Определение № 1524 от 07.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1524 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501307 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 344, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от З. Г. З., ЕГН **********, Н. Б. Ц., ЕГН**********, Г. Н. Д., ЕГН **********, Т. В. С., ЕГН

**********, Е. В. Н., ЕГН **********, Г. В. С., ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат М. Д., срещу Решение № 131 от 11.03.2024 г. на Районен съд – Асеновград по гр. д. № 816/22 г., в частта имаща характер на определение , с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателите против Д. Г. С., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 7680 лева, представляваща обезщетение за ползване на общата вещ за периода от 13.01.2021г. до 31.05.2022г., както и да се постанови кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и уважаване на пртенциите на жалбоподателите.

Ответната страна Д. Г. С., ЕГН **********, чрез пълномощника си М. К., оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 344, ал. 3ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявен на 18.04.2022г. от Д. Г. С., ЕГН ********** против жалбоподателите иск за делба на поземлен имот с идентификатор №** по КККР на ***, община **, област **, с площ: 257 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 53 кв.м сграда, с идентификатор **.

С постановеното Решение № 131 от 11.03.2024 г. първоинстанционния съд е допуснал делба на процесния недвижим имот при квоти: за З. Г. З. – 12/60 идеални части; за Д. Г. С. – 12/60 идеални части; за М. К. С. – 3/60 идеални части; за И. К. С. – 3/60 идеални части; за В. И. С. – 6/60 идеални части; за Н. Б. Ц. – 6/60 идеални части; за Г. Н. Д. – 6/60 идеални части; за Т.

В. С. – 4/60 идеални части; за Е. В. Н. – 4/60 идеални части; за Г. В. С. – 4/60 идеални части.

С решението си съдът е оставил без уважение искането на ответниците З. Г. З., ЕГН **********, Н. Б. Ц., ЕГН**********, Г. Н. Д., ЕГН **********,

Т. В. С., ЕГН **********, Е. В. Н., ЕГН **********, Г. В. С., ЕГН

**********, направено с отговора на исковата им молба от 02.06.2022г. , за осъждане на съделителя Д. Г. С., ЕГН **********, да им заплати сумата от общо 7680 лева, представляваща обезщетение за ползване на общата вещ за периода от 13.01.2021г. до 31.05.2022г., както и да се постанови кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

Решаващият състав на съда намира първоинстанционното определение в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателите по чл.31,ал.2 от ЗС за процесуално недопустимо, поради следното:

По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и 2 само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т.е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК (включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т.е. – претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл.

344, ал. 2 от ГПК. Възможно е един съделител да предяви още преди постановяване на решението по допускане на делбата, както искане за постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

За да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените императивни процесуални норми – по искането за привременни мерки – найрано с решението си по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки), а по материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС – най-рано с решението си по чл. 346 от ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението). Когато има неясноти и противоречия при предявяването на тези искания на съделителите, те следва да се отстранят чрез даване на указания от съда за уточняването им.

При така възприетото разрешение на поставения по делото правен въпрос следва, че първоинстанционният съд е постановил процесуално недопустим съдебен акт, като е отхвърлил претенцията на жалбоподателите за осъждане на съделителя Д. Г. С., ЕГН **********, да им заплати по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК обезщетение за ползването на процесния недвижим имот за вече изминал период от време, т.е. –преждевременно се е произнесъл по 3 претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Поради това обжалваното определение следва да бъде обезсилено в тази му част и след връщането на делото на първоинстанционния съд, същият - във втората фаза на делбеното производство следва да разгледа по реда на чл. 346 от ГПК претенцията на жалбоподателите за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

В останалата обжалвана част въззивният съд намира определението на първоинстанционния съд за правилно.

За да се уважи искането по чл. 344, ал. 2 ГПК по делото следва да се установи, че претендиращият обезщетение съделител е лишен от възможността да ползва делбения имот съобразно квотата си в съсобствеността, установена със съдебното решение по допускането на делбата, по причина, че имотът се ползва от друг съделител.

В разглеждания казус от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по изслушаната СОЕ, не се установява съделителят Д. Г. С., ЕГН **********, да ползва процесния имот. Същевременно от така посочените доказателствени източници е установено по делото, че е налице и осигурен свободен достъп до имота, в който никой не живее , като жилищната сграда се намира в изключително лошо фактическо състояние и е застрашена от самосрутване.

По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 344, ал. 2 от ГПК и обжалваното определение, в частта, с която първоинстанционният съд е отказал да определи привременни мерки в рамките на делбеното производство следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 131 от 11.03.2024 г. на Районен съд – Асеновград по гр. д. № 816/22 г., в частта имаща характер на определение , с която е отхвърлена претенцията на З. Г. З., ЕГН **********, Н. Б. Ц., ЕГН**********, Г. Н. Д., ЕГН **********, Т. В. С., ЕГН **********, Е. В.

Н., ЕГН **********, Г. В. С., ЕГН **********, против Д. Г. С., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 7680 лева, представляваща обезщетение за ползване на общата вещ за периода от 13.01.2021г. до 31.05.2022г. и

ВРЪЩА делото на РС- Асеновград в тази му част за разглеждане на претенцията на жалбоподателите във втората фаза на производството по допуснатата съдебна делба.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131 от 11.03.2024 г. на Районен съд – Асеновград по гр. д. № 816/22 г., в частта имаща характер на определение , с 4 която е отхвърлена претенцията на З. Г. З., ЕГН **********, Н. Б. Ц., ЕГН**********, Г. Н. Д., ЕГН **********, Т. В. С., ЕГН **********, Е. В.

Н., ЕГН **********, Г. В. С., ЕГН **********, по чл.344,ал.2 от ГПК за определяне на привременни мерки в рамките на делбеното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5