Определение № 308 от 23.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. София, 23.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002103809 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца А. Д. Г. срещу въззивно решение № 4146 от 30.06.2024 год., постановено по в. гр. дело № 13512/2024 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д с-в, с което след отмяна на решение № 15375 от 08.08.2024 год., постановено по гр. дело № 1139/2024 год. по описа на СРС, ГО, 155 св, е отхвърлен предявения от А. Д. Г. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8 090 лв. – главница, сумата от 4 102.70 лв. – неолихвяема сума, сумата от 11 385.24 лв. – лихва и сумата от 5 лв. – присъдени разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

410 ГПК от 17.02.2010 год. и изпълнителен лист от 25.06.2010 год. по гр. дело № 2147/2010 год. по описа на СРС, ГО, 90 с-в.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че в случая правилно първоинстанционният съд бил приел, че след като изпълнителното дело било образувано през 2011 год., то давността за вземанията била 1 започнала да тече от 26.06.2015 год. След изпращане на поканата за доброволно изпълнение не били извършвани никакви изпълнителни действия, като едва през 2018 год. съдебният изпълнител изискал справки. Изпълнителното производство било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като двугодишнит срок бил изтекъл на 26.06.2017 год. Въззивният съд бил приел, че настъпилата перемпция е без значение, като се бил позовал на т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2023 год., ОСГТК, постановено на 04.07.2024 год. /след датата на подаване на исковата молба/. В случая, обаче, това разрешение не намирало приложение, тъй като тълкувателните решения и постановления изяснявали действителния смисъл и съдържанието на съответната правна норма, като в резултат на това разпоредбата следвало да се прилага в смисъла, посочен в тълкувателния акт.

Нямало законоустановен момент, от който започвали да действат тълкувателните актове. Доколкото обаче те не съществували самостоятелно и можело да бъдат прилагани само във връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, то следвало да се приеме, че когато се касаело до първоначално приети постановления и тълкувателни решения те имали обратно действие и даденото с тях тълкуване важало от момента, в който правната норма била влязла в сила, т.е. считало се, че тя още тогава имала съдържанието, което впоследствие било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се постановявал нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено или допълнено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, била налице промяна на начина, по който ще бъде прилагана нормата. Тази промяна имала действие занапред, поради това, че не можело да бъде изисквано от съответния орган и подчинените на правопорядъка субекти да съобразяват действията си с тълкувателен акт, който все още не бил постановен. Т.е. последващите тълкувателни решения нямали обратно действие и се прилагали от момента, в който били постановени и обявени по съответния ред. Неправилно въззивният съд бил приел, че новото писмено искане по изпълнителното дело, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставяло началото на ново процесуално правоотношение. Процесуалните последици на прекратяването на изпълнителното дело не рефлектирали с обратна сила върху действията, с които по силата на материалноправна норма погасителната давност вече била прекъсната – т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2023 год., ОСГТК. В настоящия случай такова писмено искане на кредитора по перемираното дело не било налице. Нямало извършени от него действия, които да са годни да прекъснат давността. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Представлява ли допълваща т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 год. на ВКС 2 по тълк. дело № 2/2023 год., ОСГТК, постановено на 04.07.2024 год., спрямо Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 год. на ВКС по тъл. дело № 3/2020 год., ОСГТК и намира ли приложение т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2023 год., ОСГТК, относно правните спорове, с които съдът е сезиран преди датата на постановяване на решението по това тълкувателно дело? и 2/ Прекъсват ли давността по перемирано дело действия на съдебния изпълнител, представляващи налагане на запор върху вземания и вещи на длъжника, каквито не е сезиран да извърши след настъпилата перемция?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, включително защото първият от тях е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ЕСПЧ, както и че разрешението на втория въпрос противоречи на т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2023 год., ОСГТК. Релевирано е и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба „Топлофикация София“ ЕАД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е валидно и правилно. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правопораждащия фактически състав за уважаване на предявения иск по чл. 439 ГПК включва следните елементи: 1/ удостоверено в изпълнително основание притезателно право, чийто титуляр е ответникът; 2/ наличие на правопогасителен факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание. Счел е за безспорно между страните, а и за установено от събраните писмени доказателства по делото, че на 17.02.2010 год. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Д. Г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 2147/2010 год. по описа на СРС, ГО, 90 с-в, за следните суми: 8 090.66 лв. – главница за потребена топлинна енергия, 3 393.34 лв. – лихва за забава за периода от 01.02.2001 год. до 17.12.1020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2010 год. до изплащане на вземането и 709.36 лв. – разноски по делото /229.68 лв. – държавна такса и 479.68 лв. – юрисконустко възнаграждение/. По молба на „Топлофикация София“ ЕАД, към която бил приложен изпълнителен лист, издаден на 25.10.2012 год. по посоченото дело въз основа на процесната заповед за изпълнение, бил образувано изпълнително дело № 6581/2010 год. по описа на частен съдебен изпълнител М. Б.. На 21.01.2011 год. изпълнителното дело било изпратено на частен съдебен изпълнител М. П. за продължаване на изпълнителните действия, за което било образувано изпълнително 3 дело № 45/2011 год. по описа на последния.

Въззивният съд е посочил, че в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2023 год., ОСГТК, е прието, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания преди 26.06.2015 год., не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, като давността за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015 год., тъй като до посочената дата е обвързващото тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, какъвто е и настоящият случай. Нова давност е започнала да тече от 26.06.2015 год., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 год. Изложил е съображения, че изпълнителният лист от 25.06.2010 год., въз основа на който било образувано процесното изпълнително производство, бил издаден въз основа на съдебно изпълнително основание – влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК. Изложил е съображения, че заповедта за изпълнение влиза в сила след изтичането на срока за възражение, което юридическо събитие следва да се приеме, че е станало най-късно с издаване на изпълнителния титул на 25.06.2010 год. От този момент започва да тече давността за вземането, като по силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД установеното със сила на пресъдено нещо процесно притезателно право се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок. Съобразно чл. 116, б. „в“ ЗЗД и съгласно разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител. За разлика от исковия процес, в изпълнителния няма състояние на висящност, по време на което давността е спряна. Новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, т.е. в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към прилагане на изпълнителен способ. „Валидно изпълнително действие“ в смисъла, разяснен с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника /чл. 426, ал. 2 ГПК/, включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ /решение № 3 от 04.02.2022 год. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 год., IV г. о., ГК/. Примерно са посочени и действията, които биха могли да прекъснат давността, ако са направени в рамките на висящ изпълнителен процес /и разбира се, преди нейното изтичане/ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването 4 на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В тази връзка въззивният съд е счел, че в частност след 26.06.2015 год. е започнала да тече нова давност за процесните вземания. На 24.01.2018 год. бил наложен запор върху получаваната от НОИ пенсия на длъжника. В отговор на съобщението, на 07.02.2018 год. по делото било постъпило уведомление от НОИ, ТП – град София, че размера на пенсията е под минималния секвестируем доход. На 31.08.2018 год. било изпратено съобщение до длъжника за налагане на запор върху негови МПС, като същото било получено на 07.09.2018 год. На 07.09.2023 год. частният съдебен изпълнител получил съобщение от НОИ, че започва изпращането на удръжки от пенсията на длъжника по наложения запор. С постановление на частния съдебен изпълнител от 14.08.2023 год., влязло в сила на 19.09.2023 год., процесното изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Върху изпълнителния лист било извършено отбелязване, че същият бил получен на 05.10.2023 год. По молба на ответника с вх. № 63887 от 11.10.2023 год. и въз основа на процесния изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20238600401707 по описа на частен съдебен изпълнител В. М., с рег. № на КЧСИ, като в молбата били посочени способи за принудително изпълнение – запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, опис и оценка на движими вещи. На 12.10.2023 год. частният съдебен изпълнител разпоредил изпращането на покана за доброволно изпълнение, на запорни съобщения и извършването на справки. Според направеното отбелязване върху гърба на изпълнителния лист, сумата от 23 909.91 лв. била събрана от частния съдебен изпълнител на 20.10.2023 год.