Решение № 1717 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1717 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-27 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Елена Андреева Гражданско дело № 20231100110101 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Г. С. – Ж. и М. Г. К., подадена чрез пълномощник – адв. П. К. от САК, с която са предявени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сумите от по 160 000лв. – частични искове от искове за по 200 000лв. /изменение на иска, допуснато в съдебно заседание от 09.06.2025г./, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им М. Г. С. в резултат на ПТП от 09.03.2023г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.03.2023г. – датата, на която изтича срока по чл.429 ал.3 вр.чл.430 ал.1 от КЗ, до окончателното им изплащане.

В исковата и в допълнителната искова молба се твърди, че ищците са дъщери на починалата вследствие на ПТП М. Г. С., на 74 години. На 09.03.2023г., около 18,45 ч. по път гр. Ямбол – с. Чарган, настъпило ПТП, при което водачът на л.а.“Опел Астра“ с рег.№ ******** Г.Т.С., нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл рязко вляво по посока на движението си, напуснал пътното платно и се преобърнал в канавка. Вследствие на инцидента пътничката в същия автомобил М. С. била транспортирана в ЦСМП - Ямбол, където по-късно починала. По случая било образувано ДП № 55/2023г. на РУ Тунджа, пр.пр.

348/2023г. на ОП Ямбол, бил внесен обвинителен акт, а след подаване на исковата молба била постановена и осъдителна присъда по НОХД № 357/2023г. на Окръжен съд – Ямбол, влязла в сила на 28.11.2023г. Ищците твърдят, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на лекия автомобил Г.Т.С. нарушения на правилата за движение по пътищата и че съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Стоянов и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на М. С., като се позовават на разпоредбата на чл.300 от ГПК. Излага се в исковата молба, че за гореописания лек автомобил, управляван от виновния водач, е налице валидна към датата на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, както и че по силата на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението 1 за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че в съответствие с разпоредбата на чл.380 от КЗ ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение пред „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД , гр. София, като са представили всички документи, с които разполагат, получени от застрахователя на 30.04.2023г. По случая е заведена щета 43072952300076, по която застрахователното дружество не им е изплатило обезщетение.

В исковата молба се излага, че ищците са приели тежко смъртта на майка си, с която поддържали много близки и топли отношения, разбирали се и взаимно си помагали. След смъртта й са загубили моралната и физическа подкрепа от своята майка, на която разчитали през целия си живот, като се поддържа, че моралните страдания и скръбта от невъзвратимата загуба щели да ги съпътстват през целия им живот. Несвоевременната и неочаквана загуба на майка им завинаги променила живота на семейството, защото тя била опора за децата си, грижела се всеотдайно за тях. Прави се искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът е депозирал отговор и допълнителен отговор на исковата молба, в които оспорва предявените искове по основание и размер, по подробно изложени в тях съображения, като е навел и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне на обезопасителен колан от страна на пострадалата – нарушение на чл.137а от ЗДвП. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на Акт за смърт № 0231/11.03.2023г. от Община Ямбол е, че М. Г. С., родена на ********г., е починала на 09.03.2023г. в гр. Ямбол, като съгласно приложеното удостоверение за наследници ищците са нейни дъщери.

С влязла в сила на 28.11.2023г. присъда № 26/10.11.2023г. по НОХД № 357/2023г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, Г.Т.С. е признат за виновен в това, че на 09.03.2023г. около 18,40 часа, по път III-7072, в посока с. Чарган, обл. Ямбол към гр. Ямбол, при управлението на л.а.“Опел Астра“ с рег.№ ********, нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, като след преодоляване на ляв попътен завой, загубил контрол над управлението на автомобила, преобърнал се в левите крайпътни площи, при което по непредпазливост причинил смъртта на М. Г. С., ЕГН ********** от гр.

Ямбол, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 вр.чл.2 ал.2 вр.чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК, за срок от три години.

От заключението на допусната по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че л.а.“Опел Астра“ с рег. № ******** и рама WOL0TGF35W2139054 e произведен през 1998г., като е фабрично оборудван с триточкови предпазни колани на предните седалки и на крайните задни седалки, а за седалката в задната централна част на автомобила коланът е в съответствие с изискванията на Директива на ЕИО 81/576/20.07.1981г. на Съвета, като за задните седалки/задните места/ на автомобила е необходимо да има задължително надбедрени колани или триточкови, съоръжени или не с прибиращи устройства.

От доказателствата по делото вещите лица са установили, че на 09.03.2023г. пострадалата М. С. е била в л.а.“Опел Астра“ с рег.№ ********. При пътуването на 09.03.2023г. около 18,40 часа по път III-7072, в посока от с. Чарган, обл. Ямбол към гр.

Ямбол Г.С. управлявал описания автомобил, а на задната дясна седалка на автомобила пътувала съпругата му М. Г. С..

2

При извършването на оглед на процесното ПТП, документиран с Протокол за оглед на местопроизшествие, е посочено: „Ляв преден предпазен колан е с разрушена конструкция - освободен. Преден десен предпазен колан е прибран - не е блокирал. Заден десен колан - не е блокирал. Заден ляв колан — блокирал.“

От огледа и аутопсията на трупа на М. Г. С., са установени: Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата двустранно челно-теменно и вляво слепоочно с охлузване и рана на лява ушна мида и вътречерепен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки теменно и оток на мозъка; Лицева травма с контузия на периорбитално на клепачите на ляво око; лява скула с охлузване и травма на горната устна вдясно; Гръбначномозъчна травма с травматично увреждане в шиен отдел изразяващо се в: счупване на тялото на шести шиен прешлен, с контузия и кръвонасядане на гръбначен мозък; счупване на пети гръден прешлен, без засягане на гръбначно-мозъчното вещество Тежка гръдна травма изразяваща се контузия на гръден кош, без специфични признаци за въздействие от предпазен колан; двустранно /в ляво и дясно/ счупване множество ребра по предна и задна повърхност на гръдния кош; счупване на гръдната кост на ниво първо ребро; масивен кръвоизлив в плеврални кухини – хемоторакс в двете гръдни половини около 900 мл., контузии на белите дробове по множество повърхности с колабирането им; Травма на опорно-двигателен апарат изявена със счупване на лява ключица до гръдната кост, контузии с кръвонасядане по външна повърхност на лява мишница, по външна повърхност на ляво бедро и предна повърхност на лява подбедрица и по външна повърхност на дясно бедро и по дясно коляно. Съгласно заключението описанието на травмите дава основание за извод, че са причинени от механично действие на твърди тъпи предмети, по механизъм на удари, притискане и инерционнни въздействия. Травмата на челото в дясно и ляво и на лява слепоочна област на главата и лява ушна мида, на лицето вляво – скула и клепачи на ляво око и вдясно на горната устна са контактни увреждания и говорят за удари при динамично взаимодействие както отпред, така и вляво странично.

При пасажер на задна дясна седалка след удар на колата отпред векторно с голяма кинетична енергия тялото полита напред и това може с най-голяма вероятност да обясни удара на лицето и главата челно отпред в задната част на облегалката на предна дясна седалка. При удар с такава травмираща сила индиректно е причинен кръвоизлива под меките мозъчни обвивки. От второ травматично въздействие е причинен удар в лява странична област на главата, като това може да се обясни с преобръщането, достигането и травмирането вляво слепоочно и на лява ушна мида и скула с охлузвания с достигане до интериора вляво, като е възможно някой от получените в областта на главата увреждания да са причинени и от удари в тавана.

С оглед данните за местоположение на пострадалата от при инициален удар преди преобръщане на автомобила от директно инициално травматично въздействие е причинено увреждането по предни повърхности на дясно коляно и лява подбедрица отпред, а травмите в странични повърхности на лява раменница, ляво и дясно бедро са получени от последващи травмирания при преобръщане и притискане. Тежката гръдна травма със счупване на гръдна кост и двустранно счупване на ребра, както отпред, така и отзад, говори за съчетание на удар/и с много голяма травмираща сила и възможен механизъм на притискане между твърди тъпи предмети. В случая няма данни за изявени пластични деформации отпред, отзад в областта на задна дясна седалката и/или деформация в дясна странична част на автомобила.

При този факт и като се анализират наличните данни за механизма на ПТП, с оглед местоположение на пострадалата в автомобила се налага категоричен извод, че травмите на гръден кош са причинени от удари в интериора. Такава тежка травма по предна и задна линия на гръден кош с локализация и в двете гръдни половини изключва възможността да е причинена при поставен обезопасителен колан. В началните хилядни от секундата след ПТП триупорния предпазен колан фиксира пасажера към седалката и с това предпазва тялото му от резки движения напред, по-малко настрани и нагоре и респективно от възможност за 3 удари в интериора. Коланът не може да предпази пасажера от притискане и от инерционни увреждания и не защитава ефикасно свободно подвижната глава и крайници, но предпазва гръдната и коремната област от тежко травмиране от удар, фиксирайки тялото към седалката. Така установените травмирания на гръдния кош дават основание да се приеме че тялото е достигало и се е травмирало с голяма травмираща сила по механизъм на удари. Тези удари са били не само в предно-задна но и в странични посоки. При наличното описание на шийната гръбначна травма, без изява на увреждане по кожата, с миелично счупване на тяло на 6-ти шиен прешлен и кръвонаседнати около счупването меки тъкани, за това увреждане може да се направи извод, че е инерционно от надпределно, камшикообразно движение на главата в шийната област, което може да се обясни с инициален контакт от челен удар на автомобила. С оглед данните и за преобръщане на автомобила с деформация на тавана е възможен и механизъм на травмиране на гръбначен стълб в шиен и гръден отдели с предаване на ударно въздействие по оста на гръбначен стълб и счупване и на тялото на 5-ти гръден прешлен. Теоретично травмата на гръдния прешлен може да се причини и от рязкосвиване на тялото напред – с компресионно счупване на предната част на прешленното тяло.