Определение № 4090 от 19.11.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4090 гр. Варна, 18.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502771 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на М. П. М. срещу Определение № 265149 от 13.07.2021г. по гр.д. № 6691/2020г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание чл.

83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на дължима държавна такса в размер на 15 лева по подадена от същия частна жалба срещу Разпореждане № 264527 от 02.02.2021г., с което е върната частна на жалбоподателя срещу Определение от 15.09.2020г., основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал.

2, т. 2 от ГПК.

В частната жалба са наведени бланкетни оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на определението, с доводи, че за произнасяне по подадената молба за освобождаване от такси съдът е следвало да направи служебно справки, както и че указанието за заплащане на такси е следвало да се даде едва след влизане в сила на определението, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от такси, като се предостави нов срок. Отправено е искане за отмяна на определението.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявена от М. П. М. срещу Катя Иванова Бакалова иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

След извършена проверка на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК и неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовностите й, с Определение от 1

15.09.2020г. на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК съдът е върнал исковата молба и прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство.

Срещу това определение е постъпила частна жалба, която след проверка от първоинстанционния съд по реда на чл. 262 от ГПК и неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовностите й, с Разпореждане от 02.02.2021г. частната жалба е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Срещу последното разпореждане е постъпила нова частна жалба от М.М., която е оставена без движение с указания за отстраняване нередовностите й с разпореждане от 23.03.2021г. Съобщението е връчено на жалбоподателя на 22.04.2021г. С молба от 07.05.2021г. адв. С.С. сезирала съда с искане за освобождаване на частния жалбоподател от задължението за плащане на такси. С Разпореждане от 13.05.2021г. молбата е оставена без движение като на страната са дадени указания с писмена молба да представи доказателства за доходите си и тези на семейството си, декларация за имуществено състояние, за семейно положение, за здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, които намери, че са релевантни към искането за освобождаване от задължението за плащане на такси. Указал последиците при неотстраняване на дадените указания. Съобщението за тези указания е връчено на М.М. на 21.06.2021г., чрез адв. С.С.. С молба по настоящото дело от 25.10.2021г. М.М. заявил, че потвърждава всички извършени от адв. С.С. процесуални действия по делото. Изпълнение въпреки надлежното уведомяване не е последвало.

В обжалваното определение от 13.07.2021г. ВРС констатирал липсата на последвало изпълнение, приел, че при липса на доказателства не формира положителен извод за релевантните факти по чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което оставил искането за освобождаване от заплащане на такси без уважение. Това произнасяне е правилно.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Чрез възможността по чл. 83, ал. 2 от ГПК законодателят е осигурил достъп до правосъдие на физическите лица, които нямат достатъчно средства да заплатят дължимите такси.

Преценката на обстоятелствата, релевантни за освобождаването от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, се прави от съда въз основа на представената от страната декларация за материално и гражданско състояние и приложените към нея доказателства.

Ето защо е неоснователен поддържаният в жалбата довод, че съдът служебно дължи събиране на информация и доказателства за относимите за страната факти и обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В случая при надлежно проведено производство по проверка редовността на молбата по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК и дадени коректни указания за отстраняване на нередовностите й, за които страната е била надлежно уведомена, в предоставения срок за изпълнение, такова не е последвало. При липса на изявление от страната за релевантните 2 факти и обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1 – 7 от ГПК, съдът е лишен от възможност да обоснове извод доколко физическото лице – ищец, частен жалбоподател по делото няма достатъчно средства да заплати дължимата по частната жалба такса в размер на 15 лева. Ето защо правилно с обжалваното определение ВРС оставил искането на жалбоподателя без уважение.

Частната жалба срещу определението, с което искането по този ред е оставено без уважение е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М. П. М. срещу Определение № 265149 от 13.07.2021г. по гр.д. № 6691/2020г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на дължима държавна такса в размер на 15 лева по подадена от същия частна жалба срещу Разпореждане № 264527 от 02.02.2021г., с което е върната частна на жалбоподателя срещу Определение от 15.09.2020г., основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, който за частния жалбоподател започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му на основание ТР № 5/2015г. на ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3