Решение № 21197 от 22.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21197 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110166657 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. К. А. с искане да бъде признато за установено, че дължи следните суми: 2975,93 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 2, находящ се в ***, аб. № 208868 в периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 429,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., 27,72 лева, цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., 5,88 лева, мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от 30.08.2023г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр. дело № 48816/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, като за процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника Р. К. А., с който оспорва заявените искови претенции. Релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Твърди, че не били ангажирани доказателства, че доставената топлинна енергия е потребена, както и че са изпълнени изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 или т. 6 от ЗЕ. Искането към съда е да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

1

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от 17.05.2024г. е посочил, че не оспорва предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск. Счита същия за основателен и доказан. Твърди, че дяловото разпределение за аб. № 208868 е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е и да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

По делото е приет Списък на живущите по апартаменти в жил. сграда на ***, в който под № 2 са вписани имената на Р. К. Н. и е положен подпис- л. 16 от делото.

По делото е приет Протокол от 26.10.2001г. от проведено ОС на етажните собственици от ***, в който са посочени етажните собственици, под № 2 са изписани имената на Р. К. Н. и е положен подпис.

По делото е постъпило писмо от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“, в което е посочено, че след извършена проверка в архива на дирекцията не е намерено досие на блок, находящ се в ***.

Прието е писмо от Агенция по вписванията, в което е посочено, че след извършена 2 справка в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър не е установена партида с вписвания, отбелязвания и заличавания на имот с идентификатор ***.

Прието е писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОПКрасно село“, към което е приложено в интегрирано файлово приложение декларация по чл.

14 ЗМДТ за имот, находящ се в ***. В декларацията е посочено, че данъчно задължено лице за имота е Р. К. Н., придобила имота чрез покупка. В декларацията е посочено, че Р. Н. е единствен собственик на имота.

При така събрания доказателствен материал съдът намира, че Р. А. е подала декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която е посочила, че е собственик на процесния апартамент, което представлява признание за декларираните в нея обстоятелства. Действително, подадената декларация не съставлява титул за собственост, но това не я лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените от тях оспорвания. В конкретния случай приетата декларация не е оспорена от ответника, респ. не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на ответника, направено пред данъчната администрация относно принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот. Още повече, същата кореспондира на останалия събран по делото доказателствен материал, а именно – списъка на собственици в процесната етажна собственост и протокола от проведено общо събрание на етажните собственици в процесната сграда на 26.10.2002г. Във всички гореописани документи е посочено името на ответника като собственик на процесния имот и е положен подпис. Т.е. по делото е установено, че Р. А. е собственик на процесния имот.

По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния имот за процесния период. Поради гореизложеното ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане на топлинна енергия в качеството си на собственик на процесния имот, респ. страна в облигационното правоотношение с ищцовото дружество.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от приетите по делото документи от третото лице-помагач, както и от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че пълната отопляема кубатура на ап. 2 на процесния адрес е 239 куб.м., включваща и припадащата се част от стълбището на вх. А. Вещото лице е посочило, че исковият период съвпада напълно с отчетни периоди 05.2020г.- 04.2021г. и 05.2021г.- 04.2022г., за които „Техем Сървисис“ ЕООД е изготвила две изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в ап. 2, като е разпределяла топлинна енергия само за БГВ по норма за разход за двама обитатели поради липса на узаконен водомер, както и че формулярите за главен отчет са подписани от клиент.

3

Експертът е уточнил, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминавал метрологични проверки през две години, относими към исковия период, като от ежемесечните му отчети били приспадани технологичните разходи на абонатната станция.

Разпределяната топлинна енергия през исковия период била, както следва: за отопление- на процесния адрес не се потребявала топлинна енергия за отопление; за сградна инсталацияна процесния адрес не се потребявала топлинна енергия за отопление; за БГВ- по норма за разход за двама обитатели. Вещото лице е посочило, че за исковия период сумите за потребена топлинна енергия с включен ДДС са в общ размер от 3116,71 лева /2722,24 лева, прогнозно начислено потребление + 394,47 лева, сума за доплащане от изравнения/. В тази сума не били включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива, междинни погасявания /прихващания/ и суми за дялово разпределение на топлинна енергия.

От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период прогнозно фактурираните суми за топлинна енергия, начислени по партидата на аб. № 208868 са на обща стойност 2268,53 лева с ДДС. По счетоводни данни, резултатът от въведените изравнителни сметки е сума за доплащане в размер на 812,24 лева.

Вещото лице е посочило, че с изравнителните сметки за възстановяване съобразно месеците на осчетоводяване не са погасявани задължения извън процесния период. От заключението се установява, че общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия възлизат на сумата от 2975,93 лева /прогнозни фактури 2722,25 лева+ изравнителни сметки 812,24 лева – разлика цена 98,63 лева – корекция кредитни известия 459,93/. Вещото лице не е установило плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума.

По отношение на стойността на доставената топлинна енергия съдът кредитира заключенията на вещите лица като пълно и компетентно дадени на основание чл. 202 ГПК като намира, че разликата в посочените от вещите лица стойности се дължи на разликата в цената на топлинна енергия, отчетена от вещото лице- счетоводител в размер на 98,63 лева, както и на отчетените корекции на кредитните извествия в размер на 459,93 лева. Поради което приема, че стойността на доставената топлинна енергия в процесния период и имот е в размер на 2975,93 лева.

По делото не се твърди и не се установява плащане на суми, касаещи процесните задължения.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение, както и от приетите документи, представени от третото лице-помагач се установява, че услуга дялово разпределение е била предоставяна през процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 27,72 лева.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът 4 намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 429,18 лева.

Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.