Решение № 2581 от 24.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2581 гр. Пловдив, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330116686 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. М. С. против „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,11 евро (с левова равностойност 10 лв.) – недължимо платена при начална липса на основание за периода 04.12.2020 г. – 04.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че за периода 04.12.2020 г. – 04.02.2021 г. ищецът платил на ответното дружество сумата от общо 593 лв., чрез системата на Изи пей.

Ищецът сочи конкретни дати на извършените плащания, а именно: на дата 04.12.2020 г. – 196,40 лв., на дата 27.12.2020 г. – 198,30 лв., на дата 04.02.2021 г. – 198,30 лв.

Твърди, че сумата била претендирана от ответното дружество като вноска по кредит, какъвто не съществувал. Поддържа, че липсвало валидно основание за заплащане на сумата, поради което обосновава правен интерес от предявява на иска. Сочи, че в случай че се установи наличие на договорно правоотношение между страните, то намира същото за недействително на основание чл.22 ЗПК. Предвид изложените твърдения, предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът „Фератум България“ ЕООД е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск.

Счита исковата молба за нередовна, като ищецът не сочи и никакви доказателства.

Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В откритото съдебно заседание, проведено на 23.04.2026 г. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил изменение на размера на иска, на основание чл.214, ал.1 ГПК. В протоколно определение от 23.04.2026 г. така заявеното изменение е прието от съда, като искът се счита предявен за сумата от 303,20 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени 1 доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество, както и да липсва основание за плащането. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание.

Ответникът в писменият отговор не навежда годни фактически твърдения, които да обосновават наличието на правно основание за плащане на процесните суми.

Съгласно чл.133 ГПК, когато в установения срок ответникът не вземе становище и не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

С молба от 02.03.2026 г. (л.26 от делото), която е подадена след изтичане на срока за писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът релевира доказателствено искане за допускане на ССчЕ, но отново не излага твърдения за наличие на основание за плащането от страна на ищеца. Поради това и предвид настъпила процесуална преклузия, доказателственото му искане е оставено от съда без уважение.

Ищцата доказа факта на плащане на сумата от общо 303,20 евро, видно от разписки от Изипей – л.31-32 от делото. Ответната страна не доказа плащането на сумите да е валидно правно основание, въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест.

Поради изложеното съдът приема, че на ищеца му се дължи връщане на заплатеното без основание в размер на 303,20 евро. Като законна последица от уважаване на предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.12.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК за заплатена ДТ в размер на 22,24 евро Процесуалният представител на ищцовата страна претендира адвокатско възнаграждение от по 204,52 евро Ответникът релевира възражение за прекомерност на претендираниа адвокатски хонорар. Съдът намира същото за основателно.

Съгласно разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C- 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, 2 параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В духа на така цитираните задължителни за националните съдилища постановки, съдът намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро в полза на процесуалния представител на ищеца. Посоченият размер е справедлив с оглед фактическата обстановка по делото. Предявен е един иск по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД, проведено е едно съдебно заседание, събраният доказателствен материал не е с голям обем и фактическа сложност. Ето защо, в полза на адв. Б. следва да се присъди възнаграждение от 100 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 да заплати на М. М. С., ЕГН: **********, адрес: ****** по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 303,20 евро (триста и три евро и двадесет евроцента) – недължимо платена при начална липса на основание за периода 04.12.2020 г. – 04.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 22,24 евро (двадесет и две евро и двадесет и четири евроцента) – разноски пред районния съд за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 да заплати на адв.Д. Г. Б., с личен номер ****** на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата от 100 евро (сто евро), представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 3