Решение № 90 от 21.09.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Търговище, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20233500500158 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от на ищеца „Ню Проджектс Консулт”ООДгр.София, ЕИК ********* против решение №231/10.05.2023г., постановено по гр.д.№1664/2022г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлен предявения от него против ответника ОУ“Св.Св. Кирил и Методий“-с.Д., общ.Търговище, ЕИК 000867254 установителен иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане, за което е издадена заповед №635/01.11.2022г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ №1392/2022г. по описа на РСТърговище за сумата от 129.14лв. с ДДС, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника със стойността на получени доставки на плодове през м.септември 2019г. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и уважаване на предявения установителния иск.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва допустимостта и основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното отхвърлително решение.

1

Въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 129.14лв. с ДДС е обоснован с обстоятелствата, ч е през м.септември 2019г. ищецът доставил плодове на ответното училище, погрешно считайки, че действа в съответствие с Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци, на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“, приета с ПМС №251/27.09.2016г., както и договор за предоставяне на услуги №12-П-Т от 04.04.2018г., за което е подписан двустранен протокол и е издадена фактура фактура 8200000534/30.09.2019г., но стойността на плодовете не му била заплатена и по този начин ответникът без основание се е обогатил за негова сметка.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва предявения иск с възражения, че няма задължение за заплащане на доставката по посочената регламентация, позовавайки се и на 3-годишна погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представената документация, от 16.10.2018г. ищецът е одобрен за доставчик на плодове за учебни заведения, съобразно Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения -Схема „Училищен плод и Схема „Училищно мляко“, приета с ПМС № 251/27.09.2016г., но видно от приложените актове за одобрение с приложенията им, ОУ“Св.Св. Кирил и Методий“-с.Дра лфа, общ.Търговище, код 2500111, не е включен о в доставките за 2019/2020 учебна година.Независимо от това, през м.септември 2019г. ищецът доставил плодове на ответното училище, за което е подписан двустранен протокол и е издадена фактура №8200000534/30.09.2019г., но цената в размер на 129.14 лв. на плодовете не му е заплатена.

2

При така очертаната фактическа и правна рамка на спора, касае се за извъндоговорни правоотношения, като следва да се прецени дали ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходи за описаната продукция, която отговорност е ограничена до размера на обедняването на ищеца-чл.59 от ЗЗД.

Макар в случая ищецът да не е установил разходите си за придобиване на плодовете, на чиято стойност се равнява обедняването му, то несъмнено е налице намаление на неговото имущество.Липсва, обаче, обогатяване от страна на ответника, не само поради обстоятелството, че предишните доставки са по схема, финансирана с европейски средства и същият е съдействал само за правилното разпределение на плодовете между децата, т.е осъществявал е организационно-техническа дейност по схемата, но и поради невъзможността да се направи извод, че си е спестил разходи за сметка на ищеца, които е бил длъжен да направи.Напротив, задължението на ответника да осигури плодове на децата не е неотменно и безусловно.При липса на средства същият е в невъзможност да изпълни посоченото изискване, задължението може да бъде и виновно нарушено, за което се следва административна отговорност на ръководителя на учебното заведение, ответникът може да осигури средства по общия ред на финансиране на учебните заведения, а не по предлагания от ищеца начин, съществува възможност за дарение на средства или плодове от трети лица, плодовете биха могли да са от друг вид, количество и качество, както и на по-ниска цена.При тези обстоятелства, не е възможно да се приеме, че със сигурност ответникът си е спестил посочения разход за сметка на ответника, поради което фактическият състав на неоснователното обогатяване не е осъществен и предявеният иск по чл.422 от ГПК във вр.с чл.59 от ЗЗД е неоснователен.

Разноски от въззиваемата страна не са направени и не следва да се присъждат.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №231/10.05.2023г., постановено по гр.д.

№1664/2022г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

3

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4