Акт от 06.10.2021, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 533

06.10.2021 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при секретаря Ангелина Латунова като разгледа докладваното от съдия

А.Митрушева адм. дело № 642 по описа на съда за

2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.

172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А.Н.К., ЕГН : **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1253-000104 от 16.02.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, тъй като не може да постигне преследваната от законодателя цел. Принудителната административна мярка се налагала, за да се осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния. В случая от момента на деянието - 16.02.2018 г. до момента на депозиране на жалбата акт срещу жалбоподателя не бил издаван. Лишаването му от права тепърва и доказване виновността за сторено административно нарушение било неправилно и незаконосъобразно, а наказващият орган не можел да обясни пасивността за изтеклия период от време.

Жалбоподателят твърди още, че на 16.02.2018 г. акт не му бил връчван. Считано от тогава, не бил търсен от полицейски служители, на адрес не били постъпвали съобщения или призовки с указания да се яви. Реакцията на АНО била изцяло ненавременна и след изтичане на всички законови срокове. Едва с връчването на ПАМ получил и наказателно постановление, с което се ангажирала и административнонаказателната му отговорност. Необосновано дългият период от издаването до връчване на ПАМ създавал основание за възникване на съмнение относно достоверността. Действително нямало доказателства за сигурно антидатиране, но посочените факти поставяли под сериозно съмнение верността на отразената дата. От друга страна, изтеклият период компрометирал целесъобразността на производството, доколкото санкцията щяла да бъде несвоевременно наложена, а от там и несъответстваща на целената превенция.

С оглед на така изложеното жалбоподателят твърди, че принудителната административна мярка е наложена неправилно и незаконосъобразно и моли същата да бъде отменена.

Ответникът -

Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, съответно не изразява становище по основателността на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На

16.02.2018 г. срещу жалбоподателя А.Н.К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д сер.№ 515540 за това, че на 16.02.2018 г. около 00:00 часа в гр.Хасково на ул.“Христо Ботев“ управлява лек автомобил Р.К.с peг. № Х **** ВР, като на кръстовище с ул."Кр.Марко" и ул."Добруджа" не спира на пътен знак Б-2. Същият отказва проба с Алкотест Дрегер 7510/0065. Издаден талон за медицинско изследване № 0418043 - отказва кръвна проба, както и не представя контролен талон към СУМПС. Посочено е, че с тези си деяния А.Н.К. виновно е нарушил чл. 6, т. 1, чл. 174, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Отбелязано е, че са иззети като доказателство СУМПС № *********, свидетелство за регистрация част II № ********* и 2 броя регистрационни табели Х **** ВР. АУАН е подписан от актосъставителя Илко Карайков, от двамата свидетели по акта и от нарушителя, който е вписал като възражение, че И. К. не е присъствал на пропускането на знак Стоп.

Със

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1253-000104 от 16.02.2018 г., Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково, на основание чл. 22 от ЗАНН е наложил на А.Н.К. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е обоснована със съставения от И. Н.К. - мл. автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, АУАН № Д515540/16.02.2018 г. срещу А.Н.К. за това, че на 16.02.2018 г. около 00:00 часа в гр.Хасково на ул.“Христо Ботев“ управлява лек автомобил Р.К.с peг. № Х **** ВР, като на кръстовище с ул."Кр.Марко" и ул."Добруджа" не спира на пътен знак "Б-2". Същият отказва проба с Алкотест Дрегер 7510/0065.

Издаден талон за медицинско изследване № 0418043 - отказва кръвна проба, както и не представя контролен талон към СУМПС, като е извършил: 1) не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; 2) отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, 3) не съобразява поведението си с пътен знак Б2, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 24.06.2021 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 05.07.2021 г. в Административен съд – Хасково.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, включително писмени доказателства, удостоверяващи компетентността на издателя.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.

171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на Областна Дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР). Видно от представената по делото Заповед № 272з-355/16.02.2017 г., Директорът на ОДМВР Хасково е оправомощил държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (т. 8), да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, поради което настоящият състав приема, че е налице материалната и териториална компетентност на издателя на акта.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. Налице е ясно и точно описание на фактите, въз основа на които органът е обосновал постановяване на процесния акт.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:

В случая правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл.

171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване“, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В случая, съобразно възприетото от ответника в мотивната част на самата заповед, необходимата предпоставка за налагане на тази ПАМ е: отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и неизпълнение от негова страна на предписание за изследване с доказателствен анализатор или даване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, за което на същия е съставен акт за установяване на административно нарушение, като съгласно чл.

189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Изложените в тази връзка възражения на жалбоподателя, че не му е бил съставян и връчван акт за установяване на административно нарушение, не се подкрепят от ангажирани от същия доказателства, опровергащи материалната доказателствена сила на представения АУАН. В тази връзка съдът приема, че в случая такъв акт е редовно съставен на жалбоподателя – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 174, ал. 3 от същия нормативен акт.

От същия АУАН безспорно се установява, че на 16.02.2018 г. в гр.Хасково при извършена проверка след установено управление на лек автомобил „Рено Клио“ с peг. № Х **** ВР, водачът в лицето на жалбоподателя отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, като по категоричен начин е установено и неизпълнение от негова страна на предписание за даване на биологични проби за извършване на лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

В случая същият на практика не оспорва тази фактическа обстановка, поради което следва да се приеме, че ответникът е доказал по несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Константна е съдебната практика, че разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.

Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност за прилагане на ПАМ с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата (в този смисъл Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. дело № 4083/2016 г. по описа на ВАС; Решение № 8077 от 12.06.2014 г. по адм. дело № 800/2014 г. по описа на ВАС; Решение № 3588/31.03.2015 г. по адм. дело № 10872/2014 г. на ВАС и др.).

Разпечатката съдържа 45 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6fe5138-60e5-49c5-820b-4bd60bc58c55