Решение № 4386 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4386 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20245330114742 по описа за 2024 година

Взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, с правно основание чл. 144 от СК, предявена от В. Г. Д., с ЕГН:

**********, против Г. В. Д., с ЕГН: **********.

В исковата молба се описва следното

Ответникът бил баща на ищеца. Съгласно влязло в законна сила съдебно Решение по гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд - ***,*** бр.с, потвърдено от Окръжен съд - ***, ответникът бил осъден да заплаща на ищеца, чрез майката на последния, издръжка в размер на 600,00 лв. / шестстотин лева/, начиная от депозиране на исковата молба пред съда - *** г. занапред, до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане. При воденото на това дело за увеличаване размера на издръжката ищецът бил непълнолетен и затова исковата молба била подадена от него лично и със съгласието на неговата майка и законен представител А. П. П., ЕГН **********. Ищецът навършил пълнолетие на *** г., като продължавал образованието си, защото бил записан в *** клас в ***, съгласно представена служебна бележка от учебното заведение. До този момент ответникът не бил изпадал в забава и своевременно заплащал определената и увеличена от съда издръжка. Ответникът обаче, разбирайки, че ищецът вече бил навършил пълнолетие, постоянно повтарял, че вече няма задължение към ищеца да плаща издръжка и по всяка вероятност нямал 1 никакво намерение да продължи това си задължение.

При последната им среща, ответникът заявил на ищеца : „ Ако ме съдиш за издръжка, няма да те погледна.“. Откакто ищецът заявил на ответника, че възнамерява да инициира дело за продължаване заплащането на издръжката, същият отказал категорично да го види при единствената им среща от няколко месеца и се видял само със сестрата на ищеца.

Майката на ищеца - А. П., продължавала да е безработна, не престирала труд по трудово правоотношение и изпитвала остра финансова затрудненост.

Още повече, че ищецът продължавал усилено да посещавам частни уроци, защото възнамерявал да продължи образованието си в *** и затова му трябвали отлична подготовка и постоянно обучение. Освен това живот и здраве през *** г. на ищеца му предстояло да се д. и да бъде а. За подготовката на а. б. безспорно също се налагало да се изразходват големи средства.

Считал, че издръжка в размер на 600,00 лв. / шестстотин лева/ в пълна степен можела да покрие всичките му нужди и потребности и бил правилен и законосъобразен.

Поради изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/, считано от датата на входиране на исковата молба в съда до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяне или прекратяване.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. В.

Д., с ЕГН: **********, в който се твърди следното :

Ответникът счита така предявеният иск за допустим, като предявен от надлежно процесуално легитимирана за това страна.

Верен бил фактът, че ответникът е баща на ищеца, както и че с Решение № *** г., постановено по гр. д. № ***/*** г. по описа на ***РС, *** бр. с., същият ответникът бил осъден да заплаща на непълнолетното си към онзи момент дете В. Г. Д. - ищец в настоящето производство, издръжка в размер на сумата от 600,00 лв., начиная от депозиране на исковата молба пред съда - *** г. занапред до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане. Верен бил и фактът, че ищецът е ученик в *** клас, както и че до навършване на пълнолетието му през месец *** на *** г. ответникът своевременно ежемесечно му заплащал присъдената с посоченото по-горе решение издръжка, чрез неговата майка и законен представител А. П. П. Действително, ответникът, поради погасяване на това му задължение, съобразно посоченото по-горе решение, прекратил заплащането на издръжката за детето В. Г. Д. - ищец в настоящето производство, когато последният навършил ***-годишна възраст.

Макар да било неотносимо към настоящия спор, следвало да се отбележи, че било абсолютно невярно твърдението на ищеца, че майка му А.

П. била в „остра финансова затрудненост“. Действително, същата не 2 престирала труд по трудово правоотношение, но в същото време реализирала доход от с. „т.“ д., чрез електронната платформа ***.

Така предявеният иск бил изцяло неоснователен по следните съображения:

Ответникът реализирал нетен средно-месечен доход за последните 12 месеца в размер на около 1949,00 лв., което обстоятелство било видно от представеното към настоящия отговор Удостоверение с изх. № *** от *** г., изд. от работодателя му – ***, ЕИК ***. От същото удостоверение било видно още, че трудовото възнаграждение на ответника ежемесечно намалявало, като за месец *** на *** г. било в размер на сумата от 1834,40 лв. В същото време ответникът през *** г. година бил закупил малък апартамент, находящ се в ***, с площ от 51 кв. м. за покриване на жилищната му нужда, като покупката бил финансиран от банка чрез ипотечен кредит, съгласно приложеното заверено с оригинала копие от сключения между него и *** Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № *** от *** г. Видно от погасителния план към същия, който също е представен, отразен като Запис № ***, ответникът заплащал ежемесечни погасителни вноски в размер на около 500,00 лв. Освен гореизложеното ответникът изплащал и потребителски кредит, съгласно приложеното заверено с оригинала копие на Договор за потребителски кредит № *** от *** г., както и погасителен план към него. От последния, който бил отразен като Запис № ***, било видно, че по потребителския кредит ответникът заплащал ежемесечна погасителна вноска в размер на сумата от около 267,00 лв. В същото време ответникът продължавал ежемесечно да заплаща издръжка в размер на 500,00 лв. на второто си дете - сестрата на ищеца, П. Г. Д., за което също са представени надлежни писмени доказателства. Така към момента, без да заплаща издръжка за пълнолетния си син - ищец в настоящето производство, ежемесечните разходи на ответника по кредити и издръжка за непълнолетното му дете били в размер на сумата от 1267,00 лв., а след погасяването на тези задължения, за покриване на жизнените му ежемесечни нужди на ответника му оставала сума в размер на 567,40 лв. Успоредно с горното следвало да се отбележи, че минималното месечно трудово възнаграждение за страната за *** г. било 933,00 лв. Линията на бедност пък за страната, съгласно Постановление № ***/*** г. на Министерски съвет, в сила от *** г., била в размер на 526,00 лв., а съгласно Постановление № ***/*** г. на Министерски съвет, което щяло да влезе в законна сила от *** г., същата била в размер на 638,00 лв. Това означавало, че към този момент, без да заплаща исканата от ищеца в настоящето производство издръжка, ответникът бил принуден да живее на прага на бедността, а през *** г., след погасяване на месечните си парични задължения, щял да живее под линията на бедност. Така в случай, че ответникът заплаща издръжка и на пълнолетното си дете - ищец в настоящето производство, в размер на сумата от 600,00 лв. или в какъвто и да е друг размер, той със сигурност щял да бъде особено затруднен да посреща ежемесечните си основни жизнени потребности. Предвид гореизложеното, в 3 настоящия случай не можел да се направи обоснован извод, че е налице четвъртата предпоставка на нормата на чл. 144 от СК, а именно за ответника да е възможно да заплаща в какъвто и да е размер ежемесечна издръжка на пълнолетното си учащо дете, без особени затруднения.

Ответникът иска да му бъдат присъдени всички сторени от него съдебни и деловодни разноски, в това число заплатен адвокатски хонорар, които разноски щял да представи по опис, съобразно разпоредбата на чл. 80 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед описаните от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че ищецът В. Г. Д., с ЕГН: **********, е син на ответника Г. В. Д., с ЕГН: **********.

Съгласно приложеното удостоверение от ***, ищецът е ученик там в дневна форма на обучение в *** клас през учебната 2024/2025г.

Според приложени справки от НАП-*** : ищецът няма регистрирани трудови договори, нито доходи от друг произход и притежава идеални части от недвижим имот ; ответникът има сключен трудов договор, като за *** г. получава възнаграждение, повече от двукратно надвишаващо минималната за страната работна заплата, притежава лек автомобил и недвижим имот.

Ответникът изплаща ежемесечна издръжка на непълнолетната си дъщеря в размер на 500,00 лева.

Ответникът изплаща ежемесечни вноски по ипотечен и потребителски кредити в размер на около 750,00 лева.

В хода на настоящото производство са ангажирани и гласни доказателства.

Показанията на свидетеля на ищцовата страна – М. А. П., б. п. м. л. н. и., потвърждават описаното в исковата молба. Свидетелката П. добавя, че ответникът бил завършил *** клас с една петица само, а дипломата му след завършване на *** клас била 5,96. Майката на ищеца нямала почти никакви доходи. С. се с д., които преди ш., но се наложило да продаде м., защото й трябвали средства. Тя имала и кола, която продала, поради същите обстоятелства. Ищецът ходел на уроци по б. и х., но за б. е. се подготвял сам, защото нямали достатъчно средства. Свидетелката помагала финансово на ищеца, като имала възможност за това, защото й били дали няколко заплати при п. Ищецът ходел на училище и нямало как да работи. М., която ищецът искал да изучава, изисквала полагане на приемни изпити, за разлика от други специалности, където приемът бил само по документи. Повече от една година ищецът не се бил срещал с баща си. Ответникът бил заявявал на сестрата на ищеца : ,,Кажи на брат си, че не искам да го видя. Сърдя му се за това, че иска издръжка“. А в разговор с д. б., сестрата на ищеца била чула : ,,Какво искате?

Да ме уморите ли? Стига сте учили! П. и тя да не се гласи да учи“. Разходите относно а. б. на ищеца били в размер на 700,00 лева. Ответникът дори не се интересувал кога е б., още по-малко какви са разходите за него.

4

Показанията на свидетеля на ищцовата страна – И. М. А., б. р. с. с., потвърждават описаното в исковата молба. Свидетелят бил р. н. о. Свидетелят добавя, че ответникът бил търсил сина си, но той отказвал да се среща с него.

Често се случвало с. да помага финансово на ответника. Майката на ищеца имала с. в и., от които със сигурност получавала доходи. Ответникът работел като в. о. и нямало как да работи на друго място, защото работата му била много интензивна, независимо, че доходите му били недостатъчни.

Ответникът ползвал кредит, за да купи жилище, което имал намерение да предостави на децата си.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Претендира се издръжка от навършило пълнолетие дете, което продължава обучението си в средно училище в ***клас, като се иска издръжка от ответника в размер на 600,00 лева.

За да възникне правото на издръжка по чл. 144 от СК, е необходимо да са налице следните предпоставки: лицето да е пълнолетно, да е налице невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, да учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по-късно от 20 г. възраст за обучение в средно и 25 г. възраст – при обучение в полувисше или висше учебно заведение.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е навършил пълнолетие, но не е навършил 25 години и при завеждане на исковата молба е бил ученик в *** клас в ***. Ищецът няма доходи.