Решение № 220 от 31.12.2018, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 220

Самоков, 31.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

САМОКОВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори август две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кирил Павлов при участието на секретаря Антоанета Чакалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1468 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

И. Александнов Г. *** иск за собственост на основанията давностно владение и наследство на поземлен имот, представляващ зеленчукова градина в местността „Божкова кория”, в землището на село Бели Искър с площ 700 квадратни метра, при граници и съседи: река Бели Искър, Валентин Арангелов Благоев, Йордан Ангелов Радойков и път. Твърди се че имотът е с проектен № 0344.2.713.

Сочи се в исковата молба, че до приемането на последния регулационен план на село Бели Искър имотът попадал извън регулацията на селото.

Твърди се в исковата молба, че този процесен имот не е влизал в ТКЗС, владян е от Георги Радойков - дядо на ищеца, бивш жител ***, починал през 1978 година, след неговата смърт имота е владян от бащата на ищеца Александър Г. Радойков бивш жител *** Искър починал през 1985 година а след смъртта му включително и до настоящия момент имота го владее ищецът и семейството му. Твърди се че имотът е заграден от наследодателите на ищеца и не са променяни границите по съществуващата ограда.

Ищецът твърди в исковата си молба, че за процесния имот притежава решение за признато право на собственост по чл. 18ж ал. 1 от ЗСПЗЗ по заявление вх. № 1500/12. 02. 1992 година на ПК Самоков.

Твърди се че имотът се намира в чертите на село Бели Искър и че не може да се снабди със скица за имота, тъй като при приемането на последния регулационен план от 1979 година, одобрен със Заповед № АБ 289/1979 година ответникът Община Самоков е урегулирала цялата местност „Божкова Кория” и процесният имот, който ищецът твърди че е наследствен с проектен идентификатор 0344.2.713 е станал част от имот с идентификатор ***, целият с площ 4, 368 дка. Твърди се в исковата молба, че този имот 51 никога не е бил общинска собственост а в него са разположени зеленчукови градини частна собственост на жители на село Бели Искър.

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да признае за установено по отношение на ответника че ищецът е собственик на основание давностно владение и наследство на процесния поземлен имот, представляващ зеленчукова градина в местността „Божкова кория”, в землището на село Бели Искър с площ 700 квадратни метра, при граници и съседи: река Бели Искър, Валентин Арангелов Благоев, Йордан Ангелов Радойков и път с проектен № 0344.2.713, както и да осъди ответника Община Самоков да заплати на ищеца направените по делото разноски.

В съдебно заседание И.А.Г. поддържа предявения иск чрез пълномощниците си адвокат Стефанова и адвокат Николова – Гелова.

Ответникът Община Самоков оспорва предявения иск. На първо място пълномощникът на ответника твърди в отговора на исковата молба, че искът е недопустим. Отделно от това в отговора на исковата молба се оспорва и основателността на иска. Изразява се становище че искът е неоснователен, по съображения че ищецът не е собственик на процесния имот.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства прие следното:

Искът е допустим. Претендира се собственост на имота предмет на иска, а ответникът оспорва тази собственост.

Достатъчно за допустимост на иска и правен интерес от предявяването му, е че за имот, който ищецът претендира за собствен, собствеността му е визирана като общинска в акт за частна общинска собственост.

По основателността на иска.

Ищецът И.А.Г. с ЕГН ********** е един от наследниците на Георги Христов Радойков ЕГН **********,***, починал 17. 02.

1978 година.

В тежест на ищеца е на доказване, а не установява преди смъртта си Георги Христов Радойков да е бил собственик на претендираното основание давностно владение на имота предмет на иска, а именно зеленчукова градина в местността „Божкова кория”, в землището на село Бели Искър с площ 700 квадратни метра, при граници и съседи: река Бели Искър, Валентин Арангелов Благоев, Йордан Ангелов Радойков и път.

Не е спорно по делото, че този имот е земеделски и до приемането на последния регулационен план имотът попадал извън регулацията се селото. Нито Георги Христов Радойков, наследодател на ищеца, нито самият ищец са ставали собственици на процесния имот, включително и до приключване на устните състезания по делото.

Не е довело до собственост на наследодателя на ищеца и не налага извод за собственост на ищеца твърдението, че имотът не е влизал в ТКЗС. Щом ищецът не представя решение на поземлената комисия, респ. Служба „Земеделие” за възстановяване на собствеността в конкретните претендирани граници, съдът приема че ищецът не е придобил собственост върху процесния имот. Възстановяването на собствеността върху земеделски имот, независимо дали е включван в ТКЗС не завършва с решението на административния орган по ЗСПЗЗ за признаване право на собственост по чл. 18ж ал. 1 от ЗСПЗЗ по заявление вх. № 1500 от 12. 02. 1992 година. Това не води до собственост на ищеца върху процесния имот, щом той не се легитимира със решение за възстановяване на собствеността в конкретни граници и скица.

