Определение № 7119 от 19.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7119 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110134075 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Г. Г. М. е предявил срещу „Фератум България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 174 лв. - недължимо платена сума въз основа на недействителен Договор за потребителски кредит № /номер//26.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 11.06.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 26.08.2022 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № /номер/ по реда на ЗПФУР, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 800 лв., която последният се е задължил да върне в срок до 1 месец заедно с договорената лихва от 50 лв. при ГПР в размер на 49,05 %. Поддържа, че след усвояване на сумата от 800 лв. установил, че му е начислена допълнителна такса за обезпечение (поръчителство) в размер на 174 лв. Сочи, че поръчителството е предоставено от партньор на ответника – „Multitude Bank“ (Малта). Твърди, че е погасил всички задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит.

Излага твърдения, че дължимата такса за поръчителство не е посочена в самия договор за кредит, както и че съгласно чл. 5.3 от общите условия на ответника сключването на договор за гаранция е само възможност за повишаване на кредитоспособността, а не задължително условие. Навежда твърдения за недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Подчертава, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, както и че никога не е подписвал отделен договор за поръчителство и такъв документ никога не му е бил представян.

Допълнително посочва, че текстът на договора е отпечатан с шрифт, чийто 1 размер е по-малък от нормативно изисквания шрифт 12, а също и че в договора липсва яснота и описание на начина, по който е формиран ГПР, както и методиката за изчисляване на общата дължима сума. Поддържа, че сумата за поръчителство е начислена към общия дълг и е част от платените от потребителя средства. Посочва, че след включване на таксата за поръчителство от 174 лв., реалният ГПР по кредита ще надхвърли 70%, респ. ще е по-висок пет пъти размера на законната лихва за забава, определена от Министерския съвет. Излага твърдения, че посочените в договора по-ниски стойности на ГПР по кредита представляват невярна информация и заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че последица от неспазване на тези законови изисквания е недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В условията на евентуалност, излага твърдения за недействителност на клаузата на чл. 5 от договора, въвеждаща задължение за кредитополучателя да обезпечи изпълнението на задълженията си с поръчителство от „Multitude Bank“ (Малта). Намира тази клауза за неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение. Посочва, че клаузата е нищожна поради допуснато противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР по договора. С тези съображения обосновава изначалната липса на основание за плащане на таксата за поръчителство от 174 лв. Отправя искане към съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5 лв., част от вземането в общ размер на 174 лв., като недължимо платена въз основа на недействителния договор за потребителски кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че поръчителството от „Multitude Bank“ (Малта) не било задължително условие за отпускане на кредита, като ищецът е можел да избере свой собствен поръчител или такъв, предложен от кредитора, но сам е избрал „Multitude Bank“ (Малта) като поръчител чрез електронния формуляр на уебсайта на компанията. Смята, че е спазил всички изисквания за прозрачност и информиране на потребителя, като цялата преддоговорна информация и документи били изпратени на ищеца по e-mail, а след като е бил информиран за всички дължими такси и суми, ищецът е потвърдил желанието си за сключване на договора чрез SMS съобщение.

Посочва, че договорът за гаранция не може да се счита за задължително условие, доколкото ищецът сам избира начина на обезпечение. Изтъква, че договорът за гаранция (поръчителство) представлява отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна, а такава е „Multitude Bank“ (Малта), което е самостоятелно юридическо лице и 2 лицензирана банкова институция в Малта, която действа в България въз основа на свободата на предоставяне на услуги. Подчертава, че с поръчителя са отделни икономически субекти с отделни банкови сметки, което се вижда от погасителните планове. Оспорва твърдението за неправилно изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит с аргументи, че таксата за поръчителство не се включва в ГПР, тъй като е възмездна услуга, предоставена от трето лице, и не е била задължителна за получаването на кредита. Поддържа, че не е въвеждал ищеца в заблуждение, тъй като на всеки етап потребителят е бил наясно с икономическите последици и дължимите суми, вкл. тези към поръчителя. Подчертава, че ищецът е имал законова възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не е упражнил това право. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаване, съответно задържане на сумата.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 17.12.2024 г. ищецът е сключил с „Фератум България“ ЕООД Договор за потребителски кредит № /номер/ за сумата от 800 лв. със срок за връщане от 1 месец, при договорна лихва в размер на 50 лв. и ГПР в размер на 49,05 %.

Ищецът е усвоил сумата от 800 лв. по договора по потребителски кредит и ответникът му е начислил такса за обезпечение (поръчителство) в размер на 174 лв.

Поръчителството е било предоставено от партньор на ответника – „Multitude Bank“ (Малта).

Сумата от 174 лв., представляваща такса за обезпечение (поръчителство), не е включена сред заложените стойности за изчисление на ГПР по кредита. Включването на последната сред горните стойности води до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи описаните в исковата молба документи следва да бъде уважено като относимо към предмета на спора и необходимо за правилното му изясняване в частта относно предоставяне на препис от договора за потребителски кредит, погасителен план и СЕФ към договора, както и 3 разписки/платежни нареждания за извършени плащания по договора за кредит. В останалата част следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на твърдения за сключен договор за поръчителство с третото за процеса лице, респ. посоченото от ответника, че не е страна по него.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2026 г. от 14:40 ч., за което страните да бъдат призовани.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „Фератум България“ ЕООД най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи заверен препис от процесния Договор за потребителски кредит № /номер//26.08.2022 г., погасителния план и СЕФ към договора, както и разписки/платежни нареждания за извършени плащания по договора за кредит.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца в останалата му част.

УКАЗВА на ответника, че ако неоснователно не представи документите в указания срок и на основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за установени обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на посочените доказателства.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 4 адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба. Връчването на страните, да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени от страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5