Решение № 837 от 12.11.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Благоевград, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Д. Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102795 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Н. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. *****, представлявано от Д. М. М. - управител, срещу „***" ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „*****, представлявано от *** и *****.

Ищецът е предявил иск срещу ответното дружество за обявяване нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1129125 от 26.02.2022г., сключен между Н. И. Б., ЕГН ********** и „***" ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „*****, представлявано от *** и *****, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника.

Ищецът е предявил срещу ответника и осъдителен иск за сумата от 247,75 лв. /двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/ – представляваща платена при изначална липса на правно основание сума по договор за потребителски кредит № **** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.12.2023г./ до окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на съда от 14.10.2024г. /л. 100 – л. 101 от делото/, с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция, като това е пълният размер на вземането).

Ищецът твърди, че на 26.02.2022 година между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1129125, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Сочи, че страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лв., който ищецът е следвало да погаси за срок от 45 месеца, като е следвало да върне сумата с лихва 5,12% или 51,20 лв. /или общо 1051,20 лв./, с посочен годишен процент на разходите в размер на 0,00%. Сочи, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на Дружеството ответник, като при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът па възнаграждението за предоставяне на 1 гаранция от свързано с кредитора дружество. Твърди, че след като усвоил сумата от 1000 лв., Н. Б. установил, че освен заемната сума от 1000 лв., са му начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „***" ЕООД, в размер на 428,80 лв. Излага, че към датата на подаване на иска Н. Б. е погасил задълженията си по договора за потребителски кредит. Поддържа, че процесният договор е недействителен, тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, като в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Излага, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие.

Заявява, че не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян. Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Излага, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него, като бил посочен само ГПК в %, но не е бил посочен начинът на изчисляването му, поради което твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място заявява, че е сгрешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. Сочи, че ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение, с което се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Поддържа, че посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, сочи, че представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването па забраната па чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Смята, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Посочва, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Поддържа, клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл. 10а, ал. 4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи 2 поръчител, избран от него. Навежда, че сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Заявява, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Фератум Банк /Малта/ и след като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. Сочи, че ищецът е получил по e-mail преддоговорна информация, в която било посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит „***“ ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно от това потребителят получава по електронна поща и цялата документация от Фератум Банк (Малта), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Твърди, че ищецът, след като първо сам е посочил Фератум Банк (Малта) като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Излага, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от действията си, твърди, че ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо Фератум Банк (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него. Смята, че са напълно неоснователни твърденията на ищеца, че е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП. Сочи, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочва избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не е задължен да сключи договора. От представения Стандартен европейски формат на преддоговорна информация (СЕФ) било видно ясно и недвусмислено възможностите за обезпечаване на кредита, съответно икономическите последици за ищеца, ако избере поръчителство чрез сключване на договор за гаранция с Ferratum Bank (Малта). Счита, че дължимите към Фератум Банк (Малта) суми са описани подробно и в договора за гаранция, който ищецът доброволно е сключил. Поддържа, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя и ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, сочи, че този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит. Посочената разпоредба обхваща именно услуги, предоставяни от трето лице Ferratum Bank (Малта), която е с незадължителен характер по смисъла на закона. По отношение на твърдението на ищеца, че сключването на Договор за гаранция с Multitude Bank (Малта) има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита сочи, че същото е напълно неоснователно, като излага, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира финансовия риск, който „***“ ЕООД носи от възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. „***“ ЕООД има интерес от получаването на обезпечение именно за да си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника. Счита, че е предоставил на ищеца цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране. Сочи, че информацията се предоставя във формата на СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК, като такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е запознал. Заявява, че кредитополучателят е уведомен за това свое задължение преди да е взел решение за сключването на договора и 3 може да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояния да изпълни това изискване на кредитополучателя или не. След като кредитополучателят е уведомен предварително за това изискване на кредитора, сочи, че той разполага с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му информация за дължимите суми, да сключи договора за кредит съгласно своя избор.

Посоченият ГПР от 49,93 % в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от Фератум Банк (Малта) услуга за гаранция, от своя страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на Договора за кредит. Поддържа, че твърденията на ищеца, че е бил принуден да сключи Договор за гаранция с Фератум Банк не отговарят на обективната действителност, тъй като ищецът е разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки. Навежда, че това негово право е предвидено и в чл. 9 от Договора. Дори да се приеме, че ищецът е узнал едва след сключването на договора за кредит (въпреки неколкократно предоставяната информация), че трябва да обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна възмездна услуга, твърди, че той е имал на разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора без да дължи обезщетения или неустойки. Посочва, че той не е упражнил това свое право, поради което се приема, че той е разбрал и приел смята клаузата на чл. 5 от Договора за кредит.