Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7572 от 24.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41932/2025
Вид
Решение № 7572
Подписан
24.04.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 - чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 - чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 7572 гр. С., 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110141932 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 238 – чл. 239 ГПК.

Подадена е искова молба от „С.К.“ ООД срещу Ф. С. Р., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 306,78 евро (с левова равностойност 600 лв.) – главница по договор за потребителски кредит № 945859/16.10.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2025 г., до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 945859/16.10.2023 г., по силата на който на ответника е предадена заемна сума в размер на 600 лв., която същият се е задължил да върне на погасителни вноски съгласно погасителен план. Твърди, че сумата е получена от ответника в брой в деня на сключване на договора, който служи за разписка за получената сума (чл. 4, ал. 1). Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличие на валидно сключен между страните по делото договор 1 за потребителски кредит; 2) усвояване на сумата от страна на ответника; 3) изискуемост на вземането и размера на същото.

В тежест на ответника е да докаже всички свои правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи възражения. правоизключващи,

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил задълженията си.

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК (с разпореждането по чл. 131 ГПК и с призовката за насроченото открито съдебно заседание), не се е явил и не е изпратил представител в проведеното открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, чрез процесуалния си представител, в хода на първото по делото открито съдебно заседание – с молба от 09.04.2026 г., а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск да бъде уважен.

По разноските:

С оглед благоприятния за ищеца изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК направените от ищеца разноски в размер на 25,56 евро - държавна такса, както и 50 евро – юрисконсултско възнаграждение, определено с оглед фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални действия.

Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ левовите стойности, предмет на висящи съдебни производства се считат за стойности в евро чрез автоматично превалутиране. Съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ, по правилото на чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Така превалутираната сума представлява точния еквивалент на установеното вземане, без да се засяга размерът и съдържанието на задължението, съобразно принципа на 2 приемственост (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗВЕРБ).

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ф. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „С.“, бл. 36А, вх. Б, ет. 5, ап. 27, да заплати на „С.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.С.“ № 115 Е, ет. 4, по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК сумата от 306,78 евро (с левова равностойност 600 лв.) – главница по договор за потребителски кредит № 945859/16.10.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2025 г., до окончателното плащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 75,56 евро - разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3