Определение № 776 от 12.04.2019, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1764/2017
- Вид
- Определение № 776
- Подписан
- 12.04.2019
- Състав
- ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА
Други актове по делото
- Решение № 676 от 26.03.2019 · ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 192, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776 гр. Пловдив, 12 април 2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1764 по описа за 2017 год. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 6883/08.04.2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, подадена от Г.Н.М., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Г.М.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, с чрез адвокат А. с искане за изменение на Решение № 676/26.03.2019 г. (в молбата решението е посочено с номер 767, което съдът приема за очевидна техническа грешка), постановено по АД № 1764 по описа за 2017 г. на съда, в частта за разноските. Искането е обосновано с обстоятелството, че фактурите и касовите бележки за извършените разноски за превод на документи по делото в общ размер на 920 лв. се намират на лист 1145 до 1149, том 5.
Насрещната страна – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че искането е неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено. Съображения в тази насока се излагат в становище вх. № 7201/11.01.2019 г. па описа на съда, приложено по делото.
За да се произнесе по искането съдът взе предвид следното:
Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същото е основателно.
Съдът констатира, че по делото своевременно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който претендираната сума от 920 лв. платена от жалбоподателя за преводи на документи по настоящото дело е надлежно включена. Едновременно с това се установява, че доказателства за извършеното плащане (в размер на 920 лв.) във връзка с така направените преводи се намират на лист 1148 и 1149, том 5.
При това положение, искането за изменение на Решение № 676/26.03.2019 г., постановено по АД № 1764 по описа за 2017 г. на съда, в частта за разноските следва да бъде уважено.
Във връзка с направеното от страна на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив възражение, което най-общо се свежда до обстоятелството, че преводите на документи не съставляват разноски по делото, а следва да останат за сметка на лицето, е необходимо да се съобрази следното:
При липсата на легално определение на понятието "разноски", граматическото и логическо тълкуване на чл. 161 от ДОПК и чл. 78 и сл. от ГПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за преводач, разходи за извършване на оглед, за превод на български език на документи, представени по делото на чужд език и други подобни. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна защита има право да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение и то само за един адвокат. В този смисъл направеното от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив възражение се явява очевидно неоснователно.
Само за яснота на ответника следва да се добави, че правната квалификация на конкретно производство е задължение на съда, а не на страните и в този смисъл е ирелевантно както за допустимостта, така и за основателността на разгледаната в настоящото производството молба, че в същата като правно основание страната е посочила чл. 192, ал. 4 ГПК, вместо чл.
248 от ГПК.
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение № 676/26.03.2019 г., постановено по АД № 1764 по описа за 2017 г. на Административен съд Пловдив, в частта, за разноските, с което Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, е осъдена да заплати на Г.Н.М., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Г.М.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2500 лв., представляваща заплатените държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски хонорар, КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на Г.Н.М., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Г.М.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3420 лв., представляваща заплатените държавни такси, възнаграждения за вещи лица, преводи на документи и адвокатски хонорар.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на жалбоподателя и ответника за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: