Решение № 260265 от 15.02.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 186/2019
- Вид
- Решение № 260265
- Подписан
- 15.02.2021
- В сила
- 18.07.2023
- Състав
- РАЙНА ГЕОРГИЕВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 186а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 419 · Кодекс за застраховането
- чл. 348, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 349, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 361 · Търговски закон
- чл. 361, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 373, ал. 1 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
15.02.2021, гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-19 състав, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА като разгледа търг. дело № 186 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на „111 С.– БГ“ ООД, ЕИК ********, чрез адв.
А.И. и адв. М.Б., САК, с адрес за съобщения и призовки гр. София, р-н „Витоша“, ул. „************действащ като кредитор в полза на трето лице „М.6.“ ЕООД, ЕИК ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 208 КЗ /отм./, чл. 405 КЗ, вр. чл. 215 КЗ /отм./, вр. чл.
419 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на „З.К. „У.““
АД, ЕИК******, да заплати в полза на „М.6.“ ЕООД застрахователно обезщетение по договор за застраховка на отговорността на превозвача в размер на 25 598, 04 британски лири в левовата равностойност към 29.01.2019 година -57 620,68 лв., която сума съставлява стойността на откраднатата стока, както и сумата от 2 000 лв. - представляваща лихва за забава от 29.07.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба, частично от пълния размер от 14 645,34 лева и законна лихва от 29.01.2019 г. върху главницата до окончателно изплащане на сумите.
С исковата молба се твърди, че исковата претенция се предявява по реда на чл. 134 ЗЗД, доколкото между "М.6." ЕООД и З.К.
„У." АД е бил налице валиден договор по застрахователна полица № **********/24.11.2015 година със срок на валидност от 27.11.2015 година до 26.11.2016 година. Поддържа, че е застрахована отговорността на международния автомобилен превозвач, при посочен застрахователен интерес „отговорност на застрахования международен автомобилен превозвач на товари по шосе, превозвани с изброени в полицата МПС – товарни автомобили, в това число, но не само Mercedes 2544 L ДКН ******, с ползващо се лице "М.6." ЕООД.
Излага, че със заявка от 08.07.2016 година ищцовото дружество възлага на спедиторско дружество „С.Ш.“ ООД транспорта на три палета стока (козметични продукти), с адрес на доставка в гр. Лондон, Великобритания, със срок на доставката 15.07.2016 година.
Сочи, че от своя страна спедиторското дружество „С.Ш.“
ООД прави заявка за транспорт към превозвача "М.6." ЕООД. Последващата заявка се твърди да е от същата дата по позиция G2058/16, за същата стока, до същия адрес за доставка, като за заплащане на услугата "М.6." ЕООД издава фактура № 7671/25.07.2016 година.
Поддържа, че стоката е съпроводена с международна товарителница от 08.07.2016 г. (CMR), описана е в опаковъчен лист, като за продажбата ѝ ищецът издал фактура № 50059/07.07.2016 година.
Твърди, че стоката била натоварена от "М.6."
ЕООД на товарен автомобил Mercedes 2544 L, ДКН ******, управляван от Т.П.С., който отпътувал към Великобритания. Излага, че сутринта на 14.07.2016 г. в Белгия на паркинг на автомагистрала А7-Е19, км. 45,5, посока Валенсиен (Франция), изход 21 от Тийо, водачът на товарния автомобил установил, че на автомобила са нанесени щети, в следствие на които е проникнато в багажника и е открадната по-голяма част от стоката от трите палета, а останалата стока е с разкъсани опаковки, смачкана и увредена.
Сочи, че за събитието незабавно били уведомени местните полицейски власти, собственика на транспортното средство, спедиторската компания и собственика на стоката, за което е съставен протокол № МО.17OG.000863/14.07.2016 г. и е образувано дело в първоинстанционния съд на провинция Ено, а от превозвача са снети обяснения.
Поддържа, че на 14.07.2016 г. спедиторското дружество „С.Ш.“ ООД е уведомило превозвача ("М.6." ЕООД), че желае остатъка от стоката да бъде доставена до получателя.
Излага, че на 15.07.2016 г. във връзка с кражбата, ищецът като собственик на товара отново предоставя на „С.Ш.“ ООД придружаващите стоката документи (фактура, опаковъчен лист и декларация за липсваща друга застраховка).
Сочи, че на 20.07.2016 г., след доставяне на остатъка от стоката в Лондон от получателя - “111 SKIN” LTD чрез неговите представители, е съставен констативен протокол, видно от който стоката е увредена, изцяло негодна за ползване по предназначение и подлежи на бракуване.
Твърди, че на 14.07.2016 г, с вх.
№ 15400010012 по полица 15001400042 превозвачът "М.6." ЕООД заявил претенцията за настъпилото застрахователно събитие „кражба от товарен автомобил“ пред ответника ЗК „У.“ АД.
Сочи, че на 17.11.2016 г. с изх.
№ 4299 ЗК „У.“ АД отказва изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото събитие. Излага, че за отказа управителят на дружеството-превозвач бил уведомен по телефона, като официален отказ не бил получен на адреса на превозвача.
С възражение изх. № 15/30.12.2016 г. управителят на дружеството превозвач ("М.6." ЕООД) възразил срещу отказа с искане за преразглеждане на решението. С покана изх. № 7/07.02.2017 г. управителят на "М.6." ЕООД повторно поканил ЗК „У.“ АД да се произнесе по искането му за преразглеждане на отказа.
Излага, че с писма изх. №
69/09.02.2017 г. и № 846/13.02.2017 г., ЗК „У.“ АД посочва като причина за отказа, че събитието е настъпило на неохраняем паркинг, без камери.
Оспорва отказа на ЗК „У.“ АД, твърди че застрахователното събитие е настъпило в присъствие на водача, на осветен паркинг, в близост до търговски обекти. Твърди, че отказът на застрахователната компания – ответник е незаконосъобразен.
Излага, че с писмо №
001450/30.05.2017 г. „С.Ш.“ ООД цедирал на ищеца правата си спрямо превозвача "М.6." ЕООД. Поддържа, че в качеството си на кредитор на последното дружество за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 134 ЗЗД за упражняване правата на превозвача срещу застрахователя, както и че бездействие на превозвача във връзка с претенцията за застрахователното обезщетение, заплашва удовлетворяването правата на ищеца.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати на "М.6." ЕООД сума в размер на 25 598,04 британски лири в левовата им равностойност към 29.01.2019 г. в размер на 57 620,68 лв., като обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, която сума съставлява стойността на откраднатата стока, както и сумата от 2 000 лв. - представляваща лихва за забава от 29.07.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба и законна лихва от 29.01.2019 г. върху главницата до окончателно изплащане на сумите. Претендира разноски.
С Определение от 01.02.2019 година, на осн. чл. 134, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ГПК съдът е конституирал "М.6." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н *********, ж.к. „*********“, ул. *********представлявано от управителя О.А.Б., като страна-съищец.
С молба вх. № 26383/26.02.2019 година "М.6." ЕООД депозира становище, в което поддържа исковата молба.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска.
Ответното дружество поддържа, че по силата на застрахователния договор, обективиран в полица № 16243400037, ЗК „У.“ АД е поело ангажимент да покрие отговорността на превозвача "М.6." ЕООД, за причинени от него вреди на трети лица в следствие на извършване на автомобилен превоз на товари. Излага, че това не включва стоката. Сочи, че отговорността на превозвача за липси и повреди на превозвани товари има договорен характер, който изключва деликтната отговорност. Излага, че липсата и повредите не са деликт, а неосъществяване на целения от превозвача резултат, да предаде товара на получателя в количество и състояние, отговарящи на тези при приемането му.
Поддържа, че правото на застрахования да търси обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ било под отлагателно условие и възниква в момента, в който застрахованият удовлетвори третото увредено лице, т.е. не е изискуемо.
Оспорва допустимостта на иска.
Счита, че не е налице правен интерес от завеждането му, както и че ищеца няма процесуална и материална легитимация.
Оспорва ищецът да е кредитор на
"М.6." ЕООД, по силата на договор за цесия със „С.Ш.“ ООД. Излага още, че „С.Ш.“ ООД не е страна по процесната застрахователна полица, поради което не може да черпи права по застрахователния договор.
Оспорва валидността на цесията между ищеца и „С.Ш.“ ООД. Излага, че последното дружество не може да прехвърля права, които няма, поддържа, че същото не е страна по застрахователния договор и не е собственик на товара.
Излага, че исковата молба е нередовна поради липсата на справка по чл. 366 ГПК, както поради липсата на уточнение дали претендираната сума включва само откраднатата стока или и увредената. Поддържа, че липсва яснота каква е стойността на увредената стока, нейното количество. Сочи, че посоченият адрес на седалище на дружеството не отговаря на вписания в ТР, както и че с исковата молба ищецът не посочва банкова сметка ***.
Оспорва претендираната стока да е била превозвана. Сочи, че има разминаване между заявката за превоз, товарителницата и документите, установяващи вида и стойността на стоките.
Оспорва вида и размера на пратката, както и стойността на козметиката.
Оспорва качеството на "М.6." ЕООД на превозвач. Сочи, че в документите за превозвач е посочен „С.Ш.“ ООД.
Излага, че застрахованият не е уведомил застрахователя за настъпилия инцидент, така че той да може да направи оглед. Позовава се на чл. 207, ал. 3 ЗК /отм/. Счита, че поради несвоевременното уведомяване и липсата на оглед от застрахователя на осн. чл. 206, ал. 2 КЗ /отм./ същият може да откаже плащане.
Твърди, че по отношение на процесния товар липсва застрахователно покритие. Поддържа, че кражбата се покрива само когато е извършена на охраняем паркинг, но не и в случаите, когато превозното средство е оставено без надзор.
Сочи, че водачът не е нощувал на мястото на кражбата, както и че мястото не отговаря на дадената в общите условия дефиниция за охраняем паркинг.
Излага, че поведението на застрахования представлява „груба небрежност“ и основание за отказ по т.3.14 и 3.15 от ОУ.
При условие на евентуалност, моли съдът да приспадне от присъденото обезщетение уговореното в полицата самоучастие в размер на 5%.
Прави възражение за давност, обосновава, че съгласно чл. 23 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /CMR/, исковете, свързани с превози, подчинени на Конвенцията, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок.
На основание чл. 111 ЗЗД ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви за забава.
Оспорва претенцията за лихви, като излага че пред застрахователя не са приложени документи, установяващи основанието и размера на вредата, респ. същият не е изпаднал в забава.
Моли за отхвърляне на иска.
В срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. Поддържа, че е процесуално и материално легитимирана страна. Относно справката по чл. 366 ГПК, сочи, че не е задължен да прави разбивка по пера, съгласно практиката на ВКС.
Излага, че количествата стоки, останали след кражбата, били напълно унищожени. Сочи, че се касае за претърпени вреди в пълен размер, съгласно товарителницата и констативния протокол на получателя, като от съпоставянето между тях може да се установи съвсем точно какво е откраднато и какво е доставено като остатък от превозваната стока, включително количества, пера, артикули, цени и стойност.
Оспорва твърденията на ответника за нередовност и недопустимост на иска.
Поддържа изложените в исковата молба твърдения за сключен спедиторски договор между ищеца и „С.Ш.“ ООД.
Излага, че ищецът и друг път е ползвал услугите на спедитора „С.Ш.“ ООД и на превозвача "М.6." ЕООД, както и че между ищеца и „С.Ш.“ ООД е сключен договор за цесия.
Разпечатката съдържа 60 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6fc10a5-6377-43aa-8c25-d722da82d3a3