана допустимост и основателност на претенциите по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, лихвата била дължима от датата, на която постановлението за прекратяване на наказателното производство от **** г. на Районна прокуратура-гр.Хасково придобило стабилност - за която дата не се съдържали твърдения в исковата молба, не били ангажирани и доказателства.

По тези съображения, ответникът моли съдът да отхвърли като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер, предявеният иск. При условията на алтернативност, се иска да бъде определено максимално ниско обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

4

Страните не спорят, а и от приетите писмени доказателства, вкл. и тези съдържащи се в ДП № 177/2023 г. по описа на РУ-Хасково при ОД на МВР-Хасково, представляващо пр.пр.

№ 764/2023 г. по описа на РП-Хасково, се установява, че на ****г. около ****часа при управление на лек автомобил марка „*********", с рег. № ******, в гр. ****, на ул. „****" № **** ищецът Н. М. Г. е бил спрян за проверка от служители на РУ-Хасково при ОД МВР Хасково, сектор „Противодействие на криминалната престъпност". Бил отведен в РУ – Хасково при ОД МВР – Хасково, където бил тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Draeger Drug Check 5000" с фабр. № ****.

Съгласно съставения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег. № **** г., взетата в ****часа проба отчела наличие на амфетамин. Проверяващият служител на МВР издал талон за медицинско изследване с бл. № **** и холограмни стикери № ****съобразно избрания от ищеца метод – медицинско и химическо изследване. Ищецът Н. М. Г. се явил в СО МБАЛ ****АД, където на ****г. в ****ч. му е била взета кръвна проба, както и е дал проба от урина за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози в организма му, видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози (л.22 от приложеното в цялост ДП № 177/2023 г. по описа на РУ-Хасково при ОД на МВР-Хасково).