Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1195 от 09.11.2022, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 484/2022
Вид
Решение № 1195
Подписан
09.11.2022
В сила
03.12.2022
Състав
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1195 гр. Велико Търново, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110100484 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Т. Б.” ЕАД (понастоящем „Й.

Б.“ ЕАД) срещу И. К. С., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане за сумата от 1191.69 лева, от която 424.93 лева – незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, 273.77 лева – незаплатени лизингови вноски и 492.99 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3480/2021 г. на Районен съд – Велико Търново.

Ищецът твърди, че ответникът е негов абонат, с който са сключени следните договори: 1/ договор за мобилни услуги от 13.6.2018 г. за номер *** с избран абонаментен план „Т. 10.99“, подновен с допълнително споразумение от 21.12.2018 г., съгласно което ответникът е избрал абонаментен план „Т. 24.99“, като на същата дата между тях е сключен и договор за лизинг, по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Blue срещу месечна вноска от 8.99 лева при стандартна цена от 399.90 лева; 2/ договор за мобилни услуги от 22.8.2018 г. за номер *** с избран абонаментен план „Т. 14.99“, подновен с допълнително споразумение от дата 4.2.2019 г., съгласно което ответникът е избрал абонаментен план „Т. 36.99“, като на същата дата между тях е сключен и договор за лизинг, по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Blue срещу месечна вноска от 8.99 лева при стандартната цена от 369.90 лева; 3/ договор за мобилни услуги от 22.8.2019 г. за номер *** с избран абонаментен план „Т. +“, като на същата дата между тях е сключен и договор за лизинг, по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство ALCATEL 1S Dual Black срещу месечна вноска от 5.99 лева при стандартната цена от 269.90 лева. Заявява, че за потребените от ответника услуги за периода от 15.9.2019 г. до 14.12.2019 г. е издал фактура № 7295146722/15.10.2019 г. на стойност 176.44 лева за 1 месечни абонаментни такси за потребените услуги, платима до 30.10.2019 г.; фактура № 7296464044/15.11.2019 г. на стойност 149.96 лева за месечни абонаментни такси за потребените услуги, платима до 30.11.2019 г.; и фактура № 7297781766/15.12.2019 г. на стойност 98.53 лева за месечни абонаментни такси за потребените услуги, платима до 30.12.2019 г. Сочи, че ответникът не е заплатил задълженията си по тези фактури, поради което договорите са прекратени едностранно и е начислена неустойка за предсрочното им прекратяване в размер на три месечни абонаментни такси за всеки ползван номер, както и неустойка, формирана като разлика между стандартната и преференциалната цена на предоставените мобилни устройства, съответстваща на оставащия срок на договора. Твърди, че с оглед предсрочното прекратяване на договорите ответникът дължи и остатъкът от вноските по сключените договори за лизинг на мобилни устройства.

Особеният представител на ответника оспорва предявените искове. Обръща внимание, че ищецът претендира едновременно както обезщетение за забава в размер на законната лихва, така и неустойка за същото неизпълнение, което прави неравноправна уговорката за неустойка, която счита и за прекомерна.

В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.

Особеният представител не се явява и не заема допълнително становище.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените доказателства е видно, че на 13.6.2018 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги, според който ответникът е избрал абонаментен план „Т. 10.99” за телефонен номер *** с месечна такса от 10.99 лева.

Договорът е сключен за срок от една година. Със сключването на договора ответникът е получил екземпляр от ценовата листа на услугите, предоставяни от ищеца, както и екземпляр от Общите условия. На 21.12.2018 г. между страните е сключено допълнително споразумение към горепосочения договор, според което ответникът е избрал абонаментен план „Т. 24.99” с допълнителни 5000 МВ за телефонен номер *** с месечна такса от 24.99 лева. Споразумението е сключено за срок от две години, като в същото е посочено, че при сключването му на ответника е предоставен мобилен апарат Huawei Y6 2018 Dual Blue, за което на същата дата - 21.12.2018 г. е сключен договор за лизинг, съгласно който устройството се предоставя срещу обща лизингова цена от 206.77 лева. В допълнителното споразумение е посочено, че стандартната цена на устройството възлиза на 399.90 лева, като отстъпката от същата е 184.14 лева. Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и съгласно посоченото в него лизингополучателят следва да заплати 23 месечни вноски от по 8.99 лева. При сключването на договора потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от общите условия на „Т. Б.” ЕАД, както и от ценовата листа за абонаментния план.

На 22.8.2018 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги, според който ответникът е избрал абонаментен план „Т. 14.99” за телефонен номер *** с месечна такса от 14.99 лева. Договорът е сключен за срок от две години, като със сключването му ответникът е получил екземпляр от ценовата листа на услугите, предоставяни от ищеца, както и екземпляр от Общите условия. На 21.12.2018 г. между страните е сключено допълнително споразумение към горепосочения договор, според което ответникът е избрал абонаментен план „Т. 24.99” с допълнителни 5000 МВ за 2 телефонен номер *** с месечна такса от 24.99 лева, като споразумението е сключено за срок от две години. На 4.2.2019 г. между страните е сключено ново допълнително споразумение към горепосочения договор, според което ответникът е избрал абонаментен план „Т. 36.99” с допълнителни 5000 МВ за телефонен номер *** с месечна такса от 36.99 лева. Споразумението е сключено за срок от две години, като в същото е посочено, че при сключването му на ответника е предоставен още един мобилен апарат Huawei Y6 2018 Dual Blue, за което на същата дата е сключен договор за лизинг, съгласно който устройството се предоставя срещу обща лизингова цена от 105.57 лева. В допълнителното споразумение е посочено, че стандартната цена на устройството възлиза на 369.90 лева, като отстъпката от същата е 259.74 лева.

Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и съгласно посоченото в него лизингополучателят следва да заплати 23 месечни вноски от по 4.59 лева. При сключването на договора потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от общите условия на „Т. Б.” ЕАД, както и от ценовата листа за абонаментния план.

На 22.9.2019 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги, според който ответникът е избрал абонаментен план „Т. +” за телефонен номер *** с месечна такса от 16.99 лева. Договорът е сключен за срок от две години, като в същият е посочено, че при сключването му на ответника е предоставен мобилен апарат Alcatel 1S Dual Black, за което на същата дата – 22.9.2019 г. е сключен и нов договор за лизинг, съгласно който устройството се предоставя срещу обща лизингова цена от 137.77 лева.

В договора е посочено, че стандартната цена на устройството възлиза на 269.90 лева, като отстъпката от същата е 126.14 лева. Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и съгласно посоченото в него лизингополучателят следва да заплати 23 месечни вноски от по 5.99 лева. При сключването на договора потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от общите условия на „Т. Б.” ЕАД, както и от ценовата листа за абонаментния план.

По делото са представени заверени преписи от три фактури, ведно с приложения към същите, отразяващи задължения на ответника за абонаментни такси, услуги и лизингови вноски, една фактура за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и за остатъчния размер от вноските по договорите за лизинг, покана за доброволно плащане на задълженията, както и препис от Общите условия на „Т. Б.“ ЕАД.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:

От представените писмени доказателства се установява, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. По силата на сключените договори ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове за предоставените телефонни номера. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща месечните абонаменти такси и цените на услугите извън месечния абонамент, както и вноските за лизинг.

Доколкото уговорена в договорите абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, същата се дължи независимо от това дали операторът е 3 предоставил съответните услуги и дали абонатът реално ги е потребил. Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорите за мобилни услуги валидно са обвързали страните по тях и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по тези договори за отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.

По отношение на претенцията за стойността на използваните услуги извън месечния абонамент съдът съобразява представените приложения към издадените фактури, отразяващи потреблението на ответника, включително за услугите извън месечния абонамент. Въпросните приложения представляват детайлизирани извадки от електронната система на мобилния оператор, като съдът съобразява изложеното в тях, имайки в предвид, че същите не са създадени за целите на процеса, а в изпълнение на задължението на ищеца да изготвя детайлизирана информация за потреблението на абоната. Освен посоченото, не може да не се отчете и фактът, че стойността на услугите извън месечния абонамент са на стойност, която е пренебрежимо ниска спрямо останалите задължения на абоната, което е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че приложенията не са създадени за целите на процеса. По повод стойността на услугите извън месечния абонамент следва да се има в предвид и заложеното в общите условия (чл. 31), действащи в отношенията между страните, а именно, че месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред оператора в 6-месечен срок след издаване на фактурата. Оспорването не възпрепятства правото на потребителя да оспори сметката си по съдебен ред, но и самото оспорване не освобождава последния от задължението за плащане на дължимите суми. В случая ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, както и стойността на съответните лизингови вноски, като към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти. По делото няма данни ответникът да е оспорил месечните си сметки в предвидения 6-месечен срок пред мобилния оператор, поради което и съдът приема, че по този начин същият е признал реалното предоставяне на услугите и дължимостта на тяхната цена. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като не са ангажирани доказателства за плащането им.