По делото за претендираното от ищеца владение като придобивно основание са разпитани свидетели Зуликарски, Конярски, Райчо Борисов Галев и К.С.Г.. От показанията на тези свидетели поотделно и в тяхната съвкупност не се установява дядото на ищеца да е владял процесния имот за времето необходимо за придобиването му по давностно владение. Това означава 20 години преди образуване на ТКЗС. По силата на чл. 11 ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 година собствеността върху земеделските и въобще незастроени имоти извън населеното място, включително извън село Бели Искър е запазена само в идеални граници, но е изгубена в реални граници. Щом към този момент имотът е бил извън селото, независимо дали е внесен в ТКЗС или не, щом не е възстановена собствеността му по ЗСПЗЗ в конкретни и претендираните в исковата молба граници, ищецът не е собственик на процесния имот.

В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт, на който страната основава своите искания или възражения. Щом ищецът не доказва собственост придобита от наследодателя му Георги Христов Радойков по давностно владение съдът, прилагайки правилата на доказателствената тежест приема, че такава собственост няма. Фактическа власт върху процесния земеделски имот след 1958 година не води до собственост по давностно владение, тъй като нито ищецът нито наследодателят му са владяли процесния земеделски имот въз основа на някой от документите визирани в чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ, а именно писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ. По аргумент от тази разпоредба щом владението на земеделски имот не се основава на такъв документ не може да се придобива собственост по давност след масовизацията на ТКЗС, което в Бели Искър е 1958 година. След този момент фактическа власт върху земеделски имот, какъвто е процесния не води до собственост на претендираното основание давностно владение. Собствеността върху такива имоти се възстановява по ЗСПЗЗ независимо дали да били включвани в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Това е логическа и законоустановена последица от установеното в чл. 11 ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС отм. и от повсеместното отнемане на земеделските земи за включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. По силата на чл. 11 ал. 1 от ПУ на ТКЗС отм. внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползуване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове. По аргумент на по-силното основание, щом ищецът не установява негов наследодател да е притежавал процесния имот преди ТКЗС и към 1958 година, той няма как да го придобил с фактическа власт след този период включително и във времето от 1958 година до ЗСПЗЗ и до настоящия момент.

Логическа и законна последица от това е съдържанието на реституционния закон ЗСПЗЗ. По силата на чл. 10 ал. 1 от ЗСПЗЗ се възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

По аргумент от тези разпоредби само фактическа власт върху земеделски имот след 1958 година не води до собственост щом владението не се основава на някой от документите по чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ.

Тъй като имотът по плана на село Бели

Искър от 1979 година е включен в чертите на селото, а към момента на образуване на ТКЗС 1958 год. е бил земеделски и извън селото се прилага разпоредбата на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ, от която разпоредба също не следва собственост на ищеца, каквато се претендира. По силата на чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ, относима за такива имота се възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал.

1, т. 1 от ЗСПЗЗ. На ищеца е отказано възстановяване по този ред и като не установява собственост на неговия наследодател преди образуване на ТКЗС, изводът е че нито ищецът, нито негов наследодател са имали собственост, като ищецът и към настоящия момент няма на претендираното основание собственост върху процесния имот.

В гражданския процес, правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт, на който страната основава своите искания или възражения.

Щом ищецът претендира собственост върху земеделски имот при образуване на ТКЗС, който след това 1979 година с последния регулационен план на село Бели Искър е включен в село Бели Искър трябва да докаже или възстановяване на имота по реда на чл. 14 ал. 1 т. 1 от ЗСПЗЗ или собственост на неговия наследодател на претендираното основание – давностно владение. В случая няма давностно владение в нужния 20 годишен период преди образуване на ТКЗС 1958 година, нито се собственост на ищеца или неговия наследодател възникнала от претендираните основания давностно владение и наследство. Няма владение основано на някой от документите по чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ, за да е придобита собствеността на претендираното основание след 1958 година, а няма и възстановена собственост по реда на чл. 14 ал. 1, 1 от ЗСПЗЗ. Изложеното в исковата молба за подаване на заявление по ЗСПЗЗ и за решение за признато право на собственост са относими към процедурата изискуема за възстановяване собствеността на имота по реда ЗСПЗЗ, фактическия състав на което не е осъществен, така, че не е налице възстановена в полза на ищеца собственост върху процесния имот.

Не се установява и в настоящия процес собственост върху процесния имот на претендираните основания. Такава собственост няма нито към момента на образуване на ТКЗС, няма установена и в настоящия момент и предявения иск е неоснователен.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника Община Самоков 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложените съображения съдът,

Р

Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.А.Г. с ЕГН **********

*** за собственост на основанията давностно владение и наследство от Георги Христов Радойков върху зеленчукова градина с площ 7000 кв. метра в местността „Божкова кория”, при граници и съседи: река Бели Искър, Валентин Арангелов Благоев, Йордан Ангелов Радойков и път, който имот е с проектен номер *** съгласно помощния план по чл. 13а ал. 1 от ППЗСПЗЗ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.