Определение № 267 от 11.05.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Разград, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500155 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 1169/ 03. 04. 2026 г. по ч. гр. д. № 614/ 2026 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. В. А. за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № *********** г.: неплатена главница в размер на 716,26 евро, ведно със законна лихва, считано от 30.03.2026 г., дължима от вноска № 7 с падежна дата 25.11.2024 до вноска № 22 с падежна дата 25.02.2026; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 756,65 евро, дължимо от вноска № 7 с падежна дата 25.11.2024 до вноска № 22 с падежна дата 25.02.2026г.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 384,40 евро, дължимо от вноска № 7 с падежна дата 25.11.2024 до вноска № 22 с падежна дата 25.02.2026г.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 673,20 евро, дължимо от вноска № 7 с падежна дата 25.11.2024 до вноска № 22 с падежна дата 25.02.2026г.; мораторна лихва за забава в размер на 101.70 евро за периода от 26.05.2024 г. 29.03.2026 г.; такса в размер на 255,65 евро, дължими по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, както и разноски по делото – 49,08 евро държавна такса, 117.60 евро юрисконсултско възнаграждение и 51.10 евро за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал.2 от НЗПП.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

1

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. В. А. за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № *********** г.: неплатена главница в размер на 716,26 евро, ведно със законна лихва, считано от 30.03.2026 г., дължима от вноска № 7 с падежна дата 25.11.2024 до вноска № 22 с падежна дата 25.02.2026; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 756,65 евро, дължимо от вноска № 7 с падежна дата 25.11.2024 до вноска № 22 с падежна дата 25.02.2026г.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 384,40 евро, дължимо от вноска № 7 с падежна дата 25.11.2024 до вноска № 22 с падежна дата 25.02.2026г.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 673,20 евро, дължимо от вноска № 7 с падежна дата 25.11.2024 до вноска № 22 с падежна дата 25.02.2026г.; мораторна лихва за забава в размер на 101.70 евро за периода от 26.05.2024 г. 29.03.2026 г.; такса в размер на 255,65 евро, дължими по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, както и разноски по делото – 49,08 евро държавна такса, 117.60 евро юрисконсултско възнаграждение и 51.10 евро за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал.2 от НЗПП.

След дадени от съда указания на заявителя да отстрани следните нередовности: да поясни извършените от длъжника плащания - по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите, заявителят е посочил, че общо заплатената сума по договора е в размер на 1385,34 евро, с които са погасени 6 пълни вноски по погасителен план, част от 7-ма, начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 199.27 евро, както и такси 20.45 евро начислени такси по Тарифа .

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. В. А. като неоснователно, съобразявайки извършеното от длъжника плащане и с оглед преценката на заповедният съд, че Договор за потребителски кредит № 40025470843 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените допълнителни услуги.

Приложен е договор за потребителски кредит, от който се твърди, че произтича вземането за сумата 4000 лв. с равностойност 2045,17 евро, който е следвало да бъде върнат на 36 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 25.04.2027 г., при уговорени ГПР 49.03%, ГЛП 41.00%. Длъжникът е закупил допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“ - за която дължи 1800 лв. и услуга „Флекси“ , за която дължи 3160 лв. Същевременно общия размер на плащанията, вкл. и т.нар. допълнителни услуги е 11 824,57 лв., което не съответства на посочения в договора ГПР от 49, 03% .

2

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.

100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. Съгласно даденото разрешение по решение на СЕС от 21 март 2024 г. по дело С714/22 г. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, доколкото същите не могат да съществуват извън него и са задължително условие за сключването на договора, се обхващат от понятието "общи разходи по кредита за потребителя", а оттам и от понятието "Годишен процент на разходите" по смисъла на чл. 3, буква и) от Директива 2008/48, то същите следва да бъдат включени в ГПР по договора. Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на 3 изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК.

Предвид извършеното от длъжника плащане на сумата 1385,34 евро, с които са погасени, според заявителя 6 пълни вноски по погасителен план, както и че се дължи заплащане само на главницата по кредита, дължимата главница по договора за кредит до 22ра падежирала вноска в размер на 974,77 евро следва да се счита за погасена, поради което и претенцията за неплатена главница в размер на 716,26 евро за вноски от 7-ма до 22-ра е неоснователна.

Задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая заявителят може да има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за потребителски кредит.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1169/ 03. 04. 2026 г. по ч. гр. д. № 614/ 2026 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. В.

А. за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № *********** г.: неплатена главница в размер на 716,26 евро, ведно със законна лихва, считано от 30.03.2026 г., дължима от вноска № 7 с падежна дата 25.11.2024 до вноска № 22 с падежна дата 25.02.2026; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 756,65 евро, дължимо от вноска № 7 с падежна дата 25.11.2024 до вноска № 22 с падежна дата 25.02.2026г.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 384,40 евро, дължимо от вноска № 7 с падежна дата 25.11.2024 до вноска № 22 с падежна дата 25.02.2026г.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 673,20 евро, дължимо от вноска № 7 с падежна дата 25.11.2024 до вноска № 22 с падежна дата 25.02.2026г.; мораторна лихва за забава в размер на 101.70 евро за периода от 26.05.2024 г. 29.03.2026 г.; такса в размер на 255,65 евро, дължими по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, както и разноски по делото – 49,08 евро държавна такса, 117.60 евро юрисконсултско възнаграждение и 51.10 евро за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал.2 от НЗПП.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5