Определение № 33927 от 18.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33927 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110145807 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявен е от К. И. В. срещу Ж. И. И. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик по силата на изтекла придобивна давност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „ОК“, ж.к. „ОК 1“, бл. 40, вх.

А, ет. 2, ап. 6, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 65,04 кв. м., заедно с избено помещение № 6 и 1,312 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, под обекта - няма, над обекта ***.

Ищцата К. И. В. твърди, че обитава процесния апартамент от 2005 г. Първоначално фактическата власт била установена въз основа на договор за наем от 27.06.2005 г., сключен за срок от пет години между нея и съпруга й И.М.В. като наематели и И.Ц.И. и Ва П. И като наемодатели. Последните били родители на страните и носители на пожизнено вещно право на ползване върху имота, запазено при даряването му на ответницата с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том XXXXI, дело № 8675/1992 г. от 05.06.1992 г. по описа на ДТ - втори нотариус при СРС. И.И починал на 06.03.2009 г., с което неговото право на ползване се погасило.

Според ищцата договорът за наем се прекратил с изтичането на уговорения срок на 27.06.2010 г. и не бил подновен. От 28.06.2010 г. тя продължила да упражнява фактическа власт върху жилището лично, но вече не за другиго, а със съзнанието и намерението да го свои, явно, спокойно и непрекъснато. Поддържа, че промяната на намерението й била известна на Ва И и на ответницата, които не се противопоставили. Твърди, че ограниченото вещно право на ползване на Ва И се погасило поради неупражняване с изтичането на 1 петгодишен срок на 28.06.2015 г., а впоследствие тя извършила и изричен отказ с декларация от 03.07.2018 г., вписана с акт № 230, том VII на 04.07.2018 г.

Ищцата сочи, че ответницата получила по дарение само така наречената „гола собственост“, никога не установила фактическа власт върху апартамента и до 2025 г. не проявила собственически претенции. К. В. поемала всички текущи разходи за имота, заплащала местните данъци и задълженията към етажната собственост и извършвала със собствени средства основни и текущи ремонти, включително ремонт на жилището и банята, остъкляване на тераса, подмяна на дограма, щрангове и водомери и участие в разходи за ремонт на покрива. Поддържа, че тези действия били външна проява на намерението й да държи имота като собствен.

На 01.08.2025 г. ищцата получила нотариална покана от Ж. И., с която била поканена в едномесечен срок да освободи жилището и да предаде ключовете, а при неизпълнение - да заплаща по 800 лв. месечно до предаване на владението. Ищцата счита, че това е първото действие, с което ответницата е противопоставила свои права върху имота, предприето след изтичането на повече от десет години от началото на владението. Иска уважаване на иска и присъждане на разноските. За установяване на непрекъснатото владение и намерението за своене е поискала разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

Ответницата Ж. И. И. оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че е собственик на процесния имот по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том XXXXI, дело № 8675/1992 г. от 05.06.1992 г., като запазените за родителите на страните права на ползване вече са погасени. Не оспорва, че ищцата се е настанила в апартамента въз основа на договора за наем от 27.06.2005 г. и е останала в него след изтичането на петгодишния срок, но твърди, че фактическата власт никога не се е превърнала във владение. След прекратяването на наема ищцата продължила да държи имота с разрешението на родителите им, а след отказа от правото на ползване през 2018 г. - със съгласието на ответницата по силата на неформален заем за послужване, продиктуван от семейните отношения и от молба на тяхната майка.

Ответницата твърди, че след 2018 г. многократно канила ищцата да освободи жилището, а последната заявявала, че ще го напусне, след като извърши ремонт в собственото си жилище. Оспорва да е било извършено явно и недвусмислено преобръщане на държането във владение, доведено до нейното знание. Сочи, че участвала при подготовката и вписването на отказа от правото на ползване през 2018 г., за което на 13.06.2018 г. заплатила таксата за издаването на кадастрална схема. Оспорва твърдението, че ищцата е плащала местните данъци, и поддържа, че представените копия на приходни квитанции са били открити от нея след смъртта на майка им. Счита, че евентуалните ремонти са извършвани в изпълнение на задължението на наемателите по договора от 2005 г., а представената оферта № MN6840/16.10.2019 г. се отнася само до два прозореца и не доказва цялостна подмяна на дограмата в процесното жилище.

Ответницата иска отхвърляне на главния иск и присъждане на разноски. На основание чл. 183 ГПК моли ищцата да бъде задължена да представи в оригинал всички приходни 2 квитанции за местни данъци, чиито копия са приложени към исковата молба. Поискала е и разпит на двама свидетели при режим на довеждане за обстоятелствата относно основанието и начина на ползване на имота, семейните уговорки и липсата на демонстрирана промяна на намерението на ищцата.

В срока за отговор Ж. И. И. е предявила срещу К. И. В. насрещни искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че като собственик по силата на дарението от 05.06.1992 г. има право да получи владението на имота. Поддържа, че след изтичането на договора за наем ползването продължило със съгласието на членовете на семейството, а след 2018 г. - въз основа на неформален заем за послужване, който тя прекратила с нотариалната покана, връчена на 01.08.2025 г. Въпреки поканата К. В. не освободила жилището и продължила да го ползва без основание, с което лишавала собственичката от възможността да упражнява фактическа власт и да получава гражданските плодове от вещта.

