Решение № 90 от 25.11.2021, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Момчилград, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20215150200212 по описа за 2021 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на „*******”

ООДс.Фотиново, общ.Кирково,

ЕИК;

**********, представлявано от управителя ЮМ. М.. М.., против Наказателно постановление № 09-002 675 от 09.09.2021г. на Изп.Директор на ИА “Главна инспекция по труда”- София, с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е било наложено административно наказание- “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.272 ал.1 от КТ.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и необосновано, като заявява, че не допуснал посоченото административно нарушение. Иска от съда да отмени изцяло НП,и претендира разноски. В съдебно заседание се представлява от адв.М.С.С. от АК- КърджА., която поддържа искането, и намира, че са нА.це и предпоставките за приложението на чл.415 „в“ от КТ, като подробни съображения излага в тази насока в писмена защита.

Ответникът по жалбата – Дирекция "Инспекция по труда"-град КърджА., чрез процесуалният си представител- юк.К., изразява становище за 1 законосъобразност на наказателното постановление. При извършената проверка в обекта се установило, че работодателят е допуснал визираното нарушение, като съответно е направил удръжки и не е изплатил дължимото му за съответният месец трудово възнаграждение, и за това не е имало съгласието на работника. Иска от съда да потвърди изцяло НП, като правилно и законосъобразно, и претендира ю.к.възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.06.2021г. свидетелите Е.Ю., Л.И. /актосъставител/ и И.С. са извършили проверка на обект „Заведение за бързо хранене“, находящ се в с.Фотиново, общ.Кирково, и стопанисван от дружеството- жалбоподател, и по представени в ДИТ- КърджА. документи на 07.06.2021г., при което се установило, че дружеството- жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на §1т.1 от ДР на КТ, е прекратил тр.договор № 2/ 30.06.2016г. с лицето Ф. М. А. със Заповед № 4/ 05.05.2021г. С платежно нареждане от 14.06.2021г. на това лице е била изплатена сумата от 1 801,48 лева, представляващо обезщетение по чл.222 от КТ и по чл.224 от КТ.

Проверяващите установили, че ведно с платежното нареждане е била представена и подписана от управителя на дружеството справка за начисления и удръжки на Ф. А.- като за обезщетения по чл.222 ал.3 КТ са й били начислени 2 бр.раб.заплати- 1 300 лева; за обезщетения по чл.224 ал.1 от Кт /за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и 2021г./- начислени 887,85 лева. Приложено било данъчно облекчение- 660 лева, и е бил удържан данък в размер на 152 лева, или общо са били начислени 2 035 лева , от които са били начислени и удържани 233,58 лева, която не е била изплатената сума за липса на стоки, без съгласието на работника , извън случаите на чл.210 от КТ.

Според проверяващите това съставлява нарушение на чл.272 ал.1 КТ, като самото нарушението е било извършено на 14.06.2021г.

Проверката е приключила с Протокол за извършена проверка от 04.06.2021г., с който на дружеството са дадени задължителни предписания по смисъла на чл.404 ал.1 т.12. Едно от предписанията е било това по т.18, а именно, дружеството- жалбоподател в качеството си на работодател ЗА 2

ИЗПЛАТИ начислената и удържана сума в размер на 233,58 лева на работника Ф. М. А., чийто тр.договор е бил прекратен с Заповед № 4/05.05.2021г., съгласно изискването на чл.272 ал.1 вр.чл.210 ал.1 от КТ.

Даден е срок за изпълнение на това предписание на контролните органи– а именно до 09.07.2021г. Протоколът е бил връчен на управителя на дружеството.

На 29.06.2021г. в гр.КърджА., Е.Ю.- гл.инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” гр.КърджА., в присъствието на св. Л.И. и И.С.

/служители в ДИТ- КърджА./, е съставила Акт № 09-002 675 за установяване на административно нарушение, на дружеството- жалбоподател, в който е описана горната фактическа обстановка, и за което посочили, че съставлява нарушение на изискванията на чл.272 ал.1 от КТ.

При съставянето на акта са били взети предвид представените като доказателства- Протокол за извършена проверка /съдържащ констатираните нарушения по време на извършената проверка и дадените предписания/;

Платежно нареждане; Справка с начисления и удръжки; Вътрешни правила за тр.заплата и справка от ТР; трудов договор на работника; Заповед за прекратяване на тр.договор, от които е видно, че на работника общо са били начислени 2 035 лева, от които са били начислени и удържани 233,58 лева, която сума не е била изплатената- за липса на стоки, без съгласието на работника, извън случаите на чл.210 от КТ.

АУАН е бил връчен на управителя на дружеството, на 29.06.2021г. Не се установява да са депозирани възражения в законоустановеният срок.

Въз основа на посочения по-горе акт, Изпълнителният директор на „Главна Инспекция по труда”-София е издал Наказателно постановление № 09-002 675 от 09.09.2021г. на Изпълнителният директора на ИА „Главна Инспекция по труда”, в което е описана горната фактическа обстановка, и с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е било наложено административно наказание- “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.272 ал.1 от КТ. Постановлението е било връчено на 20.09.2021г.- което се установява с известие за доставка /в което са посочени като връчени и други нак.постановления/.

В качеството на свидетели по делото са разпитани актосъставителят Ел.Ю., и свидетелите по съставянето на акта- Л.И. и Ир.С., които в своите 3 показания потвърждават горните обстоятелства- била удържана посочената сума за липса на стоки, но за това не е имало съгласие на работника.

