Решение № 411 от 14.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Стара Загора, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20235500500730 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба от П. С. К., чрез адв.М.

М. от АК - Разград, против Решение № 386/14.07.2023г., постановено по гр.д.

№ 1069/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се отхвърлят предявените от П. С. К. против В. К. К. иск за заплащане на сумата 2500 лева, представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползване на 3771.50/17543 идеални части от недвижим имот: апартамент №9, находящ се в гр.С.З., ***, заедно с мазе № 9 от 4,15 кв.м., както и с 15,74 кв.м., представляващ 9,41% идеални части от общите части на сградата, както и с правото на строеж върху 83,67 кв.м. за периода от 30.11.2016 г. до 30.11.2021 г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1250 лв. мораторна лихва за забава за периода от 30.11.2018г. до 30.11.2021 г. като неоснователни.

Въззивникът обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и непълнота на доказателствата. Излага подробни съображения в тази насока. Намира, че правните изводи на съда не кореспондирали със събрания по делото доказателствен материал. Налице били нарушения на правилата на формалната логика при решаване на делото.

При липсата на осигурен достъп до имота и притежание на ключ от него от негова страна, съдът направил логически грешен извод, че достъпът му до имота не бил ограничен от въззиваемата. Твърди, че след последното по делото съдебно заседание, проведено на 23.01.2023г. въззиваемата започнала 1 да му внася по банковата сметка месечна сума в размер на 64 лв., с основание „наем м. февруари 2023г. за ап. гр.С.З., ***“. Счита, че било налице признание на неизгоден за въззиваемата факт, а именно, че същата ползва целия имот и поради тази причина му заплаща доброволно дължимата сума.

Счита, че искът е доказан, както по основание, така и по размер, като съдът следвало да кредитира изцяло заключението на вещото лице инж.Ж.К. в изготвения втори вариант.

Моли съдът да отмени постановеното решение и вместо него да постанови ново, с което да осъди въззиваемата В. К. К. да заплати на П. С. К. сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за ползване на 3771.50/17543 идеални части от процесния недвижим имот, считано от 30.11.2016 г. до датата на предявяване на искова молба пред съда 30.11.2021г., ведно с мораторната лихва за забавено изпълнение в размер на 1 250 лева, дължима върху всяко едно неизплатено месечно обезщетение, считано от 30.11.2018г. за дължимите преди тази дата месечни обезщетения и считано от края на съответния календарен месец, до датата на завеждане на исковата молба за месечните обезщетения, дължими след 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата В. К. К.. В съдебно заседание въззиваемата се явява лично и взема становище, че решението на КРС е валидно, допустимо и правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя писмена защита.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с бракът му с ответницата бил прекратен с решение №107/24.07.2003г. по гр.д.№2781/2002г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Семейното им жилище - Апартамент №9, находящ се в гр.С.З., ***, на пети терасовиден етаж, със застроена площ от 67.93кв.м., заедно с мазе №9, подробно описан в нотариален акт №17, том II, рег.№2528, д.№147/2000г. на нотариус И.Т., с район на действие РС-Стара Загора, било предоставено за ползване на ответницата. С нотариална покана акт №53, т о м I , общ рег.

№1929/18.07.2003г. на нотариус А.К.-рег.№309 на НК, връчена на ответницата на 22.07.2003 г. поискал да му заплаща ежемесечен наем в размер на 65 USD щатски долара за ползването на 1/2 идеална част от жилището.

Счита, че от 22.07.2003 г. ответницата му дължала обезщетение за ползване на имота и изпаднала в забава при изплащане на всяко от дължимите месечни обезщетения. След влизане в сила на решението по брачното дело, бил проведен делбен процес по гр.д.№1510/2005г. по описа на Районен съд-Стара 2

Загора, приключил с решение от 21.08.2009г., изменено с влязло в сила решение №76/21.04.2010г. по в.гр.д.№576/2009г. по описа на Окръжен съдСтара Загора, с което недвижимият имот бил възложен в дял на В. К. К., срещу парично уравнение на дела му от 15372 лева в срок от шест месеца.

Поради пълно неизпълнение от нейна страна и незаплащане на паричното уравнение, по нейно искане с решение №76/21.04.2010г. на ОС-Стара Загора било обезсилено решението по гр.д.№3212/2014г. на РС-Стара Загора, а недвижимият имот бил изнесен на публична продан, при начална цена от 84000 лева. Твърди, че ответницата ползва и владее еднолично недвижимия имот, считано от влизане в сила на решението по привременните мерки по брачното дело и след прекратяване на брака, както и след влизане в сила на решение №1110/03.11.2014г. постановено по гр.д.№3212/2014г. по описа на РС-Стара Загора - от 10.12.2015г. Тя го лишавала от възможността да ползва съсобствената вещ, поради което за него възниквал правен интерес от завеждане на искова претенция за заплащане на обезщетение за неползване на съсобствения недвижим имот за периода 30.11.2016г.-30.11.2021 г. в размер на 2500 лв., както и за заплащане на мораторна лихва върху всяко дължимо месечно обезщетение, считано от 30.11.2018г. за месечните обезщетения, дължими преди тази дата до датата на завеждане на исковата молба, а за тези, които били дължими след 30.11.2018г., считано от края на календарния месец, за който се дължи обезщетението до датата на завеждане на исковата молба в общ размер на 1250.00 лв. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди В. К. К. да заплати на П. С. К. сумата от 2500 лева обезщетение за ползване на 3771.50/17543 ид.части от съсобствения недвижим имот, считано от 30.11.2016 г. до датата на подаване на искова молба- 30.11.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 1250 лв. за периода от 30.11.2018г. за дължимите преди тази дата месечни обезщетения и считано от края на съответния календарен месец, до датата на завеждане на исковата молба за месечните обезщетения дължими след 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Възразява, че еднолично ползва и владее процесния имот, считано от влизане в сила на решението по привременните мерки по бракоразводното дело до настоящия момент, както и че е лишавала ищеца да ползва имота съобразно неговата идеална част в претендирания период. Твърди, че не ползва, както своята идеална част, така и тази на ищеца от 2012 година. В началото на лятото на 2010 г. ищецът П. К., посетил кантората й и я помолил да му даде ключа за процесния апартамент като й казал, че иска да отседне в него, за да се види с дъщеря им Г.П.К., която била навършила 16 години. Съгласила се и тогава му дала ключа от процесното жилище. През това време с детето им живеели в апартамента на нейните родители. Ответникът останал в гр.С.З. за два-три дни в процесния апартамент, след което си заминал. Тогава дъщеря й посещавала жилището, за да се среща с него. Прави възражение за изтекла 3 погасителна давност на претендираното обезщетение и на лихвата за забава, като заявява, че в конкретния случай била приложима кратката три годишна погасителна давност.

За да постанови решението си КРС е приел за установено следното:

Страните по делото В. К. К.а и П. С. К. са закупили следният недвижим имот: апартамент №9 /девет/, находящ се в гр.С.З., ***, със застроена площ на апартамента от 67.93 кв.м., заедно с мазе №9 от 4.15 кв.м., както и с 15,74 кв.м., представляващи 9.41 % идеални части от общите части на сградата, както и с правото на строеж върху 83.67 кв.м. за сумата 17543 лв. С решение №107/24.07.2003г., постановено по гр.д. №2781/2002г. по описа на Районен съд - Стара Загора, сключеният на 11.10.1992 г. в гр.С.З. между В. К. К.а и П.

С. К. граждански брак е прекратен. Родителските права по отношение на роденото от брака дете Г.П.К. са предоставени за упражняване на майката В.

К. К.а, а ползването на семейното жилище, представляващо апартамент №9, находящ се в гр.С.З., на ***, е предоставено на съпругата В. К. К.а. С Нотариална покана акт №53, том I, общ рег.№1929/18.07.2003г. на нотариус А.К., рег.№309 на НК, връчена на 22.04.2003 г. В. К. К.а е поканена да му заплаща наем в размер на размер на 65 USD на месец за 1/2 идеална част от ползването на семейното жилище и обзавеждането. С Решение №30/14.04.2006г., постановено по гр.д.№1510/2005г. по описа на Районен съд - Стара Загора е допусната съдебна делба между П. С. К. и В. К. К.а по отношение на процесния недвижим имот: апартамент №9, находящ се в гр.С.З., на ***, със застроена площ от 67.93 кв.м., заедно с мазе №9 при квоти:

13771,50/ 17543 ид.част за В. К. К.а и 3771,50 /17 543 ид.част за П. С. К.. С решение от 21.08.2009г. по гр.д. №1510/2005 г. на РС-Стара Загора, в дял на В. К. К. е поставен процесния недвижим имот. С влязло в сила Решение №1110/03.11.2014 г. по гр.д. №3212/2014 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора е прогласено обезсилването по право на съдебното решение от 21.08.2009 г. по гр.д.№1510/2005г. по описа на Районен съд-Стара Загора и решение №76 от 21.04.2010г. по в.гр.дело №576/2009г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която на съделителката В. К. К.а е поставен в дял недвижимия имот: апартамент № 9, находящ се в гр.С.З., ***, с площ 67.93 кв.м, поради пълно неизпълнение на задължението за заплащане на определеното парично уравнение и имотът е изнесен на публична продан при първоначална продажна цена 84000 лв.

От показанията на св.Г.П.К. - дъщеря на страните, съдът е установил, че през лятото на 2010г. баща й се е върнал в България и двамата с него са отишли в апартамента. Тогава той е живеел в Холандия. Не помни кой е отключил апартамента, но са били само двамата с баща си. Не са намерили никой в жилището и друго лице по това време не е живяло в него. Към този момент с майка си са живеели в жилището на баба й и дядо й в гр.С.З., на ***.

След 2010 г. майка й не е ползвала имота, тъй като е живеела при своята майка. В апартамента няма вещи на майка й и баща й от 2013г. Преди това там е имало вещи на майка й и на свидетелката вещи. След 2013 г.

4 апартаментът е бил даван под наем от майка й. От показанията на св.В.М.Л., съдът е установил, че от 2013г. до месец май 2021г. е живял в съжителство с ответницата К. в собственото му жилище. След като са се разделили ответницата се е върнала да живее при майка си на *** в гр.С.З., където живее й понастоящем.

Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Г.К. и В.Л., преценени и съобразно чл.172 от ГПК, тъй като почиват на техни преки и непосредствени лични впечатления и не са опровергани от другите доказателства по делото.

От заключението на вещото лице, съдът е приел, че размерът на обезщетението за ползване на притежаваните от ищеца ид.части от имота за периода от 30.11.2016 год. до 30.11.2021 год. е в размер на 2 296 лева, определено за необзаведен имот, а мораторната лихва за процесия период е 1165.23 лв. Размерът на обезщетението за ползване на притежаваните от ищеца идеални части от имота за периода от 30.11.2016 год. до 30.11.2021 год., определен на база среден месечен наем е 3050 лв.