С насрещния иск по чл. 108 ЗС Ж. И. иска К. В. да бъде осъдена да й предаде владението върху самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № 6 в гр. София, ж.к. „ОК 1“, бл. 40, вх. А, ет. 2, заедно с избено помещение № 6, 1,312 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, подробно описани в нотариалния акт за дарение. С иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД претендира сумата 3 067,73 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на имота за периода 01.08.2025 г. - 17.04.2026 г., ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба на 17.04.2026 г. до окончателното плащане. Твърди средна месечна наемна стойност 409,03 евро и е поискала съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарния наем през процесния период.

Ответницата по насрещния иск К. И. В. оспорва насрещните искове като недопустими и неоснователни. Отрича между страните да е сключван заем за послужване и сочи, че ответницата по насрещните искове никога не е получавала фактическата власт от Ж. И., която от своя страна никога не е владяла имота. Поддържа изложеното в главната искова молба, че след 28.06.2010 г. е започнала да държи жилището като свое, че тази промяна е била известна на носителя на правото на ползване и на собственицата и че десетгодишната придобивна давност е изтекла на 28.06.2020 г. Счита, че нотариалната покана от 01.08.2025 г. е отправена след придобиването на собствеността и не може да обоснове права на насрещната ищца. Поради това оспорва както предпоставките на иска по чл. 108 ЗС, така и основанието и размера на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Иска отхвърляне на насрещните искове и присъждане на разноски.

Насрещните искове са предявени в срока по чл. 131 ГПК, налице е връзка между тях и първоначалния иск, а общото им разглеждане ще доведе до изясняване на спорното правоотношение. Поради това същите следва да бъдат приети за съвместно разглеждане на основание чл. 211, ал. 1 ГПК. Посочването на чл. 124, ал. 1 ГПК в насрещната искова молба не обосновава самостоятелен трети иск, тъй като установяването на собствеността на насрещната ищца е включено в предмета на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС и липсва отделен петитум извън него.

3

Представените писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на спора и следва да бъдат приети. Исканията на двете страни за събиране на гласни доказателства са относими към спорните факти за характера и продължителността на упражняваната фактическа власт и следва да бъдат уважени. Искането по чл. 183 ГПК е основателно, доколкото истинността и авторството на плащанията по представените копия от приходни квитанции са оспорени. Поисканата съдебно-оценителна експертиза е необходима за установяване размера на твърдяното обогатяване и обедняване по насрещния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Ж. И. И. срещу К. И.

В. насрещни искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху процесния недвижим имот и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 3 067,73 евро, ведно със законната лихва от 17.04.2026 г. до окончателното плащане.

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание за 10.11.2026 г. от 13.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на насрещната ищца Ж. И. И. препис от отговора на насрещната искова молба, подаден с вх. № 282320/14.09.2026 г.

ПРИЕМА като писмени доказателства всички документи, представени с исковата молба, отговора на исковата молба, насрещната искова молба и отговора на насрещната искова молба, включително: схема № 15-1104118-03.07.2025 г. на самостоятелния обект; договор за наем от 27.06.2005 г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том XXXXI, дело № 8675/1992 г. от 05.06.1992 г.; удостоверение за наследници на И.Ц.И.; декларация за отказ от вещно право на ползване от 03.07.2018 г., вписана с акт № 230, том VII на 04.07.2018 г.; приходни квитанции за местни данъци; нотариална покана, представена пред нотариус на 31.07.2025 г. и връчена на 01.08.2025 г.; платежно нареждане от 13.06.2018 г. за издаване на кадастрална схема; договори, оферти, платежни документи и квитанции относно извършени ремонти, подмяна на дограма, щрангове и водомери и плащания към етажната собственост.

ЗАДЪЛЖАВА К. И. В. на основание чл. 183 ГПК най-късно в първото открито съдебно заседание да представи за сверяване оригиналите на всички приходни квитанции за заплатени местни данъци за процесния апартамент, чиито копия са приложени към исковата молба, като й УКАЗВА, че при неизпълнение представените копия ще бъдат изключени от доказателствата по делото.

ДОПУСКА на К. И. В. двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърденията й относно упражняването на фактическата власт върху имота след 28.06.2010 г., нейната продължителност, явност и необезпокояваност, действията, с които е демонстрирано 4 намерение за своене, довеждането им до знанието на Ж. И. и Ва И, както и извършваните от ищцата ремонти и разходи за имота.

ДОПУСКА на Ж. И. И. двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърденията й относно основанието, на което К. В. е продължила да ползва имота след изтичане на договора за наем, постигнатите между членовете на семейството уговорки, отправяните покани за освобождаване на жилището, изявленията на К. В., че ще го напусне, и липсата на явно противопоставено намерение за своене.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, пазарните данни за сравними жилища и извършване на оглед при необходимост, да даде заключение: какъв е бил средният пазарен месечен наем, без консумативни разходи, за самостоятелен обект с идентификатор *** през периода 01.08.2025 г. - 17.04.2026 г. и какъв е общият размер на пазарната наемна стойност за целия период, изчислен по месеци и съответните непълни части от месеците.