Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 14.05.2021, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно търговско дело 76/2021
Вид
Решение № 28
Подписан
14.05.2021
В сила
14.05.2021
Състав
Силвия Павлова, Йордан Дамаскинов, Палма Тараланска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Русе , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов

Палма Тараланска при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело № 20214501000076 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.

„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, ЕИК200599406, чрез пълномощник адвокат Д.Г., е обжалвало решението, постановено по гр.д.

№7767/2019г. по описа на РРС, с което предявеният от Г. В. Т. против него иск за прогласяване нищожност на сключения договор за потребителски кредит №675664 от 22.10.2018г., е уважен. Излага оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, подробно посочени в жалбата и иска неговата отмяна и отхвърляне на претенцията.

Насрещната страна Г.Т. е подала отговор на въззивната жалба, чрез пълномощник адвокат Д.Ф.. Заявява становище за нейната неоснователност, както и че решението е правилно и иска да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата и след като провери допустимостта и правилността на решението, с оглед същите, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в законния 1 срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с главен иск за прогласяване нищожност на сключен между страните договор за предоставяне на потребителски кредит 675664 от 22.10.2018г., на посочени в исковата молба и допълнително становище основания, както и евентуален иск-за обявяване нищожност на клаузата на чл.5 от същия, като неравноправна по см. на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

За да уважи иска за прогласяване нищожност на договора, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, първоинстанционният съд е приел, че той е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като преддоговорната информация, договора и погасителните планове са с размер на шрифта 9.5, отделно от това е налице и неяснота относно начина на формиране на ГПР и включените в него компоненти. На тези две основания е прието, че потребителския договор е нищожен, съгласно чл.22 ЗПК и главният иск е уважен.

Настоящият състав намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Решаващият извод на съда за уважаване на главния иск е правилен. За обосноваването му районният съд е изложил изчерпателни и аналитични мотиви, поради което настоящия състав препраща към тях, на основание чл.272 ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба:

За да бъде даден отговор на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е 2 недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 о т ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит е недействителен, на първо място, като неотговарящ на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като преддоговорната информация, самия договор и погасителните планове са изготвени на шрифт с размер 9.5. Законовото изискване е те да са с минимален размер 12. Горепосоченото е установено от експертно заключение, срещу което въззивникът не е възразил, нито е поискал изготвяне на повторна експертиза. Настоящия състав намира за неоснователно направеното в жалбата оплакване, досежно приложението на чл.10, ал.1 ЗПК, респ., не възприема даденото от въззивника тълкуване, че всички изисквания, посочени в тази разпоредба следва да са в кумулативна даденост. Разпоредбата е ясна и недвусмислена и съдържа изброяване на изискванията, на които следва да отговаря договорът за потребителски кредит, а именно „той се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора“. Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора-чл.22. Неоснователно е и оплакването, че съдът неправилно е приел, че таксата за гарант следва да се включи в ГПР.

Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи 3 по кредита на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата 3690лв., която включва отпуснатия кредит 3000лв., и 690лв.-лихва, при лихвен процент-23%. Посочено е, че ГПР е 49.11%, но не е ясно същия от какво се формира. В общата сума не е включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 2310лв. Според чл.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank банк на кредитора, за което кредитополучателя заплаща вноски в горепосочения общ размер 2310лв., която сума не е включена в ГПР. С включването й, ГПР се променя на 319.61% /виж заключението на икономическата експертиза/. Тази сума несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Предвид това, оплакването в жалбата за неправилност на този извод на първостепенния съд се явява неоснователно. С оглед това, настоящият състав на съда намира, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

По тези съображения, настоящиья състав намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение-правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.

В тежест на въззивника е дължимото на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат Д.Ф., САК, възнаграждение в размер на 488лв. за тази инстанция.

Решението не подлежи на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Мотивиран така, Окръжният съд

4 касационно обжалване, с оглед

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260375/06.11.2020г., постановено по гр.д.№7767/2019г. по описа на Районен съд-Русе, I-ви граждански състав.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, ЕИК

200599406, представлявано от ИД и ДН да заплати на адвокат Д.Л. Ф., САК, сумата 488лв., адвокатско възнаграждение за тази инстанция, на основание чл.38, ал.2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5