Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 108 от 09.03.2026, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 986/2025
Вид
Решение № 108
Подписан
09.03.2026
В сила
21.04.2026
Състав
ВЯРА МАРКОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Търговище, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря К. Ал. К. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530100986 по описа за 2025 година

Предявен е иск за сумата от 3540,00 лв., с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че с ответника са солидарни длъжници към „Юробанк България“ АД, по силата на сключен договор за потребителски кредит № FL1190165 / 19.05.2021 год., по който банката е предоставила на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 34 590,00 лв., като страните са се задължили да върнат ползвания кредит, ведно с дължимите лихви, по начин и в срок посочен в договора. В молбата се твърди, че ищеца и ответника, съгласно чл. 1, ал. 2 от договора са поели да отговарят солидарно за връщане на кредита, но кредита е бил преведен само по сметка на ответника, като уговорката между страните е била той да изплаща погасителните вноски по договора. Ищецът твърди, че за периода ноември 2024 год. – май 2025 год., вкл. ответникът не е изпълнявал задълженията си към банката и не е погасявал дължимите месечни вноски, поради което банката поискала изпълнение от ищеца, в качеството му на солидарен длъжник, като го уведомила, че при неизпълнение задължението ще бъде обявено за предсрочно изискуемо и ще се пристъпи към принудително изпълнение.

Поради това ищецът заплатил дължимите вноски за периода ноември 2004 год. – май 2025 год., подробно посочени в молбата, в общ размер от 3540,00 лв.

Считайки, че са на лице основанията на чл. 127, ал.2 от ЗЗД ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му възстанови платените 1 вноски по договора за кредит в размер на 3540,00 лв. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

В дадения месечен срок ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба. Становище не е изразено и не са представени доказателства.

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното : От приложеният по делото Договор за потребителски кредит № FL1190165 / 19.05.2021 год., сключен между „Юробанк България“ АД – кредитор и страните, като кредитополучатели и съдлъжници е видно, че банката е отпуснала кредит в размер на 34 590,00 лв., като сумата по кредита е използвана за пълно погасяване на задълженията на страните по други договори за кредит, срещу задължението заемната сума да се възстанови от длъжниците по начини и срокове, посочени в договора, а в чл. 1, ал.2 от договора е посочено, че страните отговарят към банката в условия на солидарност. Видно от договора е, че разрешения кредит е преведен по банковата сметка на ответника – чл. 2, ал.1 от същия. В молбата се твърди, че между ищеца и ответника е имало уговорка вноските за погасяване на кредита да се плащат само от ответника, тъй като заемната сума е преведена по негова сметка и ищеца реално не е получил пари, но доказателства – писмени, или гласни, за установяване на горните обстоятелства не се представиха по делото.

От приложените по делото банкови бордера се установи, че ищеца в периода ноември 2024 год. – май 2025 год., е внесъл за погасяване на задължението по договора за кредит общо сумата от 3540,00 лв., след като е бил поканен от банката да изпълни, с предупреждение, че ако не се погаси задължението за определените вноски, то цялото вземане ще бъде обявено за предсрочно изискуемо.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно се установи по делото, че страните са солидарни длъжници спрямо кредиторът „Юробанк България“, както и че вноските за погасяване на кредита в периода ноември 2024 год. – май 2025 год. са били внесени от ищеца. Съгласно чл. 127, ал.1 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между длъжниците, това което е платено на кредитора следва да се понесе от тях по равно, а съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част може да иска възстановяване от останалите на разликата. Както беше посочено по-горе твърденията на ищеца за наличието на уговорки между страните, че кредита е изтеглен за ответника и той ще погасява изцяло същия, а ищеца няма да носи отговорност за задължението не се доказаха. От представените по делото доказателства не може да се направи различен извод от този, че страните отговарят по равно за погасяване на задължението. За да бъде уважен иска на 2 платилия солидарен длъжник, той следва да е изплатил в повече от дължимото от самия него, да е изпълнил в нещо повече от неговата част за сметка на другия длъжник, като съдът счита, че това се отнася не за половината от цялата заемна сума, а от половината от всяка вноска.

Предвид изложеното предявения иск се явява основателен, но до размер от ½ част от платеното от ищеца, или за сумата от 1770,00 лв./ 904,99 евро, в който размер искът следва да се уважи, като в останалата част и до пълния размер се отхвърли като неоснователен.

Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски в производството, поради което същите следва да останат за него , така както ги е направил.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН ********** от **************** да заплати на Д. Д. Н., ЕГН ********** от ****************, действаща чрез адв. И. Г. от САК, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. Мецанин, офис 7, сумата от 904,99 евро ( левова равностойност 1770,00 лв.), представляваща 1/2 част от заплатени вноски по договор за потребителски кредит № FL1190165 / 19.05.2021 год., за периода ноември 2024 год. – май 2025 год., на осн. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД , като отхвърля иска в останалата му част и до пълния му размер от 1809,97 евро ( левова равностойност 3540,00 лв.), като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 3