Актосъставителката сочи, че след приключване на проверката тази сума не била изплатена, и не знаели дА. към датата на изпълнение на дадените предписания същите са били изпълнени, и това се установило при последваща проверка през м.септември- тази сума била изплатена на работника, но по-късно. В тази насока са и показанията на свидетелите- че за удържането на тази сума не е имало съгласие от страна на рабоотника.

В хода на съдебното производство са представени копия на Акт за резултати от проверката на Стоково-материални ценности на 05.05.2021г., в която участвА. гл.счетоводител на дружеството и МОЛ- работникът Ф. А., при която се установило, че липсват стоки за 233,58 лева, като актът е подписан и от двете лица /т.е. и от работника/.

Като доказателство е приложено копие на РКО № 191/05.07.2021г., с който се установява, че дружеството- жалбоподател е изплатила удържаната за липсите сума от 233,58 лева на работника Ф. А..- сиреч, начислената и удържана сума за липси е заплатена на лицето, с което дадените предписания с протокола за проверка са изпълнени в срок, и по този начин нарушението е отстранено. Представено е копие на ПКО № 258/05.07.2021г., с който работникът пък е внесъл сума от 233,58 лева в касата на дружеството, и основанието за това са установени липси на стоки.

Приложени копие на жалба на работника за удържани парични суми и отговор от ДИТ- КърджА., които съдът не обсъжда, поради неотносимост към предмета на спора.

От приложените към делото доказателства се установява, че действително при извършената в обекта проверка било констатирано, че при изплащането на заплати и обезщетения на работника при прекратяването на трудовият договор са били направени удръжки на парична сума в горният размер, за установени липси, като в по-късен етап- удържаната сума от 233,58 лева е била заплатена на работника Ф. А..- сиреч, начислената и удържана сума за липси е заплатена на лицето, с което дадените предписания с протокола за проверка са изпълнени в срок, и по този начин нарушението е отстранено. а именно до 09.07.2021г.

Предвид изложеното съдът приема, че е нА.це допуснато нарушение 4 на изискванията на чл.272 ал.1 от КТ, което е наказано по чл.416 ал.5 вр. с чл.414 ал.1 от КТ.

Съдът приема, че чрез описаните в акта и в НП факти от обективната действителност е допуснато, което е извършено с действие, тъй като работодателят е извършил удръжка от трудовото възнаграждение на работника- посочен по-горе на съответната сума, за установени липси. Със събраните доказателства се установява, че фактите не сочат на бездействие и в частност на неизпълнение на задължението на работодателя да заплати в пълен размер трудовото възнаграждение на работника/служителя. Въз основа на това, съдът приема, че нарушението е извършено на 14.06.2021г., с издаването на платежното нареждане, с което е направена удръжката на процесната сума.

Предвид изложеното съдът приема, че наказаното дружество, в качеството си на работодател, е допуснало нарушение на въведената забрана в чл.272 ал.1 от КТ, според която удръжки от трудовото възнаграждение на работник/служител не може да стават без негово съгласие, освен в посочените в закона изключения. Няма спор, че процесната удръжка не попада след изключенията, които се визират в т.1-6 от чл.272 ал.1 от КТ.

В същото време, съдът приема, че посочените по- горе писмени и гласни доказателства водят до извода, че дадените препоръки за начисляване и изплащане на дължимото и удържано възнаграждение от 233,58 лева, са били изпълнени и по този начин, макар и с закъснение, работодателят е изпълнил своето основно задължение да заплати престацията за положеният труд. И тъй като дружеството- жалбоподател, като работодател е допуснало нарушение на чл.272 ал.1 от КТ- да не прави удръжки от възнагражденията на работника, без негово съгласие, освен в предвидените от закона случаи, е допуснало извършването на административно нарушение- а именно нарушение на трудовото законодателство, е било санкционирано със налагането на административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева по чл.414 ал.1 от КТ.

Сиреч, съдът приема, че наказващият орган, съобразявайки се нА.чните доказателства е намерил, че нарушението е извършено, и на основание чл.414 ал.1 от КТ е издал атакуваното НП- като нарушение на трудовото законодателство- на изискването на чл.272 ал.1 от КТ- в 5 посоченият по-горе смисъл.

Съдът приема, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден, притежава всички необходими реквизити и негов автор е компетентен административен орган. В него нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството на обвинението. Правилно АНО е определил нарушената законова норма, както и съдържанието на същата, и с това и допуснатото нарушение.

Правната квА.фикация на деянието е по чл.414 ал.1 от КТ, според която нормативна разпоредба "Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева. ". В същото време неправилно АНО, не е съобразил събраните по делото доказателства за извършено плащане по сметка на работника, и при определяне на вида и размера на наложената санкция не е приложена разпоредбата на чл.415 „в“ ал.1 от КТ. Съдът счита, че при налагането на санкцията на дружеството- работодател не е извършена преценка на събраните по делото и административната преписка доказателства, че са нА.це предпоставките за приложението й. Според процесното НП изпълнителното деяние се изразява в това, че дружествотожалбоподател в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ, е допуснал нарушение на въведената забрана в чл.272 ал.1 от КТ, според която удръжки от трудовото възнаграждение на работник/служител не може да стават без негово съгласие, освен в посочените в закона изключения. Няма спор, че процесната удръжка не попада след изключенията, които се визират в т.1-6 от чл.272 ал.1 от КТ.