Решение № 323 от 10.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Велико Търново, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110103359 по описа за 2025 година

Ищецът Х. М. Ц. чрез пълномощника си адвокат Д. В. М. твърди в исковата си молба, че сключил с ответника КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит № *******/**.**.****г. Счита договора за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 от ЗПК, тъй като предвиденото възнаграждение за поръчителя за представяне на обезпечение се начислявала пропорционално към вноските на кредита. Счита и клаузата на договора за, предвиждаща заплащането на неустойка за непредставено обезпечение в срок за нищожна на основание чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимата неустойка не била включена в ГПР. Счита за нищожен и договор за поръчителство от **.**.****г., с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК. Предявява иск против „КРЕДИСИМО“ ЕАД за заплащане на сумата 30 лв., недължимо платени по недействителен на договор за потребителски кредит № *******/**.**.****г., както и иск против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за заплащане на сумата 120 лв. недължимо платено възнаграждение на поръчител по недействителен договор за поръчителство от **.**.****г. Претендира разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ АД гр.София с молба от съдебно заседание оспорва исковете против него, като неоснователни и недоказани. Счита, че при сключване на договора за потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Признава, че ищецът е заплатил 1530 лв. по договора за потребителски кредит, с която е погасил главницата по договора, но не е заплатил възнаградителната лихва. Позовавайки се на съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в писмена молба оспорва иска против него, като 1 неоснователен. Признава, че по договора за поръчителство е получил сумата 120 лв. от ищеца. Счита, че при сключване на договора за гаранция са изпълнени условията на закона.

Моли съда да отхвърли иска против него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посочения годишен процент на разходите не отговаря на действителния по договора, тъй като към него следвало да се включи и възнаграгждението по договора за поръчителство, сключен с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което водело до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Поради това и същата клауза била нищожна, като неравноправна, което водело до липса на реквизитите по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Според представения по делото от ответника „КРЕДИСИМО“ АД договор за потребителски кредит № *******/**.**.****г. и приложение № 1 към него, кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1500 лв., при лихвен процент 39.64 % и ГПР 47.70%, като погасяването му се извършва на 16 погасителни вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 10.01.2023г.

В чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № *******/**.**.****г. са уоворени задължения за длъжника за представяне на поръчителство с „одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице /поръчител/“. Според ал.2, в случай, кредитополучателят не предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено и договора не поражда действие между страните.

Изложената фактическа обстановка не основава наличие на нарушения по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора за гаранция с другия ответник сума следва да бъде включена в ГПР по договора за кредит не рефлектира върху действителността на целия договор. То би могло да доведе евентуално до недействителност на тази клауза в договора, но не и на договора като цяло. В този смисъл съдът намира, че доводът на ищеца, че не е спазено съдържанието на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото размера на ГПР не бил включен в договора за потребителски кредит, е неоснователен.

Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона 2 за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора, които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК – изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора за гаранция допълнително дължима сума изобщо следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора за кредит и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Според процесния договор за потребителски кредит, ответникът предоставя на ищеца кредит в размер на 1500 лв., при конкретно посочени в договора лихвен процент и ГПР, като погасяването му се извършва на 16 погасителни вноски, в размер по погасителен план към договора. Други задължения за кредитополучателя по този договор няма, няма и неясноти по отношение на тези клаузи. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 от ЗПК и не води до недействителност на целия договор.

Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР по договора за потребителски кредит е 47.70 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора е посочен лихвения процент по кредита, както и годишния процент на разходите по кредита. Невключването на уговорено в чл.4, ал.1 от договора допълнително плащане по договор за поръчителство в ГПР не обосновава извод за нищожност на договора за кредит. Още повече, че в договора за кредит няма уговорено задължение за длъжника за заплащане на други суми.

Следва отново да се посочи, че в Закона за потребителския кредит изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.

3

По делото се доказва, че получената по договора за кредит главница е 1500 лв., а възнаградителната лихва е в размер на 455.20 лв. и тази уговорка е валидна. Длъжникът е погасил сумата общо 1530 лв. Според признанието на ответника със сумата е погасена главницата, но остава дължима възнаградителната лихва. Следователно със сумата 30 лв. ищецът е заплатил част от възнаградителната лихва по договора и няма заплатени от ищеца суми на ответника „КРАДИСИМО“ АД по договора за кледит без основание.

Предвид на изложените мотиви предявения иск против „КРАДИСИМО“ АД с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 30 лв., със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предявеният иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД против ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за заплащане на сумата 120 лв., със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане получена без основание по нищожен договор за предоставяне на поръчителство от **.**.****г., е основателен и доказан.

Договорът за поръчителство е сключен на основание чл.4, ал.1 договор за потребителски кредит № *******/**.**.****г. Тази клауза на договора е нищожна на основание чл.19, от.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство изменя ГПР по договора за кредит в противоречие със закона Сключеният с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за поръчителство също е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Изцяло в противоречие с принципите на добросъвестност и равнопоставеност, както и изобщо - с добрите нрави, между страните е сключен договор за гаранция на задълженията по сключения договор за кредит със свързано с кредитополучателя лице, което същевременно е уговорено като условие в самия договор за кредит.

В разпоредбата на чл.143 от ЗЗП се съдържа легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Договорът за поръчителство е неравноправен по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – той води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно както кредитора по договора за кредит, така и „поръчителя“ по договора за поръчителство.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 25.56 евро за държавна таска Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвоката на ищеца, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между страните, като ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднено лице.

Поради това и ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД следва да заплати на пълномощника 4 на ищеца адвокат Д. В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро за оказана правна помощ на ищеца Х. Ц., определен съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, съобразно фактическа и правна сложност по делото, цената на исковете и уважената им част.

На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът дължи на „КРЕДИСИМО“ ЕАД юрисконсултксо възнаграждение в размер на 75 евро

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ул. ***, гр.

***, против „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България", иск правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 30 лв., със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.