Решение № 67 от 18.12.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Луковит, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20244320200292 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от М. А. М., ЕГН**********, с адрес в ***, против НП № *** г. издадено от Началника на ***, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано, като се твърди, че жалбоподателя не е извършил виновно нарушението.

В открито съдебно заседание жалбоподателят М. М., редовно призован, не се явява.

Наказващият орган – Началникът на ***, надлежно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На *** г. в 15.55 часа в ***, жалбоподателят М. А. М. управлявал в посока *** лек автомобил марка „***“, кафяв на цвят с рег. № ***, собственост на А.К.Д. от ***, където бил спрян за проверка от полицейските служители М. А. И. - младши автоконтрольор при *** и К. П. И. - старши полицай група „Охранителна полиция“ при ***. В хода на проверката, след извършена справка от свидетеля М. И. било установено, че лекият автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на дата 02.11.2023г.

За констатираното свидетелят М. А. И. съставил на жалбоподателя АУАН с бл. № ***, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, 1 ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача М., който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.

Материалите по административно-наказателната преписка били докладвани и в Районна прокуратура - Ловеч, като с Постановление от 20.06.2024 г. прокурор от РП – Ловеч, ***, преценил, че извършеното от М. А. М. не покрива признаците на престъпление по 345, ал. 2 от НК. Съобразявайки данните по преписката, наблюдаващият прокурор е направил извод за наличие на административно нарушение.

Въз основа на АУАН и с оглед преценката на Районна прокуратура - Ловеч, че не се касае до престъпление от общ характер, на *** г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Наказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство.

От показанията на свидетелите – актосъставителят М. А. И. и неговият колега К.

П. И.а се установява, че в *** са спрели за проверка автомобила управляван от жалбоподателя и установили, че автомобилът е с прекратена регистрация, тъй като не е бил непререгистриран от настоящия собственост, за което са били изминали четири месеца от прехвърлянето на собствеността. При съставяне на акта свидетелят И. иззел свидетелството за регистрация и 2 броя регистрационни талони.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитаните свидетели - М. А. И. и К. П. И., които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган: Началникът *** към ОД МВР - Ловеч, който към дата *** г. е бил оправомощен да издава НП. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН и НП е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

2

Съдът счита, че деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно-наказателното производство.

Жалбоподателят е наказан за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Безспорен е фактът, че към датата на извършеното нарушение регистрацията на процесното МПС е била автоматично служебно прекратена на основание чл. 143, ал.

15 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП гласи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Не се оспорва от страните, че управляваният от жалбоподателя автомобил марка „***“ е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване, преминавайки през населеното място – ***, ***.

От справката за регистрация на лекия автомобил марка „***“ /л.15,16/ е видно, че първоначално автомобилът е регистриран на 01.10.2019 г. На 31.08.2023 г. е настъпила служебна промяна на регистрацията на МПС, поради регистриране на договор за продажба, а на 02.11.2023 г. е прекратена регистрацията на МПС по чл. 143, ал. 15 ЗДвП – непререгистрирано превозно средство.

Анализирайки писмените и гласни доказателства, съдът стигна до безспорния извод, че са налице всички елементи от обективна и субективна страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Извършеното нарушение от жалбоподателя, от обективна страна, се изразява в неизпълнение на задължението да се управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на обществено-опасните последици и иска или допуска този резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние.

В случая, жалбоподателят е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е искал този резултат, знаейки, че като водач на процесния автомобил, негово задължение е да бъде убеден, че управлява надлежно регистрирано МПС. В тази връзка съдът не споделя въведените възражения от жалбоподателя, че не е знаел за прекратяване на 3 регистрацията на МПС.

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, в сила от 27.12.2017 г., която в случая намира приложение, служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират последния собственик на автомобила за прекратяването на регистрацията, тъй като законът не им вменява и такова задължение. В случая, крайният срок за пререгистрация на автомобила очевидно не е бил спазен от новия собственик, в следствие на неговото бездействие, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена, считано от 02.11.2023 г.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че жалбоподателят безспорно е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС нерегистрирано по надлежен ред, при което правилно административно-наказващият орган е наказал жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която се явява съответната санкционна правна норма. Тази правна норма гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. И двете кумулативно предвидени от законодателя наказания са наложени в законовия минимум, поради което не подлежат на ревизиране.

Така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай.

Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/ 12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/ 2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението е типично за вида си, като нито пред контролните органи, нито пред съда, жалбоподателят е въвел твърдения за факти, които да водят до занижаване на обществената опасност на извършеното. В подкрепа на изложеното е и фактът, че на жалбоподателя вече е налагано наказание за същото по вид нарушение по чл. 140 ЗДвП, в т.ч. и за нарушение на чл. 150 ЗДвП, което е видно от приложената по делото справка за нарушител/водач.

Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***, издадено от Началника на *** на *** г., с което на М. А. М., ЕГН**********, с адрес в ***, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като правилно и законосъобразно.