Решение № 5 от 04.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№5 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000501837 по описа за 2023 година

С решение № 61 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 33/2019 г. ОС Монтана ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД да заплати на Д. Ц. Н. сумата от 100 000 лв., на Б.

Ц. Н. сумата от 100 000 лв., и на В. Н. И. сумата от 130 000 лв., като обезщетение за смъртта на Ц. Н. И. (на 6.08.2019 г.), при ПТП, настъпило на 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от 20.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите от 200 000 лв.

Срещу решението, в частта, в която исковете са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищците Д. Ц. Н., Б. Ц. Н. и В. Н. И.. Считат, че присъдения размер не е справедлив, както и че съдът не е съобрази свидетелските показания, които установяват, че ищците са разчитали на загиналия, че страдали силно от загубата му, че починалият бил стожер на семейството им и трите жени сега нямат опора. Намират, че не са отчетени застрахователните лимити, практиката на съдилищата и останалите критерии, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.

Молят да се разпитат свидетели и да се назначи СПсЕ, което е било отказано от първата инстанция. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъдят допълнително съответно по 100 000 лв. на първите две 1 жалбоподателки и 70 000 лв. на третата.

Срещу решението в частта, в която исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, като се сочи, че не се установява ищците да са претърпели вреди и че съдът не е интерпретирал правилно събраните доказателства (свидетелски показания). Оспорва размера на исковете и моли те да се отхвърлят или да се намалят обезщетенията.

В писмени отговори страните взаимно оспорват въззивните си жалби.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Ищците Д. Ц. Н., Б. Ц. Н. и В. Н. И. твърдят, че при ПТП на 31.07.2018 г. загинал техният баща (на първи две) и съпруг – на третата. Твърдят, че загубата му причинила на всички емоционални щети, те загубили своята опора и подкрепи и макар да били пълнолетни разчитали на загиналия.

Претендират на всяка от тях да се изплати обезщетение в размер на по 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва исковете по основание и размер.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че ищците са съпруга и дъщери на починалия от инцидента Ц. Н. И., който пострадал при ПТП на 31.07.2018 г., и на 6.08.2018 г. починал.

Спорен е само размерът на дължимото обезщетение.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства.

Св. П. Р. П., съседка, сочи, че загиналият бил добър, народен човек, цялото семейство – с децата и внуците живеели заедно и сплотено. Дъщерите му не случили в брака и си останали при него с децата си, като загиналият се грижел и за общо шестте си внучета. Всички разчитали напълно на него.

Задоволени били от всичко, ходели на училище. След трагичното събитие съС.ието на всички било трагично. В. получила инсулт след погребението и сега й бил засегнат крака. И до днес те не спирали да плачат, сега даже било по-зле. Сега те се мъчели самички, няма мъж при тях, трудно им било, нямало 2 на кого да разчитат.

Св. С. С. М. (от същото село) на свой ред разказва, че Ц. бил опора за дъщерите си, а със съпругата си били поС.но във всичко неразделни. Сега те тъгували и плачели за него, трудно им било, говорят за него поС.но, спомнят си как им помагал, болката не е намаляла с времето, те станали затворени, подтиснати.

Св. Т. Г. Т. (от същото село) разказва, че семейството цял живот живеело заедно, нямало скандали и караници, били много добро семейство, а Ц. бил добър човек, който изцяло осигурявал издръжката на семейството – бил тракторист, после се занимавал с животни. Сега никой от тях не работел и нямало кой да им помага. Не се били успокоили, ходели на гробище всяка събота, навсякъде имало негови снимки, не били вече това усмихнато семейство. Най-вече пострадала бабата, леля В., която получила инсулт, тя много плачела и виела по цял ден.

По искане на ищцовата страна пред САС са разпитани още трима свидетели. Св. И. Е. И. разказва, че Ц. се занимавал със земеделие, строителство, кой за каквото го викнел. С жена си работели – шипки, орехи, охлюви сбирали. Живеел с дъщерите си, жена си и петте си внучета. След инцидента били зле, В. получила инсулт, с ръката и крака била зле, движела се, не била на легло. Преди тя била мъжка жена, ходела с Ц. в гората, сега малката дъщеря се грижела за нея и сега не работели. Преди имали стока, но сега я продали, нямало го вече стожера, те ставали дори по-зле. Разказва, че двете дъщери имали свои връзки с техни приятели мъже.

Св. В. А. И. разказва, че били добро семейство, живеели заедно, Ц. работел, грижел се за семейството, работел в строителството, по програмите в селото, от горското садил дървета. След инцидента те и до днес скърбели, а В. получила инсулт от мъка и рев, не била добре с крака и ръката, не излизала, ходела само до вратата, а свидетелят я виждал когато посещавала църквата, поС.но говорела за мъжа си и нямало ден дето да не плаче. Дъщерите живеели в бащиния си дом и имали свои семейства. Д. живеела с мъжа си и те ходели в Германия сезонно, мъжа й изкарвал някой лев. На Б. мъжът й работел на автомивка. Тези техни партньори били татковците на децата.

Св. И. Г. Ф. сочи, че семейството живеело заедно, нямали скандали, Ц. гледал и внуците си, тъй като щерките имали несполучливи бракове и били 3 разведени. Само Д. имала нов човек до себе си, но Б. - не. Д. ходела за два-три месеца в Германия, после се прибирала и след два-три месеца пак отИ.ла.

Тежко им се отразило, че баща им починал, поС.но плачели, празниците вече не били празници, променили се, не се стабилизирали. Баща им гледал много стока преди. Майката получила инсулт след инцидента, дясната страна на тялото не функционирала. Внуците били големи – трима над 18 г., другите двама – по-малки.

Допуснатата и приета пред САС СПсЕ е посочила, че В. И. е преживяла остра стресова реакция, след което е възникнала тревожност, емоционална лабилност, безсъние, липса на апетит. След около два месеца тя е получила инсулт с тежка левостранна хемипареза до плегия на лявата ръка със 100 % ТНР с чужда помощ. СъС.ието е определено като протрахирана депресивна реакция в параметрите на адаптационно разстройство. При нея е налице неотреагирано психотравмено преживяване, като към момента то е компенсирано степенно, като все още има тъга, чувство на необратима загуба, нарушен сън и емоционална лабилност. Тъй като няма данни за психичното съС.ие на ищцата преди инцидента, вещото лице приема, че установеното й съС.ие е в резултат на трагичния инцидент. Другите две ищци са претърпели разстройство в адаптацията – при Б. – с остра стресова реакция, а при Д. – с интензивни скръб, чувство на загуба, отрицание на случващото се, вегетативни симптоми. И при двете са били налице нарушено настроение, тревожност, емоционална лабилност, нарушение на съня и апетита, които отговарят на протрахирана депресивна реакция в параметрите на адаптационно разстройство, с остатъчна емоционална лабилност. Прието е, че съС.ието е в причинна връзка със загубата на баща им, с който са били близки.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът за размера на обезщетението за всяка от ищците. Събраните доказателства пред двете инстанции установяват, че и трите жалбоподателки са преживели адаптационни разстройства от загубата на своя близък, като най-тежки, като степен на емоционално проявление, последиците са били за В. И., която е загубила своят съпруг. Категорично се установява, че и трите са 4 обективирали депресивна симптоматика от преживения силен стрес и шок, страдали са от безсъние, нарушен апетити и понижено настроение, трудно са отработили внезапната кончина на своя близък, изпитвали са тъга и непреодолима скръб от загубата. За да се определи обезщетение съдът следва да отчете, че ищците са съжителствали в едно домакинство с починалия и от данни в показанията те са били в добри отношения, като се установява, че той и съпругата му често са работели заедно. Именно на нея най-силно е повлияла смъртта на Ц., като данните сочат за силно засегнато емоционално съС.ие, характеризиращо се с лабилност. Вярно е, че тя е преживяла инсулт в кратък период от време след загубата и макар по делото да не е приета СМЕ би могло да се приеме, че увреждането на здравословното й съС.ие е предпоставено и свързано с трагичните събития. По делото няма доказателства тя да е имала предходни оплаквания или други здравословни проблеми. Що се касае до дъщерите на починалия, очевидно е, че същите са съхранили добра връзка със своя баща въпреки, че към датата на събитията са били в зряла възраст. Вярно е, че те са съжителствали с него, но се установява, че всяка от тях е пълнолетна, с големи деца, има свой партньор (в показанията се съдържат изявления, че това са бащите на техните деца), т.е. има относително обособено свое семейство, като свидетелите еднозначно са посочили още, че всеки от партньорите има своя работа, т.е. осигурява доход и материална подкрепа за съответното домакинство. Отделно от това следва да се отчете, че едната от дъщерите периодично работи в чужбина през кратки интервали от време, а другата може да работи, но се грижи за майка си, която е с влошено здраве. Ето защо обезщетението за съпругата и дъщерите следва да бъде определено в различен размер. Последният е надлежно фиксиран от първостепенния съд съответно на 130 000 лв. и на по 100 000 лв. Тези размери напълно кореспондират с обичайната съдебна практика по подобен вид дела, за загинали на подобна възраст (60 г.) и през 2019 г. Съдът отчита възрастта на ищците, еманципацията на две от тях, сегашното им съС.ие, данните от СПсЕ. За обезщетението е съобразен принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД и обществено икономическите условия, в които живеят ищците.

При така формираните по-горе изводи, решението на ОС следва да се потвърди изцяло, като при този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски.

5

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 61 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 33/2019 г.

ОС Монтана.

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6