Решение № 1724 от 10.12.2020, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1724 10.12.2020г. гр.

Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1998 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 и 2 и чл.194, ал.1, т.1, б."а" от Закона за водите (ЗВ).

Делото е образувано по жалба от

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.”Победа“, ул.“Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж. Г.Й. Т. – изпълнителен директор, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1/2020/02.09.2020г., издаден от инж. Д.Н.К.- директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), с което по отношение на жалбоподателя е установено задължение, представляваща дължима такса за разрешително № 23140035/17.09.2014г., издадено от директора на БДЧР, изменено с Решение № 1708/23.12.2015г. за правото на ползване на воден обект, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер главница 18 237.40 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020г. до окончателно й изплащане.

Иска се отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен и неправилен, при допуснати процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят „ВОДОСНАБДЯВАНЕ

И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, се представлява от адв. П., която поддържа жалбата и моли за отмяна на административния акт. Иска присъждане на направените по делото разноски, като прилага списък на същите. Представя по делото писмена защита, в която излага допълнителни съображения за отмяна на оспорения акт.

Ответната страна ДИРЕКТОР НА

БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН“ - ВАРНА, се представлява от юрисконсулт В., която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Община Айтос е титуляр на Разрешително № 23140035/17.09.2014г. /л.19-22 от делото/, издадено от директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/, изменено с Решение № 1708/23.12.2015г.

/л.23-24 от делото/, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 64/27.06.2018г. /л.25 от делото/ за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за ползване на воден обект: Аланско дере, приток на река Айтоска, водно тяло: р.Айтоска от извор до вливане в р.Съдиевска, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект „Канализационна система на гр.Айтос”, общ.Айтос, обл.Бургас. С Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 64/27.06.2018г. е посочено, че: „в раздел „Данни за водния обект и водното тяло – предмет на ползването” следва да се чете: воден обект – река

Айтоска, поземлен имот с идентификатор: *** град Айтос, Община Айтос, Област Бургас. Навсякъде в Разрешително

№ 23140035/17.09.2014г., изменено с

Решение № 1708/23.12.2015г., с титуляр Община Айтос, където е записано, воден обект: „Аланско дере” да се чете: „река Айтоска”.

На 25.02.2016 година с Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги /л.27 - 48 от делото/, сключен между „Асоциация по водоснабдяване и канализация“ (АВиК) на обособената територия, обслужвана от ВиК, от една страна, а от друга – ВиК (като Оператор), е постигнато споразумение Операторът да предоставя услугите си в Обособена територия (приложение III), като стопанисва, поддържа и експлоатира публични активи, представляващи водопроводна и канализационна мрежа на територията на конкретно посочени общини в рамките на Бургаска област. Към датата на подписване на договора Община Айтос е била член на асоциацията, което е видно от протокол от Общо събрание, представляващ публично достъпен информационен ресурс - https://www.bs.government.bg/uploads/files/potokol_9_obshto_s_avik.pdf.

С декларация по чл.194б от Закона за водите от 15.01.2020г. /л.54-55 от делото/, подадена от изпълнителния директор на

"Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр.Бургас, е декларирано количество заустени отпадъчни води в размер на 594 551 куб.м. за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г., за които е посочена дължима сума в размер на 6565.09 лв. по разрешителното, изчислена съгласно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2017г., обн.ДВ бр. 2/06.01.2017г. на основание чл.194, ал.6 от ЗВ.

С писмо изх.№ 26-00-3484/06.02.2020г. /л.56 от делото/, получено по пощата от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр.Бургас на 10.02.2020г., дружеството било уведомено, че следва да заплати в срок до 15 февруари 2020г. по сметка на БДЧР сумата от 18 237.40 лв. за разрешено количество отпадъчни води 1 651 625 куб. м. В писмото е посочено, че таксата е определена на основание чл.194, ал.1, т.3, бук.”а”, във връзка с чл.194а и пар.143, ал.2 от ПЗР на Закона за водите.

Директорът на "ВиК" ЕАД гр.Бургас подал възражение срещу размера на така определената такса с писмо изх.№ К-451-1/13.02.2020г., вх.№ 26-00-3483/А4/14.02.2020г. /л.57 от делото/ с аргумента, че същата трябва да бъде определена на база фактурираното количество отпадъчна вода към потребителите на територията на гр.Айтос.

С писмо изх.№ 26-00-3484/А5/19.02.2020г. /л.58 от делото/, получено по пощата от "ВиК" ЕАД гр.Бургас на 21.02.2020г., дружеството било уведомено, за основанията, на които е изчислено задължението, като на основание чл.194б, ал.5, във връзка с чл.103 от ДОПК дружеството е поканено да подаде коригираща декларация.

С писмо изх.№ К-451-3/27.02.2020г., вх.№ 26-00-3483/А6/28.02.2020г. /л.60 от делото/ директорът на "ВиК"

ЕАД гр.Бургас отново подал възражение срещу размера на така определената такса с аргумента, че същата трябва да бъде определена на база фактурираното количество отпадъчна вода към потребителите на територията на гр.Айтос.

С писмо изх.№ 26-00-3484/А7/12.03.2020г. /л.61-62 от делото/, получено по пощата от "ВиК" ЕАД гр.Бургас на 13.03.2020г., дружеството било уведомено, че възраженията му са неоснователни.

С писмо изх.№ 26-00-3484/А8/23.04.2020г. /л.66 от делото/, получено по пощата от "ВиК" ЕАД гр.Бургас на 27.04.2020г., на дружеството била изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението към БДЧР размер на 18 237.40 лв.

С писмо изх.№ 26-00-3484/А9/18.05.2020г. /л.67 от делото/, получено по пощата от "ВиК" ЕАД гр.Бургас на 19.05.2020г., дружеството било уведомено за започване на производство по издаване на акт за установяване а публично държано вземане за сумата 18 237.40 лв.

Във връзка с административното производство бил изготвен Констативен протокол № 163в/26.06.2020г. за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл.194, ал.1, т.3 „а” и чл.194б, ал.4 от ЗВ, за изплащане на такси за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, във връзка със съставяне на АУПДВ по реда на чл.166 от ДОПК.

Производството е приключило с издаване на оспорения АУПДВ № 1/2020/02.09.2020г., с който по отношение на жалбоподателя е установено задължение, представляваща дължима такса за разрешително № 2314 0035/17.09.2014г., издадено от директора на БДЧР, изменено с Решение № 1708/23.12.2015г. за правото на ползване на воден обект, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер главница

18 237.40 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020г. до окончателно й изплащане.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, заключението на която е изготвено от инж. Е. М.Т.. Според същото в оспорения АУПДВ № 1/2020/02.09.2020г. на директора на БДЧР няма посочени конкретни данни и стойности на индивидуалните емисионни ограничения, заложени в действащото разрешително, както и данни за тяхното превишение. Вещото лице сочи, че без изградени съоръжения за пречистване на азот и фосфор, в случая изградена ПСОВ с пълно биологично пречистване, не могат да бъдат постигнати индивидуалните емисионни ограничения за азот и фосфор.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е АУПДВ № 1/2020/02.09.2020г., издаден от инж. Д.Н.К.- директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), с което по отношение на жалбоподателя е установено задължение, представляваща дължима такса за разрешително № 2314 0035/17.09.2014г., издадено от директора на БДЧР, изменено с Решение № 1708/23.12.2015г. за правото на ползване на воден обект, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер главница

18 237.40 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020г. до окончателно й изплащане.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган - директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, овластен с нормата на чл.195б, ал.1 от Закона за водите. Издаден е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити. Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване на производството по съставяне на акта и на същия е предоставена възможност да заяви становище и да ангажира доказателства.

Актът е издаден въз основа на направените при проверката констатации, съдържащи се в съставения констативен протокол. Изпратена е покана за доброволно изпълнение на задълженията.

Съгласно чл.195б от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.

По делото не е спорно, че задължението за заплащане на такса за замърсяване за процесната 2019г., по чл.194, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗВ е на "ВиК" ЕАД гр.Бургас, в качеството му на оператор на канализационната мрежа на съответната община, който управлява /използва/ тази мрежа по силата на Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между него и АВиК, и като ползвател дължи заплащането на таксата.

Именно операторът е подал и декларациите по чл.194б от ЗВ и е посочил количествата заустени отпадъчни води и според съда това е лицето, което дължи заплащането на таксата за 2019г. по разрешителното.

Основният спор по делото е по тълкуването и приложението на материалния закон, относно реда, по който следва да бъде определен размерът на задължението на дружеството - жалбоподател, дали на основание чл.194, ал.1, т.3, бук.”а”, във връзка с чл.194а и пар.143, ал.2 от ПЗР на ЗВ, както е процедирал административният орган или таксата трябва да бъде определена на база фактурираното количество отпадъчна вода към потребителите на територията на гр.Айтос, както настоява оспорващият "ВиК" ЕАД гр.Бургас.

Съгласно чл.194, ал.1, т.3, б.„а“

ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. На основание чл.194, ал.5, т.1, б.“а“ от ЗВ за замърсяване от канализационни системи на населените места, селищни и курортни образувания, какъвто е и процесният случай, таксата се определя въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. За процесния период от 01.01.2019г. – 31.12.2019г. размерът на таксата, редът и начинът за нейното определяне са определени в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2017г. обн. ДВ бр.