Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 15.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1212/2025
Вид
Решение № 10
Подписан
15.01.2026
В сила
15.01.2026
Състав
Петя Кръстева Георгиева, Диана Кирилова Мицканова-Лазарова , МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.2 предл. първо · Наказателен кодекс
  • чл.144, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.26 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Бургас, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100601212 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 85 от 23.05.2025г., постановена по НОХД № 1302/2024г., Pайонен съд-Бургас е признал подсъдимия Д. И. И. с ЕГН **********, за виновен в това, че в периода от 14.09.2021г. до 19.02.2022г. в с.М., обл.Бургас, и в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на Г. С. И. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянията са извършени, както следва:

- на 14.09.2021г. в с.М., обл.Бургас, се заканил с убийство на Г. С. И., изричайки думите „Ще те убия!“, „Ще ти залепя некролога!“, „Ковчега, нали съм ти обещал, знаеш, ще те заровя!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

- на 14.01.2022г. в гр.Бургас се заканил с убийство на Г. С. И., изричайки думите „Ще те убия, ще ти отнема живота!“, „Няма повече да видиш М., ще останат сираци!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

- на 19.02.2022г. в гр.Бургас се заканил с убийство на Г. С. И., изричайки думите „Ако не слезеш долу при мен, това ще е последния ти ден от живота, ще те убия и М. ще остане сираче!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК /ред. ДВ, бр.16 от 2019г./, поради което и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на Г. С. И. с ЕГН **********, сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като съдът е отхвърлил предявения иск за разликата до първоначално предявения размер от 15000 лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Д. И. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас разноски от досъдебното производство в размер на 2340 лева, както и сумата в размер на 240 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 80 лева, представляваща разноски в съдебното производство, както и сумата от 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, в полза и по сметка на Районен съд - Бургас. Веществените доказателства - два броя дискове, находящи се на л.112, том 1 от ДП и л.34, том 2 от ДП, съдът е постановил да останат приложени по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да бъдат унищожени по предвидения ред.

Срещу така постановената присъда била подадена въззивна жалба от подсъдимия И., чрез защитника му – адв.Радостин Пенев от АК-Бургас, съдържаща бланкетни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се необоснованост, поради липса на доказателства и незаконосъобразност, изразяваща се в нарушения на материалния и процесуалния закон, без да се сочат конкретни доводи. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда в наказателната й част, и постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, както и отмяна на същата по отношение на уважената част от гражданския иск. Не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна и предлага съдът да потвърди първоинстанционния съдебен акт, като правилен и обоснован.

Счита, че фактическата обстановка била правилно установена и изцяло подкрепена от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд коректно бил анализирал отделните доказателства и достатъчно задълбочено бил изяснил защо кредитира показанията на отделните групи свидетели. Правилно било решението на съда и по отношение на отказа му да кредитира с доверие показанията на малолетната свидетелка М. И., поради емоционалната й, психическа и физическа незрялост. Коректно било отмерено и наложеното на подсъдимия И. наказание от една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция частният обвинител и граждански ищец Г. И. се е явила, заедно с упълномощения си защитник – адв.Станко Кралев от АК-Бургас, който предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена, тъй като материалният закон бил приложен правилно, без да са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Буквалната препратка към обвинителния акт, съдържаща се в мотивите към атакуваната присъда не бил съществен порок, тъй като съдът бил обвързан от фактическата рамка на обвинението, изложено именно в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По отношение на доказателствения анализ счита, че съдът коректно бил посочил кои показания на отделните свидетели следвало да се кредитират и защо. Извън обособените две групи свидетели, подкрепящи съответно обвинението и защитата, стоял полицейският служител - свидетелят Ю. Х., чийто показания били надлежно приобщени в съдебното заседание и правилно били използвани от съда. Правилно било и решението на съда да не 2 се довери на изложеното от свидетеля М. И., предвид становището на психолога, дадено преди извършване на разпита, според което детето било в конфликтна лоялност, и достоверността на изложеното от него следвало да се постави под съмнение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият И. се е явил, заедно с упълномощения си защитник – адв.Росен Кожухаров от АКБургас, който поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Според защитата, при изготвянето на мотивите към присъдата съдът бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като преобладаващата част от възприетата от него фактическа обстановка съставлявала идентично копие на обстоятелствената част на обвинителния акт. Такъв подход бил допустим единствено ако производството по делото протичало, като съкратено съдебно следствие при признаване на фактите и обстоятелствата от подсъдимия, какъвто не бил настоящият случай. За съда съществувало абсолютното задължение да изложи своите виждания по отношение на фактическата обстановка, особено когато били събрани нови доказателства в хода на съдебното следствие пред него. Отделно от това, доказателствата по делото, в частност свидетелските показания били противоречиви, а анализът им, извършен от районния съд, не бил задълбочен в достатъчна степен. Счита, че съдът бил подходил крайно избирателно към двете групи свидетели, тъй като бил приел противоречията в показанията на едната група свидетели за разбираеми, предвид изминалия дълъг период от време, а когато подобни противоречия били налични в показанията на свидетелите, подкрепящи защитната теза, съдът бил прел, че тези разминавания са основание да не се цени предоставената от тях информация. Според защитника, съдът следвало да кредитира с доверие и показанията на свидетелката М. И., която е *** на подсъдимия И. и частния обвинител и граждански ищец И., тъй като в принципен план децата не лъжели, а по делото отсъствали данни показанията й да били манипулирани от някого. Отправен е и упрек към това, че съдът не се бил произнесъл по отношение на възражението на защитата към изготвената по делото психическа експертиза на свидетелката И., още повече предвид факта, че подсъдимият И. бил представил доказателства за здравословното й състояние. По отношение на частта от обвинението, касателно датите 14.01.2022г. и 19.02.2022г., защитникът набляга на обстоятелството, че непосредствено след предполагаемото извършване на деянията, не е последвала никаква жалба от страна на И. срещу подсъдимия, а такива били подадени едва две седмици по-късно, което било житейски нелогично. Досежно датата 19.02.2022г. - по делото лисвали каквито и да било доказателства не само, че престъпление било извършено, а че изобщо е имало някакъв контакт между подсъдимия и частния обвинител. Предлага се, ако съдът приеме, че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваната присъда да бъде отменена и делото върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав, а в случай, че се приеме липсата на такова нарушение, моли съдът да постанови нова въззивна присъда, с която подсъдимият И. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В последната си дума подсъдимият И. твърди, че с бившата си съпруга частният обвинител и граждански ищец И., са имали някакви „разминавания“, но никога не бил отправял заплахи и закани, както тя твърдяла. Моли 3 присъдата да бъде отменена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319, ал.1 от НПК преклузивен петнадесетдневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основните доводи на защитата пред въззивната инстанция за допуснати от районния съд нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на присъдата и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане сочат на практика липса на мотиви към съдебния акт, конкретно изготвянето им в разрез с разпоредбата на чл.305, ал.2 от НПК. Няма спор, че в преобладаващата си част възприетата от съда фактическа обстановка в действителност представлява почти дословен препис на тази, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Такъв подход от страна на съда обаче би съставлявал порок единствено ако мотивната част към присъдата, разгледана в своята цялост, не покрива заложените в горепосочената норма изисквания, какъвто не е настоящият случай. Независимо, че обвинението касае три отделни, самостоятелни деяния, фактическата обстановка около извършването им не е така многопластова и на практика се състои от дата и място на извършването на деянията, поведението на извършителя и конкретните, използвани от него изрази, с които е реализирал престъплението.

Това ясно личи и от факта, че второто и третото по време обвинения се състоят буквално от описанието на така посочените елементи. По отношение на нито един от тези компоненти, в случай, че намери обвинението за изцяло доказано от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, както всъщност е сторил, съдът не може да се отклони от изнесеното в обстоятелствената част на обвинителния инструмент, тъй като по този начин би променил фактическата рамка на обвинението, което вече би съставлявало съществено нарушение от категорията на абсолютните, ако това не е било сторено по съответния ред - чл.287 от НПК. Тоест характеристичните особености на фактологията обективно са изисквали използването на идентични думи и изрази, както в обвинителния акт, така и в мотивната част на присъдата, още повече когато се касае за дати, места, имена и цитати на думи, изречени от конкретни лица. Вярно е, че съдът е могъл да използва различни от вече посочените от прокурора изрази, описвайки взаимоотношенията на подсъдимия И. и частния обвинител И., и действията на участващите и присъстващите при инцидента лица, развил се на 14.09.2022г., но това е изцяло предоставено на волята на съдията, разглеждащ делото, до личния му избор за описание на установените от него факти и по никакъв начин не може да рефлектира отрицателно върху правилността на съдебния акт, още повече да съставлява самостоятелно основание за отмяна на присъдата, какъвто резултат се цели от защитата, характеризирайки така стореното, като отменително основание по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК.