Решение № 894 от 29.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000502412 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 60 от 07.06.2023г., постановенo по т. д. № 129/2022г. Софийския окръжен съд, III първоинстанционен търговски състав е осъдил „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на К. А. Ц. сумата от 80 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на майка й К. Н. Ш. настъпила в резултат на ПТП, причинено на 02.11.2021 г. около 13.35 часа на път III-8003, км 14+800, област Пазарджик /между с. Черногорово и с. Овчеполци/, по вина на П. Х. П. – водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с ДК № ********, със застрахователна полица № BG/06/121001101416 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 21.04.2021 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2021 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева. С решението Софийския окръжен съд е осъдил на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 4 130 лева, представляваща дължимата за производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на съда. С решението Софийския окръжен съд е осъдил на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК К. А. Ц. да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата от 326.67 лева, представляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. А. Ц. иск за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди над сумата от 80 000лв. до размера на сумата от 128 000лв. е подадена въззивна жалба от ищцата, чрез процесуалния й представител, с възражения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се прави оплакване за неправилно приложение на 1 разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Сочи се, че в тази част решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика. Излага се становище, че приетият от съда процент съпричиняване (50%) не е мотивиран и е изключително висок. Поддържа се твърдение, че при съпоставка на конкретното поведение на пострадалата с това на водача, съпричиняването не следва да превишава 20%. В тази връзка се прави позоваване на съдебна практика, обективирана в решения на ВКС. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на първата инстанция в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска на ищцата до размера от 128 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2021г.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК ответната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, е подала насрещна жалба, с която се обжалва първоинстанционното решение изцяло. В насрещната въззивна жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност.

Релевира се оплакване, че по делото не било установено противоправно поведение на водача на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, като се излагат съображение в подкрепа на изложеното. Сочи се, че определеното обезщетение е завишено и не отговаря на критериите, заложени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се възражението за съпричиняване, като се излага становище, че степента на вина на пострадалата е 70 % - 80 %. В молба-уточнение към насрещната въззивна жалба въззивникът-ответник изрично отбелязва, че дружеството обжалва решението в частта, в която е осъдено да заплати на ищцата К. А. Ц. разликата над сумата от 65 000лв. до присъдения размер от 80 000лв., както и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Софийски окръжен съд сума в размер на 4 130,00 лв. за държавна такса и направени разноски от бюджета на съда. Поддържа се твърдение, че размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде определен на 130 000 лв. и след приспадане на 50 % съпричиняване, то на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 65 000 лв. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивницата- ищца, представлявана от пълномощника си, моли съда да уважи подадената въззивна жалба, да отмени решението в обжалваните части, като уважи иска така, както е посочено в жалбата.

Въззивникът-ответник, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената въззивната жалба и поддържа насрещната въззивна жалба, съобразно молбата-уточнение, в т.ч. посоченият в същата размер на обезщетение за неимуществени вреди, както и приемане на 50 % съпричиняване от страна на починалото лице.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок и са допустими.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на К. Н. Ш., настъпила на 02.11.2021г., при пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2021г. – датата, на която застрахователят е сезиран с извънсъдебната претенция.

При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение, Софийския окръжен съд е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Приел е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на майката на ищцата възлиза на 160 2

000лв. Приел е за основателно възражението за съпричиняване и е редуцирал определеното обезщетение с приетия процент от 50 %.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният от ищцата – К. А. Ц. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 65 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2021г. до окончателното плащане, както и в отхвърлителната част над 128 000лв. до 150 000лв.

С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила на пресъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищцата, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние. Ето защо, релевираното от ответника в насрещната жалба възражение за липса на доказано противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ******** не следва да бъде разгледано, тъй като е налице сила на пресъдено нещо по отношение на основанието на предявения иск.

С оглед релевираните във въззивните жалби оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на обезщетението за неимуществени вреди и върху размера на възражението за съпричиняване от страна на починалата за настъпването на вредоносния резултат.

По възражението на въззивника-ответник за нарушение на чл. 52 ЗЗД въззивният съд в настоящия си състав приема следното:

С цел установяване на действителните отношения между ищцата и починалата нейна майка, пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С.

И. /съсед на починалата/. От показанията на свидетеля съдът приема за установено, че ищцата и починалата й майка са били в много добри отношения, взаимно са се уважавали и обичали. Починалата К. била усмихната, работлива, „цяла Стрелча я познавала“. Свидетелят и починалата почти всеки ден се виждали на кафе, разговаряли и много си споделяли. След като се омъжила и създала свое семейство, ищцата К. заживяла на друго място, но поне два пъти месечно гостувала на своята майка, а на празници постоянно били заедно. Взаимно си оказвали помощ една на друга, тъй като бащата и единия брат на ищцата вече били починали. След това трагично събитие майка и дъщеря още повече се сближили. К. работела сезонна работа в Испания и винаги пращала на майка си пари. По време на настоящия инцидент ищцата била на работа в Испания, затова с два дни било отложено погребението.

В деня на погребението К. не била на себе си, не можела да ходи, имало жени, които я придържали, за да не падне, не могли да я вдигнат от гроба, не спирала да плаче. Смъртта на майка й променила коренно живота на ищцата – не била усмихната и весела както преди, не била ходила в Испания откакто е починала майка й. Всеки месец се прибирала в Стрелча и посещавала гроба на майка си. Към момента не е преодоляла загубата на майка си.

Въззивният състав изцяло кредитира показанията на свидетеля – съсед на починалата, който е общувал със семейството й ежедневно, поради което същият пресъздава своите преки и непосредствени впечатления от взаимоотношенията между починалата и нейната дъщеря. Показанията му са достоверни и житейски логични, без вътрешни противоречия.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона 3 обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на смъртта, обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Според практиката на ВКС, възрастта на починалия не съставлява самостоятелен критерий при определяне на обезщетението, доколкото сама по себе си не е критерий за съдържанието на връзката между починалия и претендиращия обезщетение. /така решение № 124 от 14.07.2016 г. по т.д. № 2056/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. При така изяснените принципни постановки и като взе предвид конкретно установените, чрез събраните гласни доказателства, обстоятелства, настоящата съдебна инстанция достига до извода, че в процеса на доказване ищцата К. Ц. проведе пълно и главно доказване на твърдените от нея болки и страдания вследствие смъртта на нейната майка. От показанията на свидетеля се установи, че ищцата и майка й са имали силна и трайна емоционална връзка, почиваща не просто на формалния факт на тяхното родство, но и на обич, подкрепа и споделеност. От свидетелските показания се установи, че ищцата и майка й са разчитали една на друга, помагали са си взаимно, а особено силна станала тяхната връзка, след като починали бащата и единия брат на ищцата. Духовната връзка между дъщеря и майка не е била прекъсвана до момента на нейната смърт. Смъртта на майка й се е отразила изключително негативно върху емоционалната сфера на дъщерята, начинът й на живот коренно се е променил – вече не била толкова усмихната и весела. Ищцата все още не е преодоляла загубата на своята майка, като инцидентът е оставил дълбок и траен отпечатък в съзнанието й.