Решение № 75 от 26.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за възобновяване № 20263000600060 по описа за 2026 година , при произнасянето взе предвид следното:

Настоящето производство е образувано на основание чл.424, ал.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В срока по чл.421, ал.3 от НПК е постъпило искане от осъденото лице С. К. Т. за възобновяване на наказателно дело от общ характер №127/2024 година по описа на Районен съд – Варна, отмяна на постановеното решение по ВНОХД №1723/2025 година по описа на Окръжен съд – Варна, при алтернативно претендирани резултати по чл.425, ал.1, т.2, пр. последно от НПК или по чл.425, ал.1, т.5 от НПК. Искателят се позовава на особено съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1-т.3 от НПК, до които се е достигнало вследствие на липса на мотиви на въззивното решение, което не съдържа доводи за отхвърляне на съображенията на защитата против законосъобразността на присъдата и от съдържанието му не може да се проследи начинът на формиране на вътрешното убеждение на второстепенния съд, твърди се нарушение по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, поддържат се съществено нарушение на материалния закон, който би следвало да се приложи в нормата на чл.15 от НК, както и при явна несправедливост на наложеното наказание, в резултатна нарушение по чл.56 от НК и вследствие явно подценяване на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, изисквали прилагане на чл.55 от НК.

В съдебното заседание пред апелативния съд искането се поддържа от упълномощен защитник, представителят на Апелативна прокуратура – Варна го намира за неоснователно, осъденото лице желае наказателното дело от общ характер да бъде възобновено.

1

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите на искането за възобновяване, становищата по него и материалите по делото, приема следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо подадено е от легитимирано лице и в предвидения процесуален срок, касае непроверен по касационен ред съдебен акт от кръга по чл.419 от НПК, посочено е в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят, както и искането, което се прави. Преценена по същество, инициативата за възобновяване е неоснователна.

С присъда рег. №194/30.06.2025 година по НОХД №127/2024 година по описа на Районен съд - Варна, подсъдимата С. Т. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК й е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, с приложение на минималния изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимата е осъдена за разноските по делото, разпоредено е унищожаване на веществените доказателства.

По жалба на подсъдимата срещу присъдата е образувано ВНОХД №1723/2025 година по описа на Окръжен съд – Варна, по което е постановено решение рег.№ 15/14.01.2026 година, с което първоинстанционният акт е потвърден.

Настоящият състав на апелативния съд, който в това производство контролира акта на въззивната инстанция, не установява при постановяване на решението да е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр. първо от НПК, нито пък незаконосъобразно да е формирано вътрешното убеждение на втория съд по фактите. В своя съдебен акт окръжният съд не е достигнал до различни фактически изводи, спрямо възприетите с присъдата от първоинстанционния съд, затова пред него не е стояло задължението да обсъжда всичко необходимо за съдържателната страна на мотивите. Съдебната практика еднопосочно възприема този процесуален подход, стига мотивите на първоинстанционната присъда да са достатъчно аналитични, всеобхватни и пълноценни, от гледна точка на изискването по чл.305, ал.3 от НПК, за да е възможно както въззивната инстанция, така и страните да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда (напр. Р 145-2025-1н.о.). А че мотивите на постановената против осъденото лице и искател в настоящата процедура първоинстанционна присъда са подробни, аналитични и последователни, няма съмнение, друг е въпросът, че те не са удовлетворили две от страните в съдебното производство, в случая защитника и подсъдимата, което обаче не им придава претендирания особено съществен процесуален недостатък по чл.348, ал.3, т.2, пр. 1 от НПК.

Предмет на конкретното наказателно дело от общ характер е деяние от 06.11.2022 година, извършено в жилище на осъденото лице в гр.Варна, вследствие на което св. Е.З. претърпял проникващо нараняване в коремната кухина. Съобразно повдигнатото обвинение с обвинителния акт механизмът на деянието е при авторство на С. Т., чрез пробождане с нож с дясна ръка, реализирано на терасата на жилището в положение на пострадалия изправен и с лице към вратата на кухнята.

2

По тези обстоятелства на обвинението е проведено доказване при условията на пълно съдебно следствие, в което доказателствената съвкупност е била попълнена с преки и производни гласни доказателство, с веществени доказателства и със съдебни експертизи. Правилно въззивният съд, в своето решение, е съобразил противоречието на версиите на пострадалия и осъдената относно деянието и авторството, като за обосноваване на достоверността и достатъчността на данните във връзка с деянието, се е доверил на преки доказателства. Значително по-подробни при обсъждане на ролята на тези доказателства към установяване на обективната истина са мотивите към присъдата, но както вече бе казано, споделянето на техните изводи от страна на окръжния съд не е станало без процесуално основание, т.е. без провеждане на оценка за достоверност и достатъчност на данните и техните източници.

Прецизно съдилищата по фактите са ценили значението на следите от деянието, които са въведени по реда и със способа по чл.155 от НПК, чиито резултати надлежно са били отразени в протокол за оглед, правилно ценен по критерия на чл.129 от НПК за годно писмено доказателствено средство.

Защитната версия на осъденото лице за реализиране на пробождане на пострадалия с кухненски нож, докато тя миела чинии на мивката в кухнята, а З. внезапно я хванал, обърнал я с лице към себе си, придърпал я и сам се нанизал на ножа (виж НОХД, л.40) е законосъобразно отхвърлена от окръжния съд. При огледа на местопроизшествието са били установени капки кръв на около 50см от вратата на терасата, както и нож с около 15см режеща част – той самият, намерен на около 20см от капките кръв, които фактически положения правилно са били интерпетирани като подкрепящи преките доказателства в показанията на пострадалия З. пробождането му да се е реализирало на терасата в положение лице в лице с подсъдимата и със забиване на ножа в долната лява част на коремната му област. В полза на този механизъм е и заключението на приобщената по делото СМЕ, което констатира сериозна дълбочина на нараняването, която достига до чревното було, т.е. това нараняване е преминало през цялата дебелина на предната коремна стена, което практически изключва вероятността на сочения механизъм на деянието от осъденото лице. Не е основателно оплакването в искането за възобновяване, че въззивният съд е пренебрегнал задължението си да провери обосноваността на заключението на СМЕ. Защитната функция по отношение на този способ на доказване е била развивана в аспекта на чл.153, пр. първо от НПК, за което категорично не е съществувало основание, предвид обстойното проучване от страна на вещото лице на медицинските документи, издадени при оказване на спешната помощ на пострадалия и при реализиране на оперативната интервенция, посредством които съдебният лекар, чрез използване на специални знания в областта на медицината, е достигнал до извод за немалка дълбочина на коремното нараняване на пострадалия З., сочещо за проникващо нараняване, а не за порезна рана, в каквато насока е версията на осъденото лице. Впрочем, както мотивирано инстанционните съдилища са счели, тази версия противоречи и на правилата на формалната логика, т.к. при даденото описание на деянието от осъдената, би означавало св. З. да реализира целенасочено поведение към сериозно самонараняване, което пък е в пълно противоречие с развилите се след това събития за бързо търсене на медицинска помощ, изключващи подобен абсурден доброволен акт на пострадалия.

3

Особено значение в искането за възобновяване се отдава на показанията на свидетелите К. и Ч., които са служители на МВР и са се озовали на местопроизшествието в изпълнение на полицейските си функции. Както първоинстанционният съд, така и окръжният съд, внимателно са ценили гласните доказателствени източници, при съблюдаване на ограничената доказателствена роля на въведените посредством тях производни доказателства. В случая първичните доказателства не са били неизвестни, нито пък са погинали, напротив надлежно са събрани и проверени, поради което заместването им с производни доказателства е недопустимо. Данните в показанията на двамата полицейски служители биха могли да послужат единствено за проверка на първичните доказателства (напр. Р 188-2021-3н.о.), в случая въведени единствено с обясненията на подсъдимата по делото, както законосъобразно са били ценени от съдилищата по фактите и съответно мотивирано отхвърлени като недостоверни. Известен резон има искането за възобновяване по отношение на подценяването от страна на контролирания съд на показанията на св. Т., които не са били обсъдени, но категорично пропускът не тангентира с някое от съществените процесуални нарушения по чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, т.к. доказателственият източник не въвежда данни, които да са в състояние да повлияят в каквато и да е насока на несъмнено разкритата по реда и със способите на НПК обективна истина относно деянието и авторството му.

На фактическите положения на инкриминираното деяние съответства приетата с контролираното решение и с първоинстанционната присъда правна квалификация по чл.129, ал.1 от НК. Пред съдилищата е била поставяна защитна постановка в аспекта на чл.133 от НК, която правилно е била отхвърлена като неоснователна, от гледна точка на обективните прояви на деянието – място, средство и посока на извършване на проникващото нараняване в коремната кухина на пострадалия З., които несъмнено установяват наличието на пряк умисъл у осъденото лице към средна телесна повреда по чл.129, ал.1 от НК. На база на обективния аспект на инкриминираната проява, поддържаната в искането за възобновяване хипотеза по чл.15 от НК също е немислима, като тук е удачно да се припомни, че случайното деяние се отличава от непредпазливото, предвид несъзнаването от страна на дееца на конкретната възможност за настъпването на общественоопасните последици, която той няма задължение и възможност да предвиди, каквото положение при умишлената вина на осъденото лице изобщо е изключено.

Искането за възобновяване се позовава и на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Съобразно подкрепящите това основание данни, окръжният съд е допуснал нарушение по чл.56 от НК, както и е подценил ролята на смекчаващите отговорността на осъдено лице обстоятелства при индивидуализация на наказанието.

Известно е, че обмисляното касационно основание е винаги налице, когато наложеното наказание е в явна и сериозна диспропорция със степента на обществената опасност на деянието и дееца, и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства или пък определянето на това наказание е последица от допуснати нарушения на материалния закон. В случая не е налице нито едно от визираните нарушения: 1) не е нарушена въведената с 4 чл.56 от НК изрична забрана за повторно отчитане на съставомерните елементи и като отегчаващи обстоятелства, т.к. в оценката на окръжния съд са обхванати продължителността и интензивността на страданията на пострадалия З. от причинената му средна телесна повреда, изразили се в хирургична интервенция, в болнично и пост-болнично лечение, които имат отношение към степента на обществена опасност на деянието, правилно преценена да е над средната спрямо други престъпления от същия вид и 2) отчетени са съобразно действителната им тежест смекчаващите отговорността на осъденото лице обстоятелства – чисто съдебно минало, трудов интегритет, добри характеристични данни, които именно са надделели в комплекса по чл.54 от НК, довел до индивидуализация на наказанието в размер значително под средния на санкцията по чл.129, ал.1 от НК.