Решение № 5931 от 01.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5931 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100506020 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу решение № 4316/21.03.2023г. по гр. д. № 48579/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, в частта, с която е уважен предявеният от М. В. С. иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 5000,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление, за което е оправдан с влязло в сила решение.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е постановено при непълна и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че не е осъществен съставът по чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ, тъй като липсват настъпили в правната сфера на ищеца неимуществени вреди, евентуално незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за силата и интензивността на негативните емоции, преживяни от ищеца с оглед неговите личностни качества и емоционалност и е нарушен принципът на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен, евентуално – да бъде намален размерът на обезщетението.

От насрещната страна по жалбата М. В. С. е депозиран писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, в който счита доводите във въззивната 1 жалба за несъстоятелни, а решението на първоинстанционният съд - постановено при правилно приложение на закона и принципа на справедливост.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 17 000 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателното решение 15.04.2022 г., до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, което е завършило с влязло в сила решение, с което ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Ищецът – М. В. С., твърди, че с постановление от 20.07.2020 г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 1226/2020 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. преписка № 26078/2020 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. чл.20, ал. 2 във вр. ал.1 от НК - хулиганство. С постановлението от 20.07.2022 г. на С. е била определена и мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 1 500.00 лв., като същата е била отменена с определение №183415 от 24.08.2020 г., постановено по н. ч. д №9615/2020 г. по описа на СРС, НО, 4 състав. На 02.04.2021 г. на ищеца му е било предявено и постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.04.2021 г., като му е било повдигнато обвинение по чл. 325, ал.1 във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал.1 от НК. След приключване на досъдебното производство СРП изготвила постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като било образувано НАХД № 5918/2021 г. по описа на СРС, НО, 107 състав. Твърди, че с решение от 30.03.2022 г. по НАХД № 5918/2021 г. по описа на СРС, НО, 107 състав ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като решението е влязло в сила на 15.04.2022 г. Излага, че в резултат на повдигнатото му обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в следното: в стрес, негативни емоции и притеснение, породени от висящото срещу него наказателно производство, през целия му период, като особено интензивни са станали те когато е наближавало провеждане на процесуално- 2 следствено действие в досъдебната фаза или съдебно заседание, с дни преди датата на всяко призоваване М. В. С. не е могъл да спи, бил е притеснен и напрегнат.

Нанесените на ищеца щети се разпростирали и върху доброто му име, с което същият се ползвал в обществото, доколкото същият е бил известен като високообразован, умен и интелигентен ерудит, който служил винаги за пример и норма на поведение, бил е авторитетна личност, уважавана от обществото и която ежедневно оказвала положително влияние върху хората, в това число на неговото семейство и клиенти, ищецът е завършил право през 1985 г. в Софийският университет „Св. Климент Охридски“, имал докторска степен по административно право, повече от 35 години бил и практикуващ адвокат, бил е също областен управител на Област Ямбол, както и народен представител в XXXIX и в XL Народно Събрание, а на президентските избори през 2016 г. се кандидатирал за вицепрезидент заедно с Т.Д., поради което имал качеството „обществено значима личност“. Особено неприятна и унизителна за него е била извършената му в 01 РУ СДВР полицейска регистрация, включваща дактилоскопиране и фотографиране, с който противозаконен акт ищецът бил подложен на перманентно обществено порицание. Твърди, че е изпитвал силни притеснения от евентуалната санкция по чл. 325 от НК, в случай че бъде признат за виновен, изпитвал също много терзания, безпокойство, затруднени били контактите му с близки и околни. Наказателното производство станало причина да преживее интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическата и психическата му стабилност, нарушило се душевното му равновесие, здравето му, отразило се неблагоприятно както върху ежедневието и върху контактите му с близки и приятели, така и върху почивката и работоспособноста му, довело го е до безсъние, до постоянно силно главоболие, направило го раздразнителен и много чувствителен. Стресът и притеснението от воденото срещу него наказателно дело се е отразило както на семейните му отношения, така и на професионалните му ангажименти, в работата си като адвокат и защитник е станал изнервен, разконцентриран и неефективен, тъй като често е мислел за висящото срещу него наказателно производство, притеснявал се е дали няма да загуби клиентите си, както и дали това няма да се отрази при работата му с бъдещи такива, като те биха имали недоверие и съмнения спрямо него, работата и професионализма му. Посочва се, че в периода от 20.07.2020 г. и към настоящия момент задържането наказателно производство срещу ищеца е било широко разпространено по медиите, включително и националните. Излага, че на 08.01.2022 г. множество български медии, в това число национални радия и телевизии, разпространили новината, че главният прокурор на Република България, заедно с други прокурори изпратили писмо, адресирано до 67 получатели, като на стр. 18 от писмото се твърдяло следното за ищеца: „Самият С. беше задържан на 21.07.2020 г. за това, че прекъсна електрозахранването на метрото в гр. София и му бе повдигнато 3 обвинение за хулиганство, за което му бе наложено административно наказание „глоба“, като с писмото освен, че се клеветял С., се внушавало и че същият е извършил престъпление, доказано по безспорен начин и съответно е получил наказание „глоба“ преди още да имало произнасяне на решение на съда по висящото спрямо ищеца дело, с което се нарушавала презумпцията за невиновност. Това довело до още по – голям стрес за ищеца, чувствал се сякаш някой настройва целия свят срещу него, започнал да се тревожи от факта, че клеймото му ще виси по отношение на всичките сезирани евродепутати, посланици и обикновени граждани, чувствал се е унизен и уязвим пред обществото, притеснявал се е как всичко това ще се отрази върху неговата кариера, а и изцяло на живота му и репутацията му, както на него, така и на неговите деца, още повече, доколкото писмото достигнало чрез медийните публикации в чужбина и до неограничен брой хора по света, като във връзка с него били публикувани и множество статии, посочени в исковата молба. Твърди, че търпи неимуществени вреди и към настоящия момент, като същите оценява на 17 000 лв., която сума иска да му бъде присъдена по делото, като претендира и разноски по производството.

Ответникът – Прокуратурата на Република България, оспорва иска по основание и размер. Твърди, че по делото не е доказано да са налице предпоставките по чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ, като оспорва да е налице причинна връзка между претендираните вреди и незаконното обвинение. Излага, че Прокуратурата на РБ не може да се държи отговорна за извършената полицейска регистрация, доколкото същата се извършвала от полицейските органи. Ответникът поддържа становище, че липсват доказателства органи на прокуратурата да се извършвали спрямо ищеца действия, извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. В отговора на исковата молба са развити подробни съображения относно приложението на чл. 52 от ЗЗД. Обръща се внимание, че на ищеца по процесното наказателно производство не е била взета мярка за неотклонение, поради което интензивността на отрицателното въздействие на повдигнатото обвинение по отношение личността на ищеца е ниска в сравнение с лицата, на които е взета и приложена по-тежка мярка за неотклонение.

Обяснява се, че сама по себе си оправдателната присъда дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания. Според ответника изложените в исковата молба обстоятелства не сочат на необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство. С оглед това се поддържа становище за неоснователност на предявения иск, а в условията на евентуалност – за прекомерност на претендираното обезщетение.

С решение № 4316/21.03.2023г. по гр. д. № 48579/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, предявеният от М. В. С. иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ частично уважен за сумата от 5000,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление, за което е оправдан с влязло в сила решение. Срещу 4 решението в тази му част е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. В останалата отхвърлителна част първоинстанционният акт е влязъл в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: образувано срещу него наказателно производство, за извършване на престъпление, по което обвинение е бил признат за невиновен с влязъл в сила съдебен акт; претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, по което е оправдан; размерът на претърпените неимуществени вреди.

В тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.

Между страните не се спори, че на 20.07.2020 г. при условията на чл. 212, ал. 2 НПК е започнато досъдебно производство № 1226/2020 г. по описа на 01 РУП-СДВР, пр. пр. № 26078/2020 г. по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Още на 21.07.2020 г. по отношение на ищеца е изготвено и му е връчено постановление за привличане на обвиняем в извършване на горепосоченото престъпление, като е проведен и разпит в качеството му на обвиняем.