Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 171 от 10.03.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 94/2025
Вид
Решение № 171
Подписан
10.03.2025
В сила
02.04.2025
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 60, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 36 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 183, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Бургас, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря Д* ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120200094 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*” ЕАД с ЕИК:

**********, против Наказателно постановление № 22-0002073/19.12.2024 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, на основание чл. 105, ал.

1 от ЗАвПр, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 200 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за незаконосъобразност на санкционния акт.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. *, който поддържа жалбата и представя писмени бележки.

За Административнонаказващия орган, не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката НП е връчено на 30.12.2024 г., а жалбата е депозирана на 08.01.2025 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 04.12.2024 г. около 16:30 часа в ООАА- Бургас, ул. Ген. Владимир Вазов № 14, при подаване на документи било констатирано, че фирма "*" ЕАД, притежаваща лиценз № 08654 за обществен превоз на товари на територията на Република България, в качеството си на превозвач по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, не е уведомил за промяна в обстоятелствата в тридесетдневен срок ИААА за промяна управител на фирмата от *в на *.

За констатираното св. М. Д. съставила АУАН № 340782/04.12.2024 г. за нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, като записала, че същото е извършено на 22.03.2024 г.

1

АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което издал обжалваното наказателно постановление, като също записал, че нарушението е извършено на 22.03.2024 г.

Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. Доводът за това дали правилно е броен срокът, респ. коя е датата на нарушението, е въпрос по същество.

Съдът намира, че обжалваното постановление е материално незаконосъобразно.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно деяние.

Иначе казано, както в АУАН, така в НП, следва да се опише нарушението чрез неговите белези, като това предопределя и предмета на доказване. Изрично като дата на нарушението е посочена 22.03.2024 г., което означава, че следва да се установи дали на именно тази дата е налице извършване на твърдяното нарушение.

В конкретния случай, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че в 30дневен срок не е уведомил ИААА за промяна на определено обстоятелство. В случаите когато законът вменява задължение на субектите за извършване на действие в определен срок, нарушение ще бъде извършено при бездействие, в първия ден след изтичането на срока.

Видно от справката за актуално състояние на жалбоподателя, промяната на представителя на дружеството е вписано в Търговския регистър на 21.02.2024 г. Съгласно възприетия в цялото ни законодателство принцип (чл. 60, ал. 5 ГПК, чл. 183, ал. 2 НПК, чл.

72, ал. 1 от ЗЗД) когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът, като същият изтича в края на последния ден.

Следователно първият ден на тридесетдневния срок е 22.02.2024 г., като последният ден от 2 този срок е 22.03.2024 г., тъй като февруари месец 2024 г. е имал 29 дни. С оглед на това, на датата, на която се твърди да е извършено нарушението- 22.03.2024 г., срокът за изпълнение на задължението за уведомяване все още не е бил изтекъл, респ. няма как на тази дата да е извършено твърдяното нарушение, поради което и обжалваното постановление се явява материално незаконосъобразно и следва да се отмени.

С оглед решението за отмяна на НП и направеното искане от страна на представителя на жалбоподателя, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт, който е подал жалбата. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на жалбоподателя следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.Мотивиран от горното Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0002073/19.12.2024 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, на основание чл. 105, ал.

1 от ЗАвПр, на „*” ЕАД, ЕИК: **********, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да заплати в полза на „*” ЕАД, ЕИК: **********